ЕС и Свят 19.11.2026 17:14 Снимка: ДНЕС+
Путин: След ударите по Кримския мост се отказах от примирие. Ще отвърнем по-болезнено
Киев няма да може да удържи оставащите под негов контрол около 10% от Донбас, а европейските лидери трябва да спрат с „политическата диария“ и да кажат в Москва какво предлагат за прекратяване на войната. Това заяви Владимир Путин след срещата си с Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Шънджън. Той съобщи, че Русия вече е изпратила покана за разговори до европейските държави, и определи връщането към реда в Европа от началото на 90-те години като безсмислено. По думите му Москва е приела без изменения американските компромисни предложения, но Киев и европейските му съюзници засега отказват да ги приемат. След ударите по Кримския мост Путин се е отказал от обсъжданото примирие и обеща „много по-болезнен“ отговор. Той заяви, че Русия вече е осигурила сухопътен достъп до Крим през Новорусия и ще засили защитата на трасето като разшири територията за сигурност. Путин обвини украинското ръководство, че има интерес войната да продължи. Според него прекратяването на бойните действия би поставило въпроса за изборите и би намалило външното финансиране на Киев. Руският президент заяви, че Тръмп искрено иска споразумение и че възможността за компромис остава, ако Киев и съюзниците му приемат съществуващите реалности.
В. Путин: Добър вечер! Предлагам да минем без встъпителни думи. Нека преминем направо към въпросите ви. Заповядайте.
Въпрос: Добър вечер, Владимир Владимирович! Никита Корзун, телевизия НТВ. Тристранната Ви среща със Си Дзинпин и Доналд Тръмп изглежда наистина историческа. Стана ли тя такава и по съдържание според Вас? За какво говорихте и какво предстои? Благодаря.
В. Путин: Никой не знае какво предстои. Само Господ Бог знае какво ще стане по-нататък.
Но много бих искал това да има продължение поне в смисъл, че при сверяването на позициите по редица ключови направления според мен имаше ако не договореност, то взаимно разбиране. Преди всичко, що се отнася до историческия характер, историческото значение и така нататък: по-рано такива срещи не е имало, ето че тя се състоя и това несъмнено е някаква страница в историята на дипломацията.
Що се отнася до темите, които обсъждахме, като цяло те не се различаваха много от тези на самото пленарно заседание. Но все пак, предвид това, че всичките ни държави са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, разбира се, говорихме за реформирането, за възможното реформиране и увеличаването на потенциала на Организацията на обединените нации. Всички признаваме, че това трябва да се прави, че работата на тази универсална организация трябва да се приспособява към днешните реалности.
Говорихме за сигурността в най-широкия смисъл на думата, за недопускането на разпространението на оръжия за масово унищожение, на ядрено оръжие. Говорихме за някои проблеми, свързани със свободата на корабоплаването. Подкрепяме спазването на всички норми на международното морско право. Говорихме за някои въпроси, свързани с дейността на отделни организации, като Международния наказателен съд, който явно излиза извън рамките на своята компетентност и взема не юридически, не правни, а политически решения. Като цяло всички се съгласиха.
Имаше и редица други въпроси, които обсъждахме. Но знаете ли какво ми хареса и ми направи много положително впечатление — след официалните изявления, когато и вие, представителите на пресата, и вашите колеги бяхте в залата, след официалните ни, подготвени изказвания започна свободна дискусия. И мисля, че едва ли някой изобщо е очаквал това. Но председателят на Китайската народна република, който беше инициатор на тази среща, успя да създаде такава атмосфера, че започна свободен обмен на мнения по някои въпроси от общ, взаимен интерес. Това беше може би най-интересното. Дискусията протече напълно свободно и много откровено. Тя ни позволи да се разберем по-добре и според мен създаде условия за по-нататъшни договорености — вече няма значение дали в този, или в някакъв друг формат. Като цяло обаче тази среща беше много полезна.
