За Лондон „победа“ означава Украйна да воюва възможно най-дълго и да отслабва Русия, а съдбата на украинците и на територията им не го интересува. Това заяви украинският политически анализатор и общественик Дмитрий Спивак пред „Politeka Online“. Според него Западът използва финансовата зависимост на Киев, за да го шантажира и да налага свои решения, включително кой да оглавява съдебните и правоохранителните органи. Докато Украйна губи промишлеността и експортните си пазари, партньорите ѝ заемат мястото ѝ и нямат интерес тя да се възстанови като силен икономически конкурент, смята Спивак.

- Приятели, добър ден! Днес е 30 септември, днес в студиото с нас е Дмитрий Спивак, здравейте.

Дмитрий Спивак: Днес е последният ден от първия месец на есента на 2026 година. И надяваме се – от последната година на войната.

Да, надяваме се. Надеждата умира последна. Привет, Едуард, привет и на нашите гости. Както всички разбраха, сега се намирам в Киев, по-точно между Одеса и Киев. Тази нощ беше тътнеща. Мога да ви кажа, тъй като общувам не само с киевчани, но и с одесчани – те просто свикнаха за тези четири години. Това, което казвам, е ужасно: произнасям тези думи и разбирам какво казвам. Одесчани свикнаха с това безумие и с този ужас. Все пак Киев през предишните години – 23-та, 24-та и дори 25-та – Киев се смяташе за най-защитения град, имаше атаки, но не чак такива. А това, което става сега, разбирате. Но няма дълго да го обговарям. Нека да разгледаме, да поговорим и да анализираме с теб последните събития. Крайните, заключителни събития – вече можем да ги наричаме както решим. С какво влизаме, с какво се приближаваме към зимата?

- Изявленията са доста тревожни. В „The Economist“ пише, че Русия се опитва да парализира Киев още преди настъпването на зимата с помощта на масирани удари, диверсии и опит да посее политически хаос. Пикът на тази кампания се очаква към ноември. Бившият шеф на МВнР на Украйна Кулеба казва: „Ще се наложи да живеем цяла зима така, както живеем сега, а също и през цялата есен. Терорът над украинските градове няма да спре в близко време“. Туск панически съобщава: „Нас ни чакат много трудни седмици и месеци заради все по-агресивната позиция на Русия спрямо Украйна.“ „Спрямо Украйна“, но казва „нас“. Кого има предвид, Дмитрий? Според мен трябва задължително да обсъдим това. Помним, че по-рано Песков заяви, че на Украйна ще се наложи да плати цената за действията, които се случиха през последните месеци. Но Володимир Зеленски отбеляза, че Руската федерация със сигурност ще получи отговор за удара. Така и живеем, от удар до удар, от място до място. Дмитрий, какво ни очаква към ноември, а ако погледнем по-мащабно – към есента и зимата?

- Може ли да коментирам в блиц режим изказванията на всички, на които ти се позова? Първо, „The Economist“ плаши целия свят, той не се обръща към нас. Ние и без „The Economist“ знаем, че Русия организира въздушен терор именно в столицата. „The Economist“ не общува с нас, а с избирателите в САЩ, с избирателите в Европа и т.н. Трябва да се знае, че днес в света не съществува независима, обективна преса. Всяко глобално издание си има собственик, акционери, всеки играе своята политическа игра. В САЩ през ноември ще има съдбоносни избори – съдбоносни, не просто президентски, а съдбоносни. Те ще определят Рубикона на по-нататъшното поведение на САЩ във външната среда. Избори има и в много европейски страни, в Германия постепенно се провеждат. Така че „The Economist“ не общува с нас, а прави ново плашило или ново-старо плашило, това е ясно. Те подгряват ескалацията, че руснаците ще нападнат Европа и всичко това. Толкова за „The Economist“. 

Кулеба. Ще ми се да попитам: „С кого общувате, Дмитрий Кулеба? На кого говорите? В качеството на радио ли говорите? Защо говорите тези работи?“ Че на всички нас ще ни се стъжни – ясно, разбрахме. Иска ми се да го питам: „А Вие къде живеете? Къде е семейството Ви, децата Ви? Къде точно смятате да дочакате тези ужаси и кошмари, с които ни плашите?“ Изобщо смятам, че когато политиците се изказват, без значение сегашни или бивши, и произнасят такива неща като някакъв ретранслатор: „Всичко ще бъде зле“, е добре да поставят запетая и да кажат какво те, като представители на властта, смятат да направят, за да смекчат поне малко всичко това. Излиза Корецки, глава на правителството, премиер-министърът на правителството, преди две седмици и казва: „Ние сме подготвени за зимата много по-добре от предишната година“. Минават две седмици и същият този премиер казва: „Бих препоръчал на хората с инвалидност и трудноподвижните от високите етажи да заминат“. Един въпрос: Къде да заминат, за чия сметка да заминат? На кого предлагате това – на хората с инвалидност и трудноподвижните?! Къде да идат? В Тернопол, където едностаен струва 500 долара на месец? В Западна Украйна, за да получават помощи от фонд „Единсть“, тоест Западна Украйна да работи за тези, които са принудени да заминат оттук? Ти си министър и ако ще става зле, кажи какво планира да направи правителството. Понякога съм в шок от това, че не знам с кого общуват тези хора! Хората, които имат пари, възможност и желание през зимата да заминат от Одеса, от Киев, от Днепро, от Харков и Запорожие, ще го направят и без Корецки. Ако имаш пари, възможност и желание, ще си събереш семейството и ще заминеш. Ако нямаш пари и възможност да отидеш където и да е, и освен това си инвалид или трудноподвижен, или си възрастен, който по волята на съдбата живее на осмия етаж, къде ще ходиш?! За какво изобщо става дума?! 

