"Вояджър 1" е на разстояние от едно светлинноа денонощие. Какво следва за легендарната сонда?

Наука 20.11.2026 17:53 Снимка: ДНЕС+

"Вояджър 1" е на разстояние от едно светлинноа денонощие. Какво следва за легендарната сонда?

Космическата сонда "Вояджър 1" достигна исторически етап. Тя вече се намира на разстояние от една светлинна денонощие от Земята. Това означава, че радиосигналът от нашата планета пътува цели 24 часа, преди да достигне до апарата. Същото време е необходимо и за обратния сигнал.

"Вояджър 1" и неговият близнак "Вояджър 2" бяха изстреляни през 1977 г. с първоначалната задача да изследват външните планети на Слънчевата система. Първата сонда премина покрай Юпитер и Сатурн, а след това извърши прелитане край най-голямата луна на Сатурн - Титан. Тази траектория я насочи над равнината на Слънчевата система в началото на 80-те години.

По-бързият маршрут позволи на "Вояджър 1" да достигне границата от една светлинна денонощие на 18 ноември 2026 г. "Вояджър 2", която изследва и Уран и Нептун, се движи по малко по-бавна траектория. Очаква се тя да достигне същото разстояние през 2035 г.

Но какво предстои за двете сонди и колко още могат да работят?

"Вояджър 1" навлезе в междузвездното пространство през август 2012 г. Неговият близнак направи същото през ноември 2018 г. Това е областта отвъд хелиопаузата, където постоянният поток от заредени частици от Слънцето отстъпва пред условията на междузвездната среда. Данните от двете сонди продължават да предоставят ценна информация за тази слабо изследвана област.

"Настоящите научни изследвания продължават да проследяват силата и посоката на магнитното поле, плътността на плазмата и наличието на високоенергийни частици. Важно е да измерваме как тези явления се променят, докато космическите апарати се отдалечават все повече от Слънцето", обяснява Сюзан Дод, ръководител на проекта "Вояджър" в Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Учените искат да разберат и докъде се простира влиянието на Слънцето върху междузвездното пространство. Изследванията включват наблюдение на плазмата и магнитните полета около сондите, както и проследяване на ударни вълни и промени в налягането, породени от слънчевата активност.

"Ключова част от бъдещите научни изследвания на "Вояджър" е да установим доколко Слънцето продължава да влияе на междузвездното пространство чак до местоположението на "Вояджър 1". Къде свършва влиянието на Слънцето и започва първичната междузвездна среда? Може би сондата ще работи достатъчно дълго, за да отговори на този въпрос", коментира Линда Спилкър, научен ръководител на проекта в JPL.

Екипът следи и промените в посоката на магнитното поле. Учените искат да разберат как то се изменя при прехода от областта под влияние на Слънцето към междузвездната среда. Това е едно от явленията, които не са били очаквани при изстрелването на сондите през 1977 г.

Основното предизвикателство пред бъдещето на двете мисии е постепенното намаляване на наличната енергия. Всеки от двата апарата губи около 4 вата електрическа мощност годишно. При изстрелването им през 1977 г. източниците им на енергия са осигурявали около 470 вата. Те използват радиоизотопни термоелектрически генератори, които произвеждат електричество от топлината при радиоактивния разпад на плутоний-238.

С намаляването на мощността инженерите трябва да изключват отделни научни инструменти и системи. По-рано през 2026 г. екипът извърши мащабно преразпределение на електроенергията, наречено "Големият взрив" (Big Bang). Целта беше наличният ресурс да се използва възможно най-ефективно, без да се прекратяват основните научни наблюдения.

Ръководителят на проекта Сюзан Дод не очаква сериозни промени в работата на сондите преди преминаването на техните 50-годишнини. "Вояджър 2" е изстреляна няколко седмици преди "Вояджър 1", затова годишнините им ще бъдат отбелязани съответно през август и септември 2027 г.

Това обаче не означава, че работата на апаратите е гарантирана дотогава. Специалистите трябва да балансират между наличната електроенергия и температурата на бордовите системи. Двете сонди се намират в изключително студена среда, а енергийният резерв вече е много ограничен.

Съществуват и рискове, които инженерите не могат да предвидят. През октомври "Вояджър 1" внезапно е спряла да отговаря на командите от Земята за около 48 часа. Впоследствие комуникацията е възстановена. "Целта на мисията е научната работа. Екипът не се интересува само от поддържането на връзка с "Вояджър", а и от това научните инструменти да продължат да работят възможно най-дълго", обяснява представител на JPL.

Зад продължаващата работа на "Вояджър 1" стои екип, който вече обхваща няколко поколения инженери. Част от по-младите специалисти постепенно поемат ключови отговорности, за да гарантират, че натрупаните знания за управлението на сондите няма да бъдат изгубени.

Сред тях са Ншан Казарян и Бхавана Гупта. Казарян отговаря за координацията на графиците за проследяване с Мрежата за далечна космическа комуникация (DSN). Тя включва три основни комплекса с антени, които поддържат връзка с космически апарати на големи разстояния.

Гупта събира и систематизира документацията за командните и контролните системи на сондите. Тази информация е необходима, за да могат инженерите да реагират при възникване на технически проблеми.

По-опитният член на екипа Джак Липинкот предава знанията си за работата на DSN и интерпретацията на получените данни. Той е помогнал на колегите си и при решаването на специфични проблеми, свързани с лошото време в района на една от антените в Голдстоун, Австралия, посочва ръководителят на мисията Карийм Бадарудин.

Засега няма точна прогноза колко дълго ще могат да работят "Вояджър 1" и "Вояджър 2". Екипът обаче възнамерява да поддържа мисиите възможно най-дълго. "Необходими бяха десетилетия изключително инженерно майсторство, за да достигне "Вояджър 1" разстоянието от една светлинна денонощие. Надяваме се да продължи още много, преди мисията да приключи", казва Сюзан Дод.

Карийм Бадарудин подчертава и историческото значение на постижението: "Една от причините една светлинна денонощие да е толкова специална е, че никога досега не сме поддържали връзка с космически апарат на такова разстояние. Възможно е това никога повече да не се повтори".

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355