Путин определи БРИКС като полезен механизъм за бъдещата международна архитектура.

Русия продължава да се развива въпреки съществуващите проблеми, а икономиката ѝ остава здрава и устойчива, заяви президентът Владимир Путин на пленарната сесия на 23-ия Международен дискусионен клуб „Валдай“.

По думите му руското настъпление в зоната на специалната военна операция набира скорост. През септември руските сили са поели контрола над повече от 1300 квадратни километра — 2,5 пъти повече спрямо предходните месеци. Путин отхвърли оценките на украинското правителство и Европейския съюз, че останалите 11% от територията на Донбас могат да бъдат задържани още година и половина или две. Според него при сегашния темп това ще се случи значително по-рано.

Президентът заяви, че за Русия въпросът около Украйна не е само териториален, а е свързан с хората и с необходимостта да бъдат създадени условия за траен мир, а не за временно примирие. Той каза, че Москва е готова възможно най-бързо да започне и завърши преговори, ако условията са приемливи за Руската федерация и нейния народ. По думите му другата страна изглежда не желае прекратяване на бойните действия.

Путин каза, че украински военни са започнали да атакуват руски товарни кораби в Черно море, което е предизвикало руски отговор. Той посочи и ударите по руски рафинерии, за които Киев открито заявявал, че целят да навредят на руската икономика. Според руските оценки загубите са около 1% от брутния вътрешен продукт. В отговор руските въоръжени сили са започнали да нанасят удари по обекти, важни за украинската икономика. Путин заяви, че по признание на самата украинска страна практически не е останала металургична промишленост.

По икономическите въпроси Путин призна, че Русия има проблеми, включително с инфлацията. Той каза, че икономиката е била стимулирана прекомерно и е прегряла, поради което властите съзнателно са избрали да я охладят. Повишаването на основната лихва е довело до спад на инвестициите, но сега задачата е икономиката да не бъде охладена прекалено. По думите му инфлацията през тази година почти се е понижила наполовина спрямо 2025 г., а бюджетният дефицит ще бъде около 3%, като през следващата година може да спадне до 2%.

Путин определи водещите европейски държави като по-враждебни към Русия от Съединените щати. Според него Вашингтон се стреми да прекрати конфликта, докато редица европейски правителства подстрекават враждебно отношение към Москва. Той свърза тази позиция с неблагоприятното състояние на европейските икономики, социалната сфера и качеството на живот, както и с желанието на политиците да отклонят вниманието от вътрешните проблеми и да мобилизират подкрепа за оставането си на власт.

Руският президент заяви, че Москва не заплашва никого и няма намерение да напада — нито през 2029 г., нито през 2030 г., нито през 2050 г. Ако обаче Русия бъде подложена на агресия, тя ще бъде принудена да отговори. Той каза, че при пряка атака от НАТО Русия би се изправила срещу противник с повече от два пъти по-голяма численост и значителен икономически и военен потенциал. Като руски конкурентни предимства Путин посочи ударните способности и новите системи, включително средства за преодоляване на противоракетната отбрана, модерни оръжия със среден обсег и технологии, които според него други държави все още не притежават.

Той допълни, че при изграждането на нови предприятия в тази сфера Русия отчита съвременните методи на водене на война и се стреми обектите да бъдат разположени на възможно най-сигурни места. Строителството продължава.

По отношение на Съединените щати Путин заяви, че факторите, влошавали отношенията в продължение на десетилетия, трябва да останат в миналото, за да се открият възможности за взаимноизгодно сътрудничество. Москва е готова да възобнови диалога за ограничаване на стратегическите оръжия, но според него именно Вашингтон се е оттеглял от договори за ограничаване на оръжейната надпревара и разпространението на ядрени оръжия. Путин каза още, че има добри и дългогодишни отношения с президента Доналд Тръмп и оцени усилията му за решаване на украинската криза като добросъвестни.

Путин описа отношенията си с китайския президент Си Цзинпин като основани на взаимно разбиране дори без преводачи. Той заяви, че Китай не се стреми да решава проблеми чрез натиск или военна сила, а Русия споделя този подход. Според него Китай може да играе роля в насърчаването на мира благодарение на нарастващия си икономически и военен потенциал и готовността си да разширява зоната на свободно сътрудничество.

Москва и Пекин развиват съвместно инициативата „Един пояс, един път“, съгласувайки я с руските проекти, включително с Голямото евразийско партньорство. Путин каза, че двете държави без съмнение ще създадат обща рамка за активно използване на Северния морски път в интерес на Русия и Китай.

Президентът похвали многообразието и единството на индийската култура. Той заяви, че индийският премиер Нарендра Моди при всяка среща повдига въпроса за прекратяване на конфликта в Украйна и предлага идеи за взаимноприемливи решения. Путин благодари на Моди за стремежа му конфликтът да бъде разрешен мирно и възможно най-бързо.

В заключение Путин заяви, че бъдещият световен ред трябва да бъде многополюсен, а не двуполюсен, и да отчита интересите на всички участници в международните отношения. Според него сигурността на една държава не може да бъде постигната за сметка на сигурността на друга. Той определи БРИКС като възможен модел за бъдещия световен ред: организацията обхваща почти половината от населението на планетата, делът ѝ в световната икономика расте, а основен принцип е равенството между участниците без доминиране на една страна.

Путин: Посещението на Зеленски в Белград не ни е смутило

Руският президент Владимир Путин заяви, че посещението на украинския държавен глава Володимир Зеленски в Белград не го е притеснило. Той коментира визитата по време на пленарната сесия на XXIII годишна среща на Международния дискусионен клуб „Валдай“ в Москва.

Въпросът беше отправен от модератора на сесията Фьодор Лукянов, научен директор на Фондацията за развитие и подкрепа на клуба. Той попита Путин дали посещението на Зеленски в сръбската столица го е смутило.

„Младите дами се притесняват от разни неща. Ние не се смущаваме от нищо. Ние се занимаваме с политика“, отговори руският президент.

Според публикувани данни Зеленски е посетил Сърбия през август. Там той се е срещнал с Александър Вучич, който по това време е бил президент на страната.

По време на форума Путин е коментирал и по-широк кръг от въпроси, свързани с войната в Украйна, отношенията със Запада и международната сигурност.