ЕС и Свят 20.11.2026 09:16 Снимка: ДНЕС+
Коалицията на желаещите като магаре на баир: Без нова Ялта
Мерц отхвърли ново разделение на Европа, а ОАЕ се обсъждат като възможен домакин на следващите разговори. Тръмп се включи по телефона, Зеленски поиска надеждни гаранции за сигурност, а Великобритания и Норвегия обявиха нова военна помощ
Европейски лидери предупредиха на днешната среща на "Коалицията на желаещите" в Берлин да не се допуска заобикалящ ги мирен процес в страната, след като американският президент Доналд Тръмп се срещна по-рано през деня в китайския град Шънджън с лидерите на Русия - Владимир Путин, и на Китай - Си Дзинпин, предаде Ройтерс.
"Коалицията на желаещите" настоява бъдещите мирни преговори за Украйна да се водят с участието на Киев, европейските държави, САЩ и Русия. Обединените арабски емирства се обсъждат като възможно място за следващия кръг разговори, стана ясно след срещата на коалицията в Берлин в четвъртък, 19 ноември.
Германският канцлер Фридрих Мерц отхвърли възможността преговорите да доведат до ново разделение на Европа на сфери на влияние между великите сили, подобно на решенията от Ялтенската конференция от 1945 г.
"Ялтенският формат няма да донесе мир", подчерта Мерц, цитиран от Ройтерс.
Форумът в германската столица се проведе часове след срещата на американския президент Доналд Тръмп с руския държавен глава Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин в Шънджън. Разговорите в Китай засилиха опасенията, че основните параметри на евентуално мирно споразумение могат да бъдат обсъждани без прякото участие на Украйна и европейските ѝ съюзници
В срещата в Берлин участваха украинският президент Володимир Зеленски, френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Анди Бърнам, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. В разговорите се включиха представители на близо 40 държави от "Коалицията на желаещите".
По време на срещата Доналд Тръмп се включи по телефона от борда на президентския самолет на връщане от Китай. Според съобщенията американският президент се е свързал с Джаред Къшнър, който е включил разговора на високоговорител пред участниците. Подробности за казаното от Тръмп не бяха оповестени.
Неочаквано в преговорите в Берлин се включи и самият Доналд Тръмп. Според участници в срещата, цитирани от ДПА, американският президент се е обадил от борда на "Еър Форс Уан", докато е пътувал обратно от Китай.
Тръмп се свързал с Джаред Къшнър, който включил разговора на високоговорител, така че събралите се в Берлин лидери да могат да го чуят.
Американските представители са запознали Мерц и европейските партньори с последните дипломатически разговори на Вашингтон. Уиткоф и Къшнър определиха консултациите в Берлин като продуктивни и заявиха, че САЩ продължават да работят с Украйна и европейските държави за изработване на обща позиция по условията за траен мир.
Един от основните резултати от срещата е очертаването на европейското представителство в бъдещите преговори. В него ще участват Германия, Франция, Великобритания, Италия и Полша, заедно с представители на Европейския съюз и НАТО.
Съставът на т.нар. "Екип Европа" е бил договорен по-рано през ноември, а в Берлин са обсъдени следващите стъпки за координация с Вашингтон и Киев.
След срещата Мерц заяви, че европейските партньори са готови за възможно най-бързо започване на преговори с Русия, но мирното уреждане трябва да зачита териториалната цялост на Украйна и да бъде подкрепено с надеждни гаранции за сигурност.
По думите му сегашната линия на съприкосновение трябва да бъде отправна точка при евентуалното обсъждане на териториалните въпроси. Германският канцлер подчерта, че само украинското ръководство може да взема решения за територията на страната.
Мерц посочи също, че евентуално облекчаване на санкциите срещу Москва може да бъде разглеждано единствено при изпълнение на ясно определени условия.
Украинският президент отново посочи членството в НАТО като основен елемент от бъдещата сигурност на страната и призова за ускоряване на присъединяването ѝ към Европейския съюз.
Според Зеленски именно НАТО и ЕС трябва да останат в основата на европейската архитектура за сигурност.
Той предупреди, че мирът не може да бъде устойчив, ако решенията за Украйна се вземат без участието на Киев. Още преди срещата украинският президент изрази опасения от повторение на сценария от Ялта, когато великите сили договарят бъдещето на други държави.
Зеленски постави сред непосредствените приоритети укрепването на противовъздушната отбрана, предоставянето на допълнителни ракети прехващачи срещу балистични заплахи и разширяването на възможностите на украинските военновъздушни сили, включително чрез изтребителите F-16.