Нататък. Песков, който казва, че Украйна ще отговаря за всичко, което е направила. Ако вземем тази логика, много ми се иска някога Русия да отговори пред света, пред Украйна, пред всички за онова, което тя е направила. Защото в речите на кремълските чичковци, а също и на лелите, има някакво несъответствие. Опитват се да разказват, че те на нас ще ни отговарят за нещо, и забравят една малка подробност: че преди 4,5 години те започнаха широкомащабна инвазия срещу „дружеска“, както те казват, страна. Те започнаха широкомащабна агресия. Война. С употреба на практика на всички средства на съвременното въоръжение. Четири и половина години бомбардират, убиват и унищожават Украйна. Да, последната година, когато се появиха технологични военни възможности в Украйна, ние отговаряме. Не те ни отговарят, а ние – на тях. Това е война, какво, ние не трябва да отговаряме ли според тях?! Кого още трябваше да коментираме?

- Володимир Зеленски отговори, че Руската федерация задължително ще получи отговор.

- Това разбрах. Но имаше още някой от политиците... да, Туск. Какво беше казал, че нас всички...

- „Чакат ни много трудни седмици и месеци заради все по-агресивната позиция на Русия спрямо Украйна.“

- Поляците отдавна вече казаха всичко. Те са крайно заинтересовани Украйна да продължава да воюва. Крайно са заинтересовани, и мнозина са заинтерисовани от това, Русия да продължава да ни влачи в блатото, а Украйна да продължава да се съпротивлява – за поляците това е крайно важно. На първо място, поляците много добре разбират, че ако войната продължава, украинският продоволствен износ няма да бъде разблокиран в пълен обем, което е изгодно за полските фермери. След това, поляците както винаги са страхливци. Проследете историята на Полша – с кого са се били, колко са се съпротивлявали, срещу кого са се съпротивлявали...? И когато Туск казва, че „за нас ще бъде трудно“, не ми е много ясно кои сме „ние“. Полша, например, е готова на всичко Украйна да не влезе в Евросъюза. Полша аплодира в захлас днес, когато е затворено корабоплаването в акваторията на Черно море и в портовете на Голяма Одеса. Полша има празник и те не го крият. А и не само в Полша. Воюва Украйна, кръвта на Украйна изтича. Ние вече нямаме нито стоманодобив, нито металургия, но това е отделна тема. На тях нещо им е трудно. Пари не дават, оръжие нямат, ЕС казва, че не сме се договаряли за „Пейтриът“.

Чакайте малко! Ако напразно сте обещавали тези неща, може би и ние някак по-различно щяхме да постъпим като държава. Ако на срещите на върха на НАТО, в Рамщайн, на всякакви заседания на ЕС, ЕК и т.н. през лятото ни казвахте „Ето, сега всичко ще осигурим, ще тръгнат кредитите, парите, системите „Пейтриът“, системи ПВО срещу балистиката и реактивните самолети“, но сега няма нищо от това. Сега излизат и казват, че няма да има нищо. За какво тогава обещавахте?! Това е цинизъм. Страната воюва, а вие само обещавате от трибуните. И Туск, и всички останали не разговарят с нас. Те разговарят със спонсорите си, разговарят в геополитическото пространство. Туск вероятно се обръща към САЩ: тежко, видите ли, трябва ни бюджет. Знаеш ли, че шест страни от Европейския съюз вече блокират и налагат вето върху бюджета за следващата година. Казват, че стотици милиарди евро някъде трябва да се изпарят в недрата на Европейския съюз. Това си е чиста надстройка. Вместо това викат: давайте да харчим за въоръжаване. Къде ще отидат тези пари?! Там вече започва ако не бунт, то разкол. А разкол в Европейския съюз и икономическа криза в страните от Европейския съюз, извинете, са изгодни за кого? Правилно! За всичките трима: Тръмп, Си Дзинпин и Путин. Ето такъв геополитически сакатлък се получава. За Тръмп слаба Европа е супер. Това са неговите планове, целите му. Защото слаба, неконкурентна, несубектна Европа винаги ще бъде тотално зависима от САЩ. За Китай слаба като икономически потенциал Европа ще бъде винаги съгласна за различни по-изгодни за Пекин икономически взаимоотношения. На Путин, разбира се, също му трябва слаба Европа. А най-парадоксалното е, че слаба Европа е необходима включително и на британците. Защото отдавна Британия се стреми да си върне великото минало, имперското стои вътре във всичките тези сърове, перове и така нататък. Те по никакъв начин не могат да се съгласят, че само задкулисно са силни играчи. В тази позиция са твърде отдавна, още от 1945 г., когато американците технически красиво ги измамиха. Британците уж бяха в коалицията на победителите след Втората световна война, но някак нищо не получиха.

- Приятели, за да не мислите, че това е мнение и политически анализ само на Дмитрий, ще цитирам думи на ръководителя на МВнР на Великобритания, казани неотдавна: „Британия винаги ще продължава да подкрепя Украйна. Винаги ще се противопоставяме на заплахите от страна на Русия, където и да възникнат те. Ще подкрепяме народа на Украйна дотогава, докато той не постигне победа“ – заяви ръководителят на МВнР на Великобритания. Мисля, че много добре познаваме Британия.