Въпрос: Добър вечер! Павел Зарубин, телевизия „Россия“. Познавате господин Тръмп вече почти десет години. За първи път наблюдавахме срещата ви още на срещата на върха на Г-20 в Хамбург през 2017 г. След онези срещи обикновено следваха много големи, важни изявления, но резултати нямаше, а по правило имаше само нови санкции. През втория мандат на Тръмп, след Анкъридж, също, откровено казано, не всичко е еднозначно. Днешните Съединени щати според Вас изобщо способни ли са да постигат и спазват договорености и ще ги изпълняват ли, ако такива бъдат сключени?
В. Путин: Знаете, ние наблюдаваме внимателно, представителите на медиите също анализират, а онези ваши колеги, които се занимават с политика, виждат и разбират, че вътрешнополитическата обстановка в Щатите и политическата система на тази страна не са прости, може да се каже, че са сложни. Там има много различни противотежести, различни инструменти за запазване на баланса на политическите сили. Затова, когато просто гледаш отстрани, ти се струва, че тук има непоследователност, там нещата не стават така, както би ти се искало.
Но най-главното е друго. Най-главното е — в това нямам никакви съмнения, — че президентът Тръмп искрено се стреми и към разрешаването на конфликтите, включително украинския, и искрено се стреми да подобри двустранните отношения по редица направления, включително, което за нас, разбира се, е важно, в американско-руското направление.
Разбира се, наблюдаваме. Разбира се, бихме искали някои неща да се довеждат докрай по-бързо и да работят по-ефективно. Но изхождаме от житейските реалности и ще разчитаме тази нагласа да се запази.
Казах го и при нашите обсъждания, а сега, в многостранен формат, мога да го повторя. Ние работихме с президента Тръмп през първия му мандат. След това не работихме с него, след като през 2020 г. той загуби президентските си правомощия. Но като цяло и сега, и преди това имаме нещо общо в подходите, свързани с така наречените цивилизационни ценности. Тук има нещо, което ако не ни обединява, то говори за известна близост във възгледите.
Сега например обсъждахме въпросите на демокрацията, нали? А какво е демокрацията? Какво е това? Това ли е либералният ред, който определени кръгове се канеха и до ден днешен се опитват да налагат на целия свят по собствените си шаблони? Това демокрация ли е? Или е либерален опит за монополизиране на властта и всъщност е либерална диктатура? Какво е това?
Тук не е толкова лесно да се стигне до общ знаменател и още повече — постигнатите договорености да бъдат изпълнени докрай. Но самата нагласа на днешните ни събеседници и партньори все пак ни настройва положително. И е по-добре да има някакви договорености, дори да не бъдат изпълнени докрай, отколкото изобщо да ги няма.
Въпрос (в превод): Благодаря Ви, господин Президент. Цзо Юн, China Media Group. Що се отнася до историческата среща с председателя Си и президента Тръмп, кои въпроси според Вас са най-перспективни и по кои е постигнат най-голям напредък? Какво мислите за предложението на председателя Си за работата на най-големите държави за запазването на мира? И как бихте описали ролята на Китай за постигането на необходимите резултати? Благодаря.
В. Путин: В този случай ролята на Китай е определяща, защото именно председателят Си Дзинпин излезе с инициативата за такава среща и виждам, че тя беше успешна. Повтарям още веднъж — главно защото председателят на КНР успя да създаде непринудена обстановка за свободна дискусия. И той, между другото, зададе тона на тази свободна дискусия, защото пое ролята не само на организатор на самата среща, но и на човека, който предложи тази свободна дискусия. Според мен това е много важно и създава условия за по-нататъшен обмен не само на информация, но и за подготовката на някакви решения, може би вече и в друг състав. Макар че и този формат според мен е навременен и сполучлив, предвид, както вече казах, че Китай, Русия и САЩ са постоянни членки на [Съвета за сигурност на] Организацията на обединените нации и, разбира се, международната сигурност до голяма степен зависи от нас.
