Европейските лидери засилват призивите за дипломатическо решение на войната в Украйна, докато обществената умора от конфликта нараства, а популистки партии в няколко държави печелят подкрепа с критики към помощта за Киев. Промяната в езика не е свързана с нова оценка, че Москва е готова за преговори, а с опит да се отговори на аргумента, че финансовата и военната подкрепа за Украйна е едновременно разрушителна и опасна.

Европейските представители разширяват контактите си с Москва. Германският външен министър Йохан Вадефул се срещна миналата седмица в Ню Йорк с руския си колега Сергей Лавров. Това беше първата среща между външните министри на двете страни от 2022 г. По-рано през лятото високопоставен служител на Европейския съюз разговаря с Юрий Ушаков, съветник по външната политика на руския президент Владимир Путин. В началото на годината френският президент Еманюел Макрон изпрати своя съветник по националната сигурност в Москва.

Германският канцлер Фридрих Мерц призова в четвъртък за дипломатически край на войната, но едновременно с това защити военната помощ за Украйна. По думите му само силна и обединена Европа може да принуди неохотната Москва да седне на масата за преговори. Във Великобритания, където подкрепата за Украйна остава широко приета в политическия спектър, премиерът Анди Бърнам заяви, че „за разлика от Русия, ние не търсим конфронтация“.

Новият тон се появява на фона на нарастваща подкрепа за популистки партии. Във Франция проучванията сочат Марин льо Пен като най-вероятния победител на балотажа на президентските избори догодина. Нейната партия се противопостави на тазгодишния заем от Европейския съюз за Украйна на стойност 90 милиарда евро, или приблизително 101 милиарда долара. Високопоставени нейни представители са заявили и че Париж ще прекрати бъдещата невоенна помощ за Киев.

В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ постигна исторически резултати на два провинциални избора в бившата Източна Германия миналия месец. Партията критикува милиардите, изпращани на Украйна, в момент, когато социалните помощи намаляват, а данъците вътре в страната се увеличават. Тя настоява за отмяна на санкциите срещу Русия, възстановяване на покупките на енергия от Москва и отнемане на статута на украинските бежанци.

След като администрацията на Доналд Тръмп прекрати по-голямата част от пряката помощ за Украйна, Европа до голяма степен сама поема растящите разходи за въоръжаване на страната и за поддържане на нейната икономика. Разходите се увеличават, след като Русия засили ударите по украински градове и инфраструктура.

Проучване на YouGov от пролетта показва, че делът на избирателите, които искат Украйна да спечели войната, се е променил малко от 2023 г. насам. Във Великобритания, Франция, Германия и Италия обаче значително се е увеличила подкрепата за мирни преговори, дори ако те изискват Украйна да отстъпи територии. В Полша, която първоначално беше твърд поддръжник на Киев, подкрепата за помощта е спаднала до около 50% на фона на напрежението с Украйна, свързано с враждата от времето на Втората световна война.

В Германия, която се намира в тежка индустриална рецесия, антивоенното послание на „Алтернатива за Германия“ намира отзвук сред разочарованите избиратели. Според проучване на обществените радио- и телевизионни оператори ARD от миналия месец около 42% от германците смятат, че Берлин изпраща прекалено много оръжия на Украйна. Това е най-високият регистриран дял от началото на войната. Изборният успех на партията насърчава и представители в управляващата коалиция, които имат резерви към Киев — от консерваторите на Мерц в източната част на страната до пацифисти в лявоцентристката Социалдемократическа партия.

Клаудия Майор, старши вицепрезидент по трансатлантическата сигурност в мозъчния тръст „German Marshall Fund“, заяви, че самото отношение към войната не се е променило непременно, но начинът, по който правителството говори за нея, започва да се променя. По думите ѝ изненадващата среща на Вадефул с Лавров е била насочена най-вече към германските избиратели. Значителна част от речта на Мерц също е била насочена директно срещу „Алтернатива за Германия“.

„Няма да позволим да ни разделят – нито чрез хибридни атаки, нито чрез агитация в социалните мрежи, подклаждана от руски ботове, нито чрез лозунгите на АзГ и нейните руски кукловоди“, заяви Мерц. Той подчерта, че подкрепата за Киев е и в интерес на Германия. „Тя не е самоцел. Правим го преди всичко, за да защитим сигурността на хората в нашата страна. Свободата и сигурността са условия за нашия просперитет“, каза канцлерът.

Промяната в посланията върви заедно с по-остри предупреждения за вътрешни заплахи от Русия. Германското правителство публично обвини Москва, че през август е изпратила дронове с експлозиви до германско летище. Макрон покани лидерите на политическите партии в Елисейския дворец, за да ги информира за влошаващата се международна обстановка, включително за заплахите от Москва. В Ню Йорк Бърнам заяви, че британското правителство ще създаде нов център за борба с руската дезинформация.

Паралелно с това се разширяват усилията за създаване на дипломатически канали. В Брюксел Европейският съюз обсъжда назначаването на специален пратеник за преговори с Москва. Вадефул предложи европейците да използват поканата на Белия дом към Путин за срещата на лидерите от Г-20 в Маями през ноември, за да проверят дали руският президент действително има намерение да търси договорено решение на войната. Тези стъпки са отчасти насочени към вътрешната публика, но отразяват и стремежа на Европа да има място на масата за преговори, докато САЩ настояват за собствено споразумение с Москва.

След срещата си с Вадефул Лавров го обвини, че просто е прочел изявление, което е можел да представи и по телефона. На следващия ден Русия изстреля дрон срещу сградата на Националната академия на науките в Киев, разположена близо до германското посолство в Украйна.