- Сега ще парафразирам думите, които каза, че прекрасно познаваме ролята на Британия. Ролята на Британия е да продължава войната тук. Те имат многовековни геополитически спорове с руснаците. Ще продължа мисълта си, че британците са заинтересовани, първо, войната тук да продължава; второ – Русия да стане по-слаба икономически, политически и т.н. Британците разбират, че продължаването на войната тук в сегашната ситуация отслабва Евросъюза. Британците, които излязоха от ЕС, съвсем не биха били против, ако ЕС рухне, а върху неговите отломки възникне някакво ново обединение, в което те, британците, ще се видят като лидери. Трето, ролята на Британия, а именно на Борис Джонсън, в края на март-април 2022 г. историята тепърва ще оцени и на нас предстои да я оценим. Когато войната свърши, ще научим много неща, включително и ролята на Британия. Ако днес бих могъл да проведа диалог с министъра на външните работи на Британия, първо бих му аплодирал, бих му казал: „Браво, страхотно. Радваме се, че сте с нас и че сте готови винаги да ни подкрепяте.“ И бих му задал един въпрос: „Може ли по-конкретно: колко самолета, колко ракети, колко системи „Пейтриът“ и кога?“

- Аз все пак бих му задал друг въпрос: ако може по-ясно да формулира значението или да даде еталон за победа. Защото уверения за безсрочна подкрепа от британците слушаме редовно. Не Ви ли се струва, че у партньорите и до този момент няма единно разбиране какво именно да се смята за победа на Украйна и всеки говори своите приказки?

- Вече казах, че победа на Украйна означава колкото е възможно по-дълго Украйна да се съпротивлява на Русия, като отслабва геополитическото влияние на Русия, както и на Европа. За тях това е победа. Тях изобщо не ги интересува нито съдбата на украинския народ, нито съдбата на нашата територия – никого от тях. Ще приведа пример. Украйна остана без металургия, но „свято място пусто не бива“. Ако Украйна е загубила европейските и световните пазари за металургия и целия високообогатителен комплекс, високодобивния комплекс – загубили сме пазарите на руда, на метал и т.н. – кой взима тези пазари? Ако Украйна е загубила 40-45% от износните пазари на своята агропромишлена продукция, селскостопанска продукция, кой взима тези пазари? Светът е жесток, светът е много конкурентен. Никой, включително Британия, не го интересува силна, развита, индустриална икономика по конкурентен модел на Украйна. Това, което цитирахте, е просто набор от гръмки слова. Задачата на британците днес, както и на ляволибералните брюкселски елити, е до ноемврийските избори Тръмп да не успее. Те работят срещу Тръмп, по координатната система на Демократическата партия на САЩ. Остава точно месец по финалната права, много е заложено на карта. На Тръмп му трябват някакви малки постижения, било в Близкия изток или в Украйна, затова Тръмп много иска някакво примирие. Той разбира, че не е възможно войната да приключи до зимата, но иска някакъв резултат. Иска някак да убеди Путин чрез някого, например Ватикана – ето, сега има втора визита на кардинал. Може би по други начини, но това е необходимо на Тръмп.

- Съгласен ли сте със Стуб, който каза, че в последно време Тръмп е удвоил усилията си за прекратяване на войната в Украйна?

- И аз казвам същото, на Тръмп му е много необходимо нещо да се случи през октомври. Отдавна казах, че ние имаме прозорец до 15 октомври и ако не – край. Ако до 15 октомври страните не успеят да се договорят по два основни въпроса: разблокиране на корабоплаването и пускане на износа на селскостопанска продукция, и да се договорят за някакъв бартер – например Украйна да не удря по нефтопреработвателния комплекс, а руснаците да не удрят по нашата енергетика, после приключва. Ако не – влизаме в тази зима, а това значи нова страшна степен на ескалация. Следващият прозорец ще се появи на 21 ноември. Защо точно тази дата? Защото след 19-20 ноември, вече след изборите в Америка, когато целият свят ще види дали Тръмп е запазил и усилил позициите си, или ги е отслабил, в зависимост от резултатите, на 19-20 ноември в Китай ще се проведе среща на върха на АТЕС и там действително може да се състои съдбоносна среща между тримата: Доналд Тръмп – в зависимост от резултатите на изборите, – Си Дзинпин и Путин. Ако сега не успеем, то след 21 ноември и до пролетта на 27-ма година ще има прозорец да се опитаме да достигнем до някакъв завършек. Ще пречат ли всички тези сили, които можем да причислим към партията на войната? Разбира се, че ще пречат. Те имат свои цели, свои задачи.