Той поиска и ускорено осигуряване на 45 милиарда евро европейска финансова подкрепа за нуждите на Украйна през 2027 г.
Украинският президент съобщи, че с европейските партньори се обсъжда съвместно разработване на нови отбранителни способности и разширяване на военното производство.
Зеленски обърна внимание и на руската атака срещу Киев в деня на срещата, при която бяха засегнати чуждестранни дипломатически представителства и катедралата "Свети Владимир". Според него продължаващите удари срещу украинските градове показват защо страната се нуждае от по-силна противовъздушна отбрана и надеждни международни гаранции.
Американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър заявиха след срещата, че Вашингтон работи съвместно с украинската страна по основните параметри на бъдещите гаранции за сигурност, както и по план за икономическото възстановяване на Украйна след войната.
Обсъжданият модел на гаранциите включва подкрепа за украинските въоръжени сили, възможно участие на многонационални сили и правни и политически ангажименти от страна на партньорите.
Предвижда се многонационалните сили да имат роля след евентуално прекратяване на огъня, но окончателно споразумение за състава, мандата и разполагането им все още няма.
Подготовката за подобен механизъм продължава от края на 2025 г. и включва съвместно военно планиране и учения. На брифинга беше съобщено и за учения в Полша с участието на 12 държави и около 1200 военнослужещи.
Сред практическите резултати от срещата беше обявяването на нова военна помощ от Великобритания и Норвегия.
Двете държави поеха ангажимент за над 100 милиона британски лири за осигуряването на два високоскоростни бойни катера, които ще бъдат построени във Великобритания за украинските военноморски сили.
Лондон обяви отделно предоставянето на 1000 ударни дрона с голям обсег, както и допълнителна подкрепа за противовъздушната отбрана на Украйна през зимните месеци.
Балтийските държави също настояха за засилване на подкрепата. Президентът на Литва Гитанас Науседа и латвийският премиер Андрис Кулбергс подчертаха необходимостта от помощ за украинската енергийна инфраструктура и отбранителните способности на страната.
Литва и Латвия потвърдиха ангажимента си да отделят ежегодно за военна помощ за Украйна средства в размер на поне 0,25% от брутния си вътрешен продукт.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте защити дипломатическите контакти между Тръмп, Путин и Си Дзинпин, като посочи, че разговорите между лидерите на големите ядрени сили са част от международната дипломация. Той обаче подчерта значението на единството между съюзниците и продължаването на подкрепата за Киев.
След срещата европейските лидери заявиха, че общата им позиция вече е представена на американския президент и ще бъде отстоявана и при бъдещите контакти с Москва.
Въпреки готовността за нов кръг преговори, в Берлин не беше обявена конкретна дата за четиристранна среща, нито окончателно мирно споразумение. Обединените арабски емирства засега се разглеждат като възможен домакин на разговорите.
Не е постигнато и окончателно съгласие за механизма на гаранциите за сигурност или за разполагането на многонационални сили.
Мерц подчерта, че европейските държави ще продължат политическата, финансовата и военната си подкрепа за Украйна, за да създадат условия за устойчиво дипломатическо решение.
"Никога повече не искаме да живеем в разделена Европа", заяви германският канцлер, призовавайки Русия да се включи в усилията за прекратяване на войната.
На срещата в Шънджън Путин отново заяви готовност за компромиси за прекратяване на бойните действия в Украйна, но обвини Киев, че не проявява достатъчен интерес към мирно уреждане на конфликта.
Руският президент подчерта и особената отговорност на Русия, САЩ и Китай за световната стабилност като ядрени сили и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.
Именно подобни изявления засилиха стремежа на европейските лидери да демонстрират единство в Берлин.
Според източници от германското правителство датата на срещата на "Коалицията на желаещите" е била избрана така, че да позволи бърза и съгласувана реакция на разговорите между тримата президенти в Китай.
Още по темата
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 09:30 След клипове в "Тик Ток": Разследват група момчета за сексуални гаври над 15-годишна в София
- 09:16 Коалицията на желаещите като магаре на баир: Без нова Ялта
- 09:09 След въпроса влиза ли Нидерландия във войната: Руски снаряд падна до посолството на Хага в Киев
- 09:01 "Фалшива е информацията“: Стоянов отрече Румъния да е предлагала помощ срещу дронове
- 08:54 Готвят нови правила за издаване на ТЕЛК решения заради злоупотребите в системата
- 08:46 Рюте не се тревожел, че Тръмп нарича Путин приятел
- 08:38 Йотова: Не планирам свикване на КСНС
- 08:31 Доналд Тръмп остро разкритикува помощта на ЕС за Украйна и атаката срещу Кримския мост