Затова, първо, искам да поздравя председателя на КНР, че начинанието му се увенча с успех, че премина успешно, и второ — да му благодаря за тази инициатива. И мисля, че всички въпроси — а аз вече посочих темите, поставени за обсъждане — бяха обсъдени навреме и самият факт на тяхното обсъждане и намирането на общ знаменател за решаването им несъмнено е положителен.
Въпрос: Анастасия Савиних, агенция ТАСС. Владимир Владимирович, по-твърди ли са сега изходните ни позиции в преговорите за европейската сигурност в сравнение с Вашите предложения от 2021 г., които Западът отхвърли? Ще изискваме ли от Запада някакви компенсации за щетите, които Русия понесе заради санкциите и заради ударите със западно оръжие по нашата инфраструктура? Има ли някакъв консенсус по териториалния въпрос и по въпроса за прекратяването на огъня, или тук преговорният процес е стигнал до задънена улица? Благодаря.
В. Путин: Що се отнася до нашите искания и така нататък, не сме ги формулирали чак толкова подробно. Но това, разбира се, е основателен въпрос. Защото някой там се опитва да ни припише цялата, извинете, „вина“ за случващото се.
В разговорите с президента Тръмп и в тристранния формат припомних откъде започна всичко. Ако говорим за украинската криза, всичко започна с преврата, с държавния преврат в Киев. Започна с това, че новите власти предприеха военна операция в онези райони на Югоизточна Украйна, които не признаха резултатите от този преврат.
Осем години, осем години се стараехме да уредим тази криза в тогавашната Югоизточна Украйна. Осем години! И през всичките тези осем години киевският режим провеждаше някакви военни действия там, по същество започна война в Югоизточна Украйна. И когато публично — вероятно всички добре помнят това — публично заявиха чрез най-висшите си представители, че не възнамеряват да изпълняват никакви мирни договорености, едва след това признахме непризнатите дотогава нови републики: Донецката и Луганската.
И между другото, искам още веднъж да припомня: хората, които живееха на тези територии и живеят там сега, направиха това в пълно съответствие с член номер едно — първия член на Устава на Организацията на обединените нации. Направиха го в пълно съответствие с международното право. Едва след това, и то след известно време — не просто след известно време, а след осем години — признахме независимостта им, сключихме с тях договор за взаимопомощ и започнахме да им оказваме тази помощ в рамките на нашия междудържавен договор. Ето откъде започна конфликтът.
Не ние започнахме войната и изобщо не сме започвали никаква война. Но там осем години се водеха бойни действия и всъщност война. А ние само се опитваме да я приключим, като оказваме помощ на онези държави, които не признавахме, после признахме и сключихме с тях договор за взаимопомощ. Това припомних днес на нашите колеги.
А що се отнася до исканията, животът следва своя ход. Има някои въпроси и някои искания от наша страна, които може би днес вече не са актуални. Но обсъдихме тези проблемни според мен теми и сме готови да ги обсъждаме с партньорите си в работен порядък.
Що се отнася до компромисите — разбира се, че има компромиси, как иначе? Тези компромисни предложения бяха направени от американската страна и ние се съгласихме с тях без изменения, включително в Анкъридж. Така че те съществуват и са подкрепени от нас. Въпросът е: искат ли другите страни в конфликта — Украйна и, да кажем, в този случай нейните европейски спонсори — да се съгласят с тези компромиси, тоест искат ли с мирни средства да постигнат договореност за прекратяване на бойните действия, за прекратяване на войната, или не? Съдейки по това, което виждаме в момента — не. Но ще видим, всичко тече, всичко се променя. Може би и те ще осъзнаят, че е по-добре да се съгласят с тези компромиси, отколкото след това да се сблъскат с реалности, с които така или иначе някога ще трябва да се съгласят.