От всяка война има множество световни играчи, които печелят пари, политически дивиденти. Всеки играе за своята история, своите интереси. Нима някой мисли, че поляците играят за интересите на Украйна?! Нима някой мисли, че ако Украйна затвори своите мини и не може да изнася руда, Британия ще изпадне в траур, защото много им се иска да помогнат на украинската икономика?! Не, разбира се. В Германия – също не. Ние сме конкуренти, колкото и да е парадоксално. Всички разбират, че след края на войната Украйна, макар и отслабена и обезкървена, ще бъде конкурентна, защото ние сме много богата на ресурси страна. Европа разбира, че след войната на Украйна ще трябва да се помага, а ако ѝ се помогне да излезе от това, тя ще стане конкурентна по много икономически показатели в Европа. После Европа разбира, че ако войната тук приключи, Европа ще остане сама срещу руснаците, а тя засега не е готова. Европа има много фактори и много аргументи за себе си да прави всичко, за да продължава войната. Забележете, Едуард, ако сега цитираме за последните месеци, половин година, всички действащи европейски лидери, никъде няма да намерим и дума за мир. Никъде! Само за война: „Украйна трябва да се бие, докато не победи Русия...“, никъде няма и дума за мир, от една страна. А от друга страна, Европа казва: „Искаме да сме на масата на преговорите.“ Не става ясно: на масата на преговорите с кого? Ако на масата са Европа, Украйна и САЩ – вие и така сте на масата. Но без руснаците не може да има мир, не можем да се договорим сами със себе си за мир. Има втора страна, харесва ли се това на някого, или не. Така че, ако Европа иска да бъде на масата на преговорите между Украйна и Русия, както прави сега Тръмп, Европа трябва да осъзнае, че трябва да започне да води диалог с втората страна. Запомних думите на Уиткоф, които много ми харесаха, когато беше в Киев и някой го попита на пресконференцията дали не му е противно да седи часове наред с Путин, а той отговори: „Как да постигнем мир, ако не водим разговори? Подскажете ми друг вариант. Ние водим дискусии и диалог с двете страни в конфликта, ако искаме да постигнем резултат.“ Ако искаме резултат, трябва да разговаряме с двете страни. Бих се обърнал по същия начин и към Европа. Ако искате да станете пълноценен субект и участник в бъдещ мирен преговорен процес, започнете да разговаряте.

- Помните ли, преди около половин година имаше такива изявления за назначаване на някакъв специален представител на Европа пред Руската федерация, но тази идея някак утихна.

- Това няма да се получи, защото в Европа няма единство, не могат да изберат единен представител, защото Европа днес е абсолютно разпиляна. Рейтингът на Макрон е под 18%, Макрон е куцо пиле, остават му няколко месеца, не може да се явява повече на избори и приключва политическата си кариера. Във Франция има демонстрации на ученици, на профсъюзи, ситуацията в Европа е много тежка. Много ми се иска да попитам Емануел Макрон, забележителни наш господине, уважаем лидер на Коалицията на желаещите, на решителните: Вие сте лидер и какво от това? Освен това, че сте уж на страната на Украйна в преговорите с Тръмп, какво друго? Нещо от това, което обещахте? Няма нищо. Заглъхнаха разговорите за вкарване на контингент войски, заглъхнаха разговорите за предоставяне на замразените активи на Украйна. Заглъхнаха разговорите за финансиране, всякакви разговори заглъхнаха. Освен това Франция се оказа лидер в Европа по закупуване на руски газ, така че сега и Франция се показа в цялото си красиво френско лице. Когато настояваха за сваляне на санкциите на Алишер Усманов – къде е Франция, къде е Усманов, за какво става дума... Ето ви Франция. Те да не са ни длъжни с нещо? Те играят своята игра, за себе си. Ако им трябва руски втечнен газ, те ще го купуват. Ако по някакви причини, по някакви задкулисни договорености на Емануел Макрон му трябва да настоява за сваляне на санкциите на Алишер Усманов, той го прави. Не знаем причините, а и не ни интересуват, просто показвам на зрителите, че всяка европейска страна действа за своите интереси.

Друг е въпросът, че Макрон, Мерц и в много страни тази ляволиберална идеология сега губи позициите си. И вероятно в 27-ма година в много страни на власт ще започнат да идват десните и консерваторите. Имам предвид Алтернатива за Германия, Марин Льо Пен и други. В Италия вече има десен премиер-министър – Мелони, за която злите езици говорят, че е създадена от покойния Силвио Берлускони. Няма значение. Да вземем и Австрия. Затова Европа е разкрачена, не е единна – как могат да излъчат някакъв представител? Ти можеш да определиш представител на Европа за преговори с Кремъл, но няма да можеш да му зададеш единни цели и задачи. Защото за Сърбия, Полша, Германия, Франция, Бенелюкс, Южна Европа – за тях всичко е различно, мислят го по различен начин. Така че – не. Ако до ноември Тръмп не успее да се договори с Иран за отваряне на Ормузкия проток и ако не успее да се договори между Украйна и Русия за енергийно примирие – защото Русия закри експорта на нефтопродукти заради ударите на Украйна по нейния нефтопреработвателен комплекс, и ако сега Тръмп също приеме такова решение за частично затваряне на износа на нефтопродукти, цяла Европа се срива. Откъде ще вземе нефт? Тук е затворено, там е блокирано и там е блокирано. Европа ще се окаже в абсолютна дългова яма. Но аз имам въпрос: Тръмп ще плаче ли по този повод, Си Дзинпин ще плаче ли по този повод, ако Европа стане по-слаба и следователно по-зависима? Не, няма да плачат. В икономическото пространство всичко е толкова взаимосвързано – Украйна унищожава руското нефтопреработване, руската икономика безспорно страда от това, но това завлича след себе си огромно количество процеси по цял свят, като в най-лошо положение ще е Европа. Защото, ако цените на нефта, нефтопродуктите и газа станат космически, как ще преживее зимата химическата промишленост на Европа, автомобилната, металургичната промишленост на Европа?

