Времето за отлагане на трудните решения е свършило, а глобалната икономика вече е навлязла в опасна фискална зона с бързи обороти. Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева отправи предупреждение към правителствата по света за спешни мерки срещу дефицитите.

Причината е, че световният публичен дълг бие историческите рекорди и е напът на надхвърли границата от 100% от глобалния БВП още до 2029 г. - с цели две години по-рано от сегашните прогнози.

"Предупреждаваме, че фискалната консолидация трябва да се осъществи, и виждаме много разбиране, но не и достатъчно действия", подчерта вчера Георгиева на Икономическия форум в Катар, цитирана от Bloomberg.

По думите ѝ осведомеността сред световните лидери расте, но политическите стъпки остават крайно недостатъчни.

САЩ - големият виновник

МВФ посочва САЩ и Китай като основни виновници за тази тенденция. Специално внимание Георгиева обърна на ситуацията във Вашингтон.

Тя съобщи, че директно е заявила на американския финансов министър Скот Бесент, че настоящият фискален курс на страната му е неустойчив и изисква плавно свиване на дефицитите.

Припомняме, че държавният дълг на САЩ прекрачи прага от 40 трилиона долара в края на август, в рамките на първите 19 месеца от втория мандат на президента Доналд Тръмп.

Според оценки на Съвета по външни отношения тази дългова планина се равнява на около 117 000 долара задължения за всеки отделен гражданин на страната. Според Fortune пък нетните лихвени плащания на правителството са погълнали 18,5% от общите приходи за 2025 г.

Годишните разходи само за обслужване на лихвите надхвърлят 1 трилион долара. Бюджетната служба на Конгреса прогнозира федерален дефицит от 2,1 трилиона долара за тази година.

Това е близо 6% от БВП на САЩ.

Упорита инфлация и скъпи кредити

Проблемът се усложнява допълнително от паричната политика. Георгиева подчертава, че инфлацията остава упорита, което пък държи лихвените проценти на високи нива.

След като Федералният резерв на САЩ повиши основната лихва с 25 базисни пункта, глобалните пазари усетиха труса. Това е първото подобно вдигане за последните три години.

Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ скочи до близо 5%. Това се отрази и на европейските борси, вдигайки цената на заемите и за правителствата, и за бизнеса в еврозоната.

Парадоксално в ситуацията е, че световната икономика продължава да показва издръжливост. МВФ запазва прогнозата си за глобален икономически растеж от около 3% за тази година - всичко това покрай енергийния шок от конфликта в Близкия изток. 

Високите цени на петрола продължават да оскъпяват живота на обикновения човек. Трупането на дългове с надеждата, че икономиката ще стопи дупките в хазната, е по-скоро илюзия./money.bg