Вече казах: създава се впечатлението, че днешните власти в Киев не искат никакво прекратяване на бойните действия, защото веднага ще трябва да отидат на избори. А да запазят властта — ако грубо фалшифицират всичко, вероятно могат да я запазят. Но е съмнително дали днешните управници в Киев, днешният режим ще запазят властта си, а това означава, че няма да запазят и източниците на доходи от войната. Разграбват националното богатство на самите украински граждани и разграбват помощта, която получават от Запада — този източник ще пресъхне. Затова нямат никакви стимули да се съгласят с прекратяването на бойните действия и със създаването на условия за дългосрочен — както вече казах, безсрочен — мир, насочен към бъдещето. Ние се стремим именно към това. Но ако украинските власти и техните спонсори осъзнаят тези реалности, тогава мисля, че и компромисите, за които говорим и които споменах, ще бъдат постигнати.
Въпрос: Иван Благой, Първи канал. Кажете, моля, какво бихте казали на всички онези политици на Запад, които сега гледат новините и са изплашени от перспективата за нова Ялта?
В. Путин: Политиците, ако са политици, не просто гледат новините. Разбира се, поглеждат ги, за да са наясно с информационната среда. Но по принцип политиците трябва да създават новини, а не просто да наблюдават какво се случва на международната сцена.
Що се отнася до нова Ялта, знаете ли, а какво лошо имаше в Ялта? Какво ѝ беше лошото?
Първо, в Ялта беше утвърдена победата над нацизма. Не бих имал нищо против. Смятам, че би било правилно да бъде утвърдена победа над неонацизма, да говорим за изкореняването на самите идеологически корени на ксенофобията, русофобията и другите фобии, да говорим за изкореняването на всичко, свързано с колаборационизма през Втората световна война и със сътрудничеството с Хитлер и неговия режим. Какво лошо има в това? Това е първото.
Второ. След Ялта бяха създадени условията, при които беше създадена Организацията на обединените нации. И вече 80 години, по същество благодарение на тези договорености, светът живее без големи глобални военни сътресения. Да, регионалните конфликти са много и се водят и сега, но глобални сътресения няма. И това е благодарение на договореностите в Ялта. Какво лошо има в това?
И накрая, в Ялта никой не е делил света. Искам да подчертая това и искам всички да го разберат. В Ялта не е имало подялба на света на зони на влияние, Ялта просто е отразила реалностите, оформили се след Втората световна война. А какво е трябвало да се направи тогава? Да продължи войната ли? В Ялта са били отразени реалностите и в днешните конфликти също ще трябва да се приемат реалностите.
Заповядайте.
Въпрос: Елена Ширяева, телевизия „Мир“. На срещата на върха в Шънджън — един от технологичните градове на света, както успяхме да се убедим — много се говореше за развитието на цифровата икономика и изкуствения интелект. Договорихте ли се с лидерите на САЩ и Китай за започването на съвместни проекти в тази област? И какво място заема Русия сега в надпреварата в тези технологии? Благодаря.
В. Путин: Въпросът Ви звучи толкова тревожно. Когато се говори за надпревара, обикновено се има предвид надпреварата във въоръжаването, макар че, разбира се, изкуственият интелект и неговото развитие предоставят различни възможности и създават различни заплахи.
Днес на тристранната среща говорихме и за това и като цяло всички се съгласиха, че трябва да обърнем внимание на някои направления, свързани с използването на изкуствения интелект, така че да не допускаме никакви заплахи за сигурността. Това е така.
Що се отнася до нашите позиции, имаме компании, които несъмнено са лидери не само в Русия, но и активно развиват дейността си в много страни по света, работят активно. Имаме какво да покажем, имаме какво да споделим с партньорите си и всичко, свързано с технологиите на изкуствения интелект, при нас се развива активно.
Знаете, няма какво толкова да го обсъждаме — Сбербанк работи активно в това направление, „Яндекс“ работи, има и други компании, които все по-активно развиват дейността си.