Ще се сринат, ще престанат да бъдат конкурентни. Кой ще вземе всичко това при себе си? Или Америка, или Китай. Европа знае това. И точно заради това, като направим тези икономически разчети, не разбирам какво прави Европа в момента. Какво печелят от всички тези изявления, от ескалация, от войната, „руснаците трябва да капитулират...“ Ами накарайте ги да капитулират! Ако сте готови, давайте, хайде, НАТО. Излиза Рютте – също уникален персонаж, такива отдавна не е имало, генералният секретар на НАТО. Излиза и казва: „Нека руснаците знаят, че ние, видите ли, ще помагаме на Украйна винаги и не по-малко, а повече.“ Ама наистина ли още повече?! Какво има предвид, може ли някой да ми преведе на човешки език какво има предвид генералният секретар на НАТО? Вече целият свят знае, че НАТО ни водеше за носа, държаха пред нас моркова за влизане на Украйна в алианса, знаейки предварително, че никой никъде няма да влиза. Буданов даде някакво интервю и каза, че е знаел отдавна и не е вярвал, че е възможно Украйна да влезе в НАТО, както не вярва и сега. Но сега вече всички заговориха за това.

- Вие взехте един цитат, аз сега ще дам още един от миналата неделя.

- На Рютте ли?

- Да, на Рютте. Чудех се дали не е някакво меме, или наистина е цитат. Ще предам със свои думи, той каза, че Пети член на НАТО е разписан именно с такава формулировка, така че да може да се вкарват в заблуда противоборстващите страни. Кога ще бъде приложена тази статия?! Гениално!

- Не просто гениално, а фантастично. Рютте дори не разбира, че с тези детски уговорки играе в полза на Русия. Там се смеят. Всичко, което каза той, е смешно. На прост език това се превежда така: „Разбира се, никой няма да воюва за никого поради Пети член на НАТО, но го написахме специално, за да може, ако нещо стане, да си тръгнем от неразборията.“ Само че му се струва, че го е казал красиво, и му се струва, че в Кремъл трябва да се разтреперят от това. На мен пък по някаква причина ми се струва, че щеше да е по-добре не винаги да казва това, което казва.

- Приятели, продължаваме разговора, половината ни време вече мина, вие участвате, виждам коментарите и въпросите ви. Обещахме на зрителите, че ще обсъдим накратко и идването на специалния посланик на Римския папа. Какво е мнението Ви за тридневната визита, за която се съобщава, че главната тема е размяна на пленници, връщане на децата? Може ли обсъждането на тези теми да бъде някакъв резервен вход за обсъждане на по-глобални въпроси в контекста дори и на прекратяване на огъня?

- Много пъти съм казвал, че Ватиканът няма отношение към религията в дадения аспект. Или има не само към религията. Ватиканът е за икономика, пари, бизнес, разузнаване. Ватиканът е една от най-мощните разузнавателни общности в света. Ватиканът играе сериозна роля в световната политика, в сенчестата световна политика, имам предвид чрез банката на Ватикана. Изобщо това е отделна дълга история. Освен това задачата на Римския папа е обединението на католическия свят. Задачата му е никой в света да не се съмнява, че католиците от цял свят имат свой лидер, който влияе на политическите процеси. Всичко това заедно превръща Ватикана в играч. Това първо. Второ, безспорно между Ватикана и Москва от дълги години съществуват определени отношения. Не зная какви – финансови, икономически, някакви интереси – не зная, малцина знаят. Никога няма да намерите точна информация за резултата от тези визити. Никой не знае защо дойде този пратеник. Размяна на пленниците – да, но това е външна картинка. Размяната на пленниците, слава Богу, бездруго се случва тихичко, с Ватикана или без Ватикана. Разбираемо е, че Ватиканът, като духовно представителство, трябва да говори за хуманитарните аспекти, но трябва да бъдем много наивни, за да си помислим, че в рамките на месец за втори път много авторитетни кардинали летят за по 2-3 дни до Москва, за да могат задкулисно, зад закрити врата да разговарят с някого за нещо. Мисля, че разговарят включително и по молба на някого от отбора на Тръмп.

Мисля, че в Европа има две сенчести сили, които сега действат в противоречие помежду си. Лондон, който е за продължаване на войната тук, и Ватиканът, който е против. Но доколкото ние с теб не знаем всички условия, всички фактори, какво свързва Ватикана и Москва – не знаем нищо. Забележете обаче, че никога, дори от устата на кремълските хора, включително и нехора, никога не се чува нищо отрицателно по адрес на Ватикана и на който и да е римски папа. Колкото и папи да са се сменяли, както и да се е променяла политическата ситуация, от Москва по адрес на Ватикана не е имало нито една негативна дума. Както и, поне през последните десетилетия, от устата на нито един папа, на най-близкото му обкръжение, на министрите му и главите във Ватикана никога не сме чули нищо грубо по адрес на Русия. Дори след широкомащабното нахлуване. Те водят някаква полуизточна политика. Какво ни говорит това? Това не значит, че Ватиканът е проруски. Говори ни, че Ватиканът заема собствена позиция, изхождайки от собствените си ватикански интереси. Не знаем всички пластове на тези интереси и не знаем къде в тях се намира основата на техния диалог с руснаците. Искам да се надявам, че тези две визити на кардиналите, на дясната и лявата ръка на Римския папа, могат да доведат до нещо. И вече казах до какво: сега не става дума за окончателен мир. Сега става дума за влизане в зимата с малко по-ниско ниво на ескалация. Целият свят сега говорит за това. Мъничко. Пристанищата, енергетиката – нещо такова. А после ще започнем мирни преговори. Ако някой успее да склони Путин на това, нека бъде и Ватиканът, все ми е едно. Най-важното е това да стане.

