Това ще повлияе на идващите избори в Италия, Испания и Франция

Дългът от 40 трилиона долара на правителството на САЩ бързо се превръща в проблем за всички, пише "Политико". През последните дни разходите от държавни заеми по света достигнаха найвисоките си нива от години. Това отразява опасенията, че войната, намаляването на населението и непредвидимите последици от технологичните промени, водят финансите на Вашингтон до пределна точка.

Това се отразява и на финансовите пазари и в Европа, тъй като правителствата на Стария континент трябва да се конкурират със САЩ за глобалните спестявания. Именно затова и тази година конкуренцията става по-сериозна. Причината е, че US техногигантите са взели назаем стотици милиарди долари за богатства, свързани с изкуствения интелект.

10-годишните разходи на Германия от заеми, които дадоха тон за останалата част от Европа, достигнаха най-високата си стойност по-рано тази седмица от 2011 г. насам. Това стана, след като опасенията от инфлация и нарастващ бюджетен дефицит на САЩ доведоха до най-високата доходност по 30- годишните държавни облигации на САЩ: сумата, която инвеститорите получават обратно, когато отпуснат заем на правителството, до най-високо ниво за последните 19 г. Проблемът се задълбочи и от новината, че дългът на правителството на САЩ вече е надхвърлил 40 трилиона долара.

В резултат на това, много от правителствата в Европа вероятно ще се изправят пред допълнителен натиск да увеличат данъците или да съкратят разходите в момент, когато се опитват да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП (каквото е изискването на НАТО до 2035 г. - б.р.), когато се завърнат на работа след лятната си ваканция, за да планират бюджетите си за 2027 г. А в страни като Италия, Испания и Франция това лесно може да повлияе на очакваните догодина експлозивни държавни избори.

Лидерката на крайнодясната френска партия Марин льо Пен вече използва ситуацията в сряда, за да прокара това, което вероятно ще бъде едно от основните й послания за президентските избори следващата пролет. Тогава тя нарече покачването на цените на облигациите „неумолима равносметка за 10 години Макронизъм".

"Време е да изчистим Авгиевите обори, в които са се превърнали публичните финанси", призова тя през социалните мрежи. Тя не даде никакви детайли как смята да го направи. Бруно льо Мер, който бе министър на финансите на Франция за 7 години отвърна, че нейната партия винаги е осуетявала усилията на правителствата на президента Еманюел Макрон да овладеят бюджетния дефицит – по-специално като ги е принудила през 2025 г. да се откажат от предложената пенсионна реформа.

Неспособността на Франция да коригира курса си през годините непрекъснато подкопава доверието на инвеститорите, които сега изискват по-високи цени за закупуване на френски облигации, отколкото искат за подобни италиански. В резултат на това, Париж е особено уязвим към риска от рефинансиране, който засяга почти всички европейски столици. Повечето държави в Европа са натрупали огромни дългове през последните 20 години, като периодични кризи като пандемията или финансовата криза от 2008 г. усилват постоянното, дългосрочно влошаване на публичните финанси поради нарастващите здравни и пенсионни задължения. Показател, разглеждащ дълговете на публичния сектор в еврозоната, се е увеличил от 66% от БВП през 2007 г. до малко под 88% миналата година. Европейската комисия очаква те да продължат да нарастват в близко бъдеще, тъй като бюджетните дефицити отново се разширяват под натиска на войните в Иран и Украйна. Докато Европейската централна банка държеше лихвените проценти близо до нулата, както правеше в периода от 2009 до 2022 г., лихвите по този дълг бяха управляеми. Но сега, когато инфлацията отново се покачва, уравнението се промени. ЕЦБ вече повиши лихвените проценти веднъж тази година, тъй като войната между САЩ и Израел в Иран повиши цените на петрола и газа. Дейвид Рийс, ръководител на отдела за глобална икономика в Schroders, очаква още две повишения от по четвърт процент до края на годината. Следователно, облигациите, чието емитиране не струваше почти нищо преди 10 години (тогава инвеститорите дори плащаха на Германия, за да вземе заем от нея чак до 2022 г. - б.р.), сега трябва да бъдат рефинансирани при лихви, много по-близки до исторически нормалните нива.

Френската национална статистическа служба INSEE изчислява, че разходите на Париж за лихви по дълга ще се увеличат над 4 пъти през настоящото десетилетие - от 30 млрд. евро през 2020 г. до 124 млрд. през 2030 г. Това са пари, които при други обстоятелства биха могли да отидат за финансиране на нови болници, зелен преход, превъоръжаване - или дори за по-ниски данъци. Франция обаче не е единствената, която трябва да се справя с по-високите разходи по заемите в неудобен момент от политическия си цикъл. Премиерите на Италия Джорджа Мелони, и на Испания Педро Санчес се кандидатират отново догодина, а гражданите на Финландия, Гърция, Естония и Словакия също ще се изправят пред урните. И Мелони, и Санчес могат да открият утеха в смекчаващите обстоятелства.

Тежестта на обслужване на дълга на Италия е много по-малка, тъй като новите ѝ облигации не са осезаемо по-скъпи от тези, които емитираше преди десетилетие, когато все още носеше стигмата на кризата с държавния дълг. И въпреки че Санчес не може да прокара бюджет от 2022 г. насам, бързият растеж на населението, който неговият облекчен имиграционен режим позволи, увеличи БВП на Испания и гарантира, че в бъдеще ще има повече възможности да гарантира, че ще бъде подхваната тежестта на дълга. Според Комисията, дългът на Испания се очаква да спадне под 100% от БВП тази година.

Засега консенсусът е, че Европа е далеч от нова собствена дългова криза. Комбинираният бюджетен дефицит в еврозоната е само наполовина по-малък от този на САЩ, а ЕС и ЕЦБ са запълнили най-лошите институционални и регулаторни пропуски, които доведоха до кризата с държавния дълг през 2010 г. Също толкова важно е, че скорошните реформи, предприети от правителството на Фридрих Мерц в Германия, би трябвало да помогнат за подкрепа на растежа както там, така и в ЕС като цяло, според главния икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг. Безпокойството обаче нараства - особено в светлината на ситуацията във Франция.

"Съществува потенциално голяма опасна зона, където кризата може или не може да се случи, в зависимост от капризите на инвеститорите“, каза миналата седмица Оливие Бланшар, бивш главен икономист на Международния валутен фонд. "Като се има предвид нашият дълг и дефицит, вероятно сме навлезли в опасната зона“, допълни той.