Имаме глобално предимство в това направление. Искам да подчертая: глобално. Говорих за това днес, когато се изказвах на сесията на АТИС… не на сесията, а в тристранния формат: за да се развиват изкуственият интелект и центровете за данни, е необходима енергия. По данни на международни организации още към 2030 г., съвсем скоро, всички развиващи се центрове за данни, взети заедно, ще изискват толкова енергия, колкото днес потребява цяла Япония, а това е високотехнологична и много развита в промишлено отношение страна, с развита икономика.
В този смисъл Русия има предимство, защото сме сред лидерите в развитието на ядрените технологии, на мирния атом. Мисля, че от 36 ли бяха, 33–35 атомни електроцентрали, които се строят в трети страни, около 30 се изграждат от руската компания „Росатом“. Просто сме очевиден лидер.
Що се отнася до малките електроцентрали, освен нас изобщо никой не прави такива, не ги строи. А ние вече построихме за себе си, както знаете, сега работят на север и се подготвят още две платформи. Мнозина искат да го правят, мнозина заявяват, че са готови, но досега никой освен нас не го е направил.
Освен всичко друго имаме огромни запаси от въглеводороди от световно значение: нефт, газ и въглища. Имаме огромни възможности в хидроенергетиката. Но между другото, към възобновяемите източници се отнася и слънчевата енергия и така нататък. Имаме всичко това и всичко се развива активно. И в този смисъл Русия има големи конкурентни предимства, а ние сме добър партньор за много страни, които искат да развиват изкуствения интелект. По принцип това го искат практически всички. Затова и технологиите, които сме разработили, са добри — вече посочих две компании, — и обективните възможности за сътрудничество са много големи, и сме готови за това сътрудничество.
Въпрос: Олга Князева, „Вести“. През последните дни имаше сериозни атаки, няколко атаки срещу Кримския мост, съобщаваше се за сериозни повреди. Бихме искали да чуем Вашата реакция.
В. Путин: Какво да кажа? Първо, искам да заявя, че Кримският мост е изцяло мирен обект. От много отдавна — между другото, бях дал пряко указание — не използваме Кримския мост нито за превоз на военна техника, нито за прехвърляне на боеприпаси. Дори нефт и нефтопродукти не превозвахме по моста. Това е изцяло граждански обект.
Ще припомня, че през юни тази година ръководителят на киевския режим обяви, че в рамките на 40 дни ще нанесат на Русия непоправими щети, ще разрушат енергетиката ни. Да, вече говорих за това — нанесоха щети. Но на 5 август, както е известно, четиридесетте дни изтекоха. Резултатът е далеч от очаквания. Да, започнаха да нанасят удари по нашите танкери в Черно море. В отговор ние, както всички добре знаят, започнахме да действаме огледално. Но нашите ответни действия се оказаха много по-болезнени за режима, отколкото опитът да се навреди на икономиката ни. И сега отвсякъде чуваме: молим ви да спрете; нека се договорим — или да установим режим на прекратяване на огъня по море, или да не нанасяме удари по енергетиката.
Честно казано, обсъждах този въпрос с колегите от Съвета за сигурност и помолих всички да помислят още и да се върнем към него с надеждата, че може би ще успеем да се договорим за нещо. Но след ударите по Кримския мост няма да се договаряме. Ще отговаряме на тези удари. И искам всички да знаят това. Смятам, че нашите ответни действия, както току-що вече казах, ще бъдат много по-болезнени от това, което киевският режим направи с моста.
А моста, разбира се, ще възстановим. Всъщност там има два моста: автомобилен и железопътен. На автомобилния са нанесени сериозни щети, а железопътният — той вече, мисля, е възстановен.
При съвременните средства, при точните средства за поразяване това не е чак толкова трудно да се направи. Въпросът е в ответните действия. Такива ще има.
Въпрос: Иля Ежов, РИА „Новости“. Бихме искали да Ви попитаме за срещата на върха на АТИС. Все пак събитието се провежда в Шънджън. Имахте много наситена програма. Как оценявате форума, който се проведе тук? Какви са основните му резултати? И може би ще споделите какво определяте като най-важния резултат за Русия? Много благодаря.