Може това да бъде и господин Токаев, който неотдавна излезе с доста интересно изявление. Той нарече Путин изтъкнат държавен деец, каза, че отношенията му с президента на Руската федерация са добри, като същевременно каза, че се застъпва за замразяване на военните действия в Украйна и преминаване към преговори. Прекрасна е тази многовекторност на президента на Казахстан, който демонстрира ярък политически опит. Но за какво говори това изявление всъщност – политическа импровизация ли е това, или премислен реверанс пред Кремъл?

Тук няма никакъв реверанс. Това е фантастично ниво на дълбочина и тънкост на източната политика на многовекторност. Преди два месеца половин Украйна аплодира Токаев. Докато беше в Кремъл, той влезе в остра дискусия с Путин и всички викнаха „Той е на наша страна!“. Не е на наша страна, Токаев е проказахстански. Сега е решил, че така трябва да постъпи. Стоеше до Мерц и това е точно неговата политика – многовекторност. Той знае, че в Казахстан днес има китайски компании и пари, британско влияние, американско влияние, мъничко руско влияние. За какво му е да тръгва на открита война и вражда с руснаците, за какво? Защото трябва да мисли за Украйна? Не, Токаев мисли за Казахстан. За последните пет години той води толкова тънка многовекторност – в продължение на много години Казахстан беше под абсолютното влияние на Русия. Абсолютно, монополно. Сега това го няма. И това е заслуга на Токаев. Още веднъж – там има Китай, има британци, има американци. Остана и руски бизнес, безспорно, но вече като една четвърт от влиянието, а не 90 процента. Те имат 7 000 километра обща граница. Питам: трудно ли му е било на Токаев да направи това ласкателно послание към Путин, към Кремъл? Не му е било трудно, направил го е. Не иска да се бие, не иска търговски войни, не иска да се ограничава казахстанският износ и внос, зависимост от газ. Това не му трябва. Това първо. Второ, Токаев иска да играе по-самостоятелна игра в геополитическите процеси. Говорейки за Путин като за голям държавник, знаеш ли към кого се обръща всъщност? Обръща се към Запада. Той им казва: „Вижте, приятели, в Русия властта е много силна, тя няма никак да се разклати. Никой не знае дали след Путин за вас ще бъде по-добре или по-зле. Затова, ако искате днес да си имате работа с руснаците, той е там. Засега няма друг.“ Това е неговото послание към Запада. Аз като цяло следя Токаев. В Кремъл той доста остро – не по форма, а по същество – разговаря и влезе в дискусия с Путин, изказа своята позиция. Сега е решил да каже това. Но защо привеждаме за пример Токаев, а не приведем, да речем, Нарендра Моди? Моди се прегръща с Тръмп, прегръща се с Путин, нарича приятел единия, нарича приятел другия. Ето отново многовекторност. Защо не говорим нищо за втората армия в НАТО – Турция? Погледнете Ердоган: когато трябва, той остро критикува Израел и мисля, че той е най-антиизраелският лидер в региона днес. Той открито се изказва срещу американо-израелската коалиция в Иран. Едновременно с това той има огромни икономически връзки и определени съвместни проекти с Русия. Крайно време е ние в Украйна да разберем, че върху лозунги, едностранчивост и еднопосочност нищо не можем да изградим. Времето на едновекторност е когато в света съществува един хегемон. Един е главният и твоята външна политика е сосредоточена към него. Това време свърши, то беше от 1991 г., от разпадането на Съветския съюз, до 2024 година. Имаше хегемон, САЩ, всички признаваха този хегемон. Това беше главният полицай на планетата. Те решаваха съдбата на всички конфликтив. И, разбира се, много страни от средното ниво, каквито се явявахме ние, включително Украйна, избираха тази едновекторност. Днес този световен ред е разрушен. Америка остава глобална държава, супердържава, но вече не е главен хегемон. Вече на везните се появи Китай, появиха се страните от Глобалния юг. Дори Русия все пак ще играе някаква игра в послевоенното време. Няма къде да ходят – огромна територия, ядрена страна и цялата Менделеева таблица. Ще играят някаква роля. Турция ще играе. Индия, която не иска да бъде подвластна на Китай. Малките и много богати страни от Персийския залив, които видяха, че съюзничеството на Америка не им дава нищо особено. Не може да ги защити. Помниш ли думите на Кисинджър, великите думи, че да бъдеш враг на Америка е опасно, но да бъдеш приятел на Америка е най-опасно. Такава е историята. Ако Щатите трябва да изоставят някого, изоставят го заради собствените си интереси. Имам предвид Токаев и всички останали. Виж Алиев – ту го аплодираме, ту решаваме, че отново е с Путин, после пак го аплодираме. Внимателно, тихичко президентът на Азербайджан гради своя политика, което не значит, че се кани да обяви война на руснаците. Защо да го прави? За какво му е това на лидера на Азербайджан? Тихичко, лекичко подписаха с Армения в присъствието на Тръмп, текат американски пари, влизат инфраструктурни договори. Но и не се канят да слагат ограда между Азербайджан и Русия. Затова напразно се нахвърляме на Токаев. Човекът е решил малко да се подмаже, да разкаже, да успокои Кремъл. Той не е длъжен да прави нищо за Украйна, всичко, което прави, е в съответствие с неговото лично разбиране за интересите на Казахстан. Ако е решил, че един такъв пърформанс днес е изгоден за Казахстан, направил го е. Освен това го каза, стоейки до Мерц, който пък изобщо не разбра какво да прави, как да реагира на това. Те са си мислели, че ще е иначе, но той е изстрелял това. Според теб заради това негово поведение британските пари ще си тръгнат ли от Казахстан? Американците, Китай? Не. Навредил ли е на себе си като президент на Казахстан? Не. На страната си навредил ли е? Също не. Той просто обра възможния конфликт и сега може да се връща в стана си и да бъде спокоен. Казахстан е добре с руснаците, с американците е добре, с британците е добре, с китайците е добре. Какво още му трябва на Казахстан? Нищо, той си е изиграл ролята. А това, че на нас, гражданите на Украйна, това ни поряза слуха и не разбрахме защо го говори, си е наш проблем. Той не е наш управник, той е президент на друга страна. Може след година във Франция и Германия да дойдат на власт също партии и сили, които да поддържат връзки с Кремъл. Рано или късно войната ще свърши. Ще мине година, година и половина, две, три и в Европа ще се изгради някаква нова архитектура на сигурността. Някаква роля в нея ще заеме Украйна, надявам се на това. Ще се възстановят някакви отношения между европейските страни и руснаците, енергийни отношения. А ако американска компания възстанови „Северен поток 2“ и руският газ пак потече през него към Европа? Целият трагизъм на ситуацията е в това, че ние се оказахме на кръстопътя на геополитическите конфликти. И всеки отиграва някакви свои интереси върху нас. Всеки.

