Големите земеделски организации подкрепят тези биотехнологии като средство за справяне с недостига на вода и с болестите по културите.

Европейският парламент е на път да разреши използването в земеделието на генетично модифицирани растения (създадени чрез т.нар. нови геномни техники, NGT), които са по-устойчиви на суша и болести и изискват по-малко пестициди, но предизвикват опасения сред биопроизводители и малки стопанства, предаде Франс прес.

Тази вечер Комисията на ЕП по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) ще гласува промените, а окончателното решение се очаква в сряда на пленарната сесия в Страсбург. Един от основните спорни въпроси е режимът на патентите върху новите сортове.

Новите геномни техники позволяват промени в генома на растенията без въвеждане на чужда ДНК, за разлика от традиционните генетично модифицирани организми (ГМО). Получените по този начин растения са генетично модифицирани, но не са трансгенни, посочва АФП.

Големите земеделски организации подкрепят тези биотехнологии като средство за справяне с недостига на вода и с болестите по културите. Срещу тях обаче се обявяват представителите на биологичното земеделие и на по-малките стопанства.

Френският земеделски съюз Конфедерация на фермерите (Confédération Paysanne) планира протест утре пред Европейския парламент срещу законодателството. Организацията настоява евродепутатите да го отхвърлят или поне да приемат мерки за проследимост на семената и за ограничаване на концентрацията на патенти в ръцете на големите производители.

Извън спора за патентите изходът от гласуването изглежда предрешен. Новите геномни техники се ползват с широка подкрепа сред десноцентристките и центристките политически сили в Европейския парламент.

Растения, създадени чрез новите геномни техники и устойчиви на хербициди или способни да произвеждат инсектициди, няма да бъдат допускани на пазара по съображения за устойчиво развитие. В биологичното земеделие използването на генетично модифицирани растения също ще остане забранено.

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) изрази подкрепа за подхода на Брюксел за разрешаване на някои генно-модифицирани сортове.

По-предпазлива позиция заема френската Агенцията за здраве и безопасност (ANSES), която през 2024 г. препоръча оценка на здравните и екологичните рискове за всеки отделен случай преди допускане на пазара.

Дебатът около тези биотехнологии остава силно поляризиран в Европа. Досега техниките за геномно редактиране бяха класифицирани като ГМО и на практика бяха забранени за отглеждане в Европейския съюз. Единственото изключение се прилага за генно модифицирания сорт царевица MON810, разработен от американския производител на семена „Монсанто“ (Monsanto), който се отглежда върху ограничени площи в Испания и Португалия.