В. Путин: Първо, всички се запознахме с Шънджън. Това е очевиден успех на Китайската народна република — такова колосално развитие за 40 години. Тоест това е новосъздаден мегаполис, и не просто мегаполис, а център на интелектуалното и високотехнологичното развитие. Поздравяваме китайските си приятели за това.
Що се отнася до резултатите, първо искам да кажа, че работата в рамките на АТИС като цяло има голямо значение за нас. Някога, преди няколко години — говорих за това днес — си поставихме задачата да увеличим дела на този регион в търговския ни оборот до 40 процента. Сега вече е над 60. А поставихме тази задача още преди всякакви тежки събития по украинското направление. Защо? Защото този регион на света се развива активно и тук са нашите естествени партньори. А събитията в Украйна и така наречените санкции, наложени срещу Русия — нелегитимни, противоречащи на нормите на международното право — ни подтикнаха към това. Повтарям: поставихме си за цел 40, а сега вече са 60 и повече. Затова това е важно за нас.
И смятаме резултатите за положителни, защото не само разговаряхме по теми, които представляват интерес за всички участващи страни, или за всички участващи икономики. В днешното събитие участваха 21 икономики, тоест всички икономики от региона.
И е много важно, че още веднъж утвърдихме основополагащите принципи на икономическите отношения. Това са свободата на икономическите отношения, недопускането на различни видове ограничения, свободата на корабоплаването — говорихме и за това — и така нататък.
Ако прилагаме всичко това поне тук, поне в региона, то несъмнено ще бъде много важен фактор за развитието на световната икономика и на Руската федерация.
С. Власенко: Станислав Власенко, телевизия „Звезда“. Все по-често се чува словосъчетанието „архитектура на европейската сигурност“. Как според Вас, за Вас лично, изглежда тази нова архитектура на европейската сигурност? Връщане на НАТО към границите от 1991 г., от 1997 г., от 2021 г.? Как лично Вие виждате това? И няма ли да се окаже, че заради него Русия ще трябва да пожертва нещо? Или няма да жертваме нищо?
В. Путин: Не възнамеряваме да жертваме нищо, възнамеряваме да търсим компромиси. Струва ми се, че те са напълно възможни.
Вече казах, когато отговарях на един от предишните въпроси, че животът се променя, затова, да кажем, връщането към някакво положение от началото на 90-те години очевидно е безсмислено. Също толкова безсмислено е някои от партньорите ни в преговорите да търсят възможности да ни тласнат към позиции, на които вече никога няма да отстъпим. Имам предвид включително въпросите от териториален характер. Всички трябва да изхождат от реалностите: и ние, и онези, с които се опитваме да се договорим за прекратяването на всякакви кризи, включително в Украйна. Затова не може да става дума за някакви жертви.
А компромиси тук, разбира се, са възможни. Затова, знаете ли, не виждам никакви непреодолими препятствия пред постигането на договорености. Вие говорихте тук за компромиси — ние сме готови за тях, за тези компромиси.
Необходимо е и другите участници в този процес да осъзнаят реалностите, установили се на терен, и също да направят от своя страна тези компромиси, това е всичко. Не виждам тук нищо чак толкова сложно. Необходима е само политическа воля.
Още по темата
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 17:27 Държавата предвижда увеличение на акциза върху цигарите и през март
- 17:19 Италия: Българска връзка в измама с инвестиции и криптовалута за 37 млн. евро
- 17:14 Путин: След ударите по Кримския мост се отказах от примирие. Ще отвърнем по-болезнено
- 17:11 ДАНС и НАП провериха 14 обекта за бързи кредити в 6 града
- 17:04 Принц Хари: Готов съм да се върна в армията, за да се бия срещу Русия
- 16:42 Германският бизнес предупреди за намеса в работата на КЗК и риск за инвестициите
- 16:33 България и Молдова обединяват усилия по няколко направления
- 16:24 Омбудсманът с ключови забележки към бюджета за пенсиите и майчинството