- Към Вашето изказване ще вмъкна въпрос от зрителка. Нина пита: „В чии интереси действа в момента Украйна?“

- Иска ми се да я попитам къде живее, в зависимост от това ще отговоря. Украйна се опитва да се защитава. Както може, както умее. Украйна се опитва да покаже на целия свят, че ние вероятно сме единствената европейска страна, която в продължение на 4,5 години не просто се съпротивлява на Русия, а показа на целия свят, че неядрена страна може така да се съпротивлява на ядрена страна. Че може да се удря по инфраструктура, че може да се съпротивлява. Какво иска зрителката, която задава този въпрос, какво би искала, как тя вижда приключването на войната? Разбирам уловката Ви: „В чии интереси действаме“. Да, ние зависим от Европа, това искате да чуете. Зависим от Британия, без тях нямаше да издържим. Днес сме зависими от тях – финансово, икономически и донякъде политически. Разбирам. Освен това не можем напълно да ги отстраним и да тръгнем по абсолютно свой път – имаме дупки в бюджета, без тях не можем да издържим. И тъй като те усещат нашата зависимост от тях, прокарват интересите си тук. И това също е естествено. Какво да правим? Трудно ми е да кажа какво да правим. За един час няма да успеем да разбием оковите на тази наша зависимост. Няма да стане, ние дължим много пари, имаме огромен дълг пред страните от Запада, пред финансовите институции. Имаме много задължения, какво ли не. А има и много неща и процеси, за които не знаем. Така е в света – ако си зависим, ако се намираш в много тежко положение – а Украйна днес е в много тежко положение – този, от когото си зависим, ще се възползва от това. И някъде там те води и те принуждава към някакви действия. Европа изисква от нас да приемем закони за реформи и корупция. За какво са ѝ тези закони? За да предадем на Европа правото вместо нас да избира ръководителите на всички правоохранителни и съдебни органи. Решаващият глас да бъде на „международен експерт“. Тоест те ще избират всички тези хора... Къде е тук моралът и демокрацията на Европа? Те искат от нас такова нещо и ни шантажират, че докато не приемем тези закони, няма да ни помагат финансово – ето ви абсолютно циничната позиция на Запада. Те работят за своите интереси, използвайки нашата зависимост от тях. И се възползват от това, че са крайно важни за Украйна за финансови вливания, с което ни шантажират.

Въпрос от Сергей: Още през юли излезе информация, че Украйна и Китай се договарят за посещение на началника на МВнР Сибига в Пекин. Вече сме в края на септември, според Вас нещо не се е случило, или за нещо не са се договорили, или плановете са се изменили?

Не зная отговора на този въпрос. Много се зарадвах, когато се появи тази информация, първи извиках, че това е крайно важно, крайно необходимо и е много важно да не отидем там, за да учим китайците как трябва да живеят. Помня, че казах, че ако Сибига отиде там да им размахва пръст за това, че помагат на агресора Путин, е по-добре изобщо да не ходи. Ако отиваме там с подготвени някакви глобални съвместни проекти и заинтересоваме Китай с някакви интереси тук, и малко успеем да нивелираме лошите си отношения, защото Китай ни е обиден от много години – не се държахме съвсем правилно по отношение на Китай още преди войната във връзка с редица икономически положения – много се надявах, че подобно първо посещение на ръководителя на МВнР ще отключи механизъм и ново начало в нашата комуникация. Много се надявах на това. И сега смятам, че на нас ни е крайно необходима китайската позиция и тук отново се връщам на хегемонията. Ние през цялото време искаме от американците гаранции за сигурност за бъдещето, но изобщо не можем да разберем, че американците не са в състояние да ни дадат такива гаранции за близките 10-15-20 години. Но съвместни гаранции от Америка и Китай – това вече е друга история. Защото Америка влияе на нас, Китай влияе на руснаците. На нас Китай ни е нужен. Но имаше някакво пропадане на информацията, така и не разбрах бил ли е Сибига в Китай или не, и ако е бил и всичко е преминало незабелязано, значит, че не е имало особени резултати. Ако не е бил и визитата е била осуетена, е много интересно защо. По чия причина, какво не се е организирало – това е много важно. Но благодаря на зрителя, че припомни, защото толкова много събития стават всеки ден. Сега ще кажа за една новина, която прочетох днес на съвсем друга тема. Живеем в тази новинарска писта и всичко забравяме. Помните ли една госпожа Крупа от Военнолекарската комисия (ВЛК), у която намериха 6 милиона долара под матрака? Забравихме, вече никой не може да каже подсъдима ли е, не е ли, къде е, къде са парите – никой не помни. След този случай имаше толкова много обиски, толкова много сейфове се откриха и никой не знае къде са всички тези хора. Генералният ни прокурор излетя за Виена, там се чувства отлично. Но днес излезе новина, че мъжът на Крупа заминава на лечение в чужбина, а синът ѝ ще го придружава. Ето, мъжът и синът ѝ заминават, може би там имат имущество и пари, не зная, но някак странно и двамата заминават. Преди не са били болни, а сега са се разболели. И защо трябва да се лекуват зад граница? Ние имаме прекрасна медицина и го казвам без ирония. Ние в Украйна имаме прекрасна медицина. Наскоро разговарях с великия хирург Борис Николаевич Тодуров, който прави феноменални, гениални сърдечни операции, един от най-добрите в света е. Изобщо медицината ни е качествена. Но в момента, в който на някой от роднините на чиновниците му стане нещо, веднага заминават зад граница. Кой на лечение, кой в командировка. Кравченко замина в командировка, нали. Вярно, че пристигна писмо, че не са го канили. Срамота, просто срам и позор. Главният прокурор към онзи момент – сега вече е бивш, но тогава още беше главен прокурор – казва пред цялото общество, че отива в командировка във Виена по Плана за възстановяване и устойчивост и ще има изказване, а после оттам идва писмо, в което се казва, че не са канили Кравченко, както и никой друг от Генералната прокуратура. Срам и позор! Какво си мислят там за нас? Човекът просто си написал сам някаква хартийка. Сейфа всички го видяхме, обиските. Не зная чии са тези пари, просто видях сейф с огромно количество пари. Водят се следствени действия. Може би докато се води войната, ще се водят и следствените действия, може с тези долари някъде нещо да се възстанови, на някого да се помогне и т.н. Вчера гледах футбол, Лига на нациите, имаше мач между Испания и Хърватия. Не става дума за това, ние не можахме Украйна да отгледаме. На всеки мач коментаторите съобщават QR кодове, призовават да се превеждат помощи за различни украински военни подразделения. И това е правилно, те се нуждаят от помощ. Днес най-големите проблеми са финансовите. Нужни са много пари, а всички тези, които намират по сейфовете, къде отиват? Много въпроси има, това е нашият вътрешен живот. Заради терора, който ни организираха руснаците, практически се лишихме от един от главните експортно ориентирани отрасли на икономиката. Металургия няма, стомана няма. А след войната ще може ли това да се възстанови? Не зная. Тези огромни металолеярни комбинати, доменните пещи, за да се възстановят, означава, че трябва да намерим няколко милиарда долара. А как ще си върнем пазарите? Всичко това се завладява за десетилетия. Ако нямаме пазари, какво правим – вътрешно търсене на металургична продукция няма, беше основно за износ. Оттам идваше валута. Тоест цялата металургия, заедно със селското стопанство и агропромишления комплекс, бяха двата експортно ориентирани отрасли на икономиката, откъдето украинският бюджет получаваше огромни пари, валута. Ако портовете са блокирани, а предприятията ни са унищожени, някой от политиците и депутатите сега води ли общонационална дискусия какво да се прави, как да се помогне, как ще излезем от това? Ако войната продължи, недай Боже, през 2027 г. за отбраната ще трябват 175 милиарда долара, а в бюджета ни са заложени 100 милиарда – значит минус 75. Това е само за отбраната. А когато свърши войната, на какво разчитаме – че Европа и Западът ще ни хранят с години? Че ще ни помагат да възстановим икономиката си? План „Маршал“? Първо, съмнявам се. Европа няма пари и в близко време тя ще има много свои проблеми. Второ, ако някой мисли, че план „Маршал“ – тази гениална идея на американците да донесат в следвоенна Европа пари, инфраструктура, но всичко е било подчинено на правилата на американските интереси. План „Маршал“ не е добрият Дядо Мраз: „Ето ви пари, правете каквото искате.“ Не работи така. „Ето ви пари, ето това са нашите компании, нашите условия, ще стане ето така.“ Така се е развивал планът „Маршал“ в следвоенна Европа и тя много десетилетия е била тотално политически и икономически зависима от Америка. Някой днес мисли ли за Украйна утре, след войната? Какъв ще бъде моделът ни на икономика, каква ще бъде външната ни политика, какво ще строим, с кого ще търгуваме, при какви условия? Разбирам, че когато нощем бомбардират, е трудно да се води разговор какво ще бъде след войната. Иска ни се да свърши тази война. Разбирам, това е човешко желание. Но когато войната свърши, няма да имаме много време да помислим. Светът е много суров, икономическият свят е много суров. Няма да има привилегии за нас. Никой няма да каже: „Е, вие воювахте, ето сега ще ви дадем пазар, ще ви дадем облекчения“. Никой никакви облекчения няма да ни даде. И колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-прагматична външна и икономическа политика ще водим. Това е моето мнение.

- Приятели, оставям въпросите отворени, всеки може да напише коментара си. Дмитрий, благодаря Ви за разговора.

- Благодаря!

Превод: Гласове