Хъ Цзянкуй не е публикувал нищо социалните си мрежи от началото на годината

Бившата съпруга на китайския учен Хъ Цзянкуй, който създаде първите в света генно редактирани бебета, планира да стартира компания в САЩ за легално редактиране на човешки ембриони. Проектът отново поставя въпроси за границите на генетичните технологии и риска от нова форма на евгеника.

Канадската предприемачка Кати Тай заявява, че целта на компанията ѝ е да използва технологията CRISPR за предотвратяване на наследствени заболявания. Сред посочените от нея заболявания са генетични форми на рак, болестта на Хънтингтън и кистичната фиброза.

Хъ Цзянкуй, професор в Южния университет за наука и технологии в Китай, предизвика международен скандал през 2018 г. Тогава той редактира ДНК на човешки ембриони и създаде близнаци, чиито гени са били променени с цел устойчивост към ХИВ (Човешки имунодефицитен вирус).

Тъй като бащата на децата е бил носител на ХИВ, ученият е променил ген, свързан с навлизането на вируса в клетките. Проектът беше осъден от научната общност, а Хъ Цзянкуй получи тригодишна присъда за незаконните си действия. 

След освобождаването си Цзянкуй продължи да предизвиква новини и да има желание да се занимава с генната модификация на хора. Той избра за своя партньорка в живота Кати Тай. През 2025 година Китай отказа да ѝ даде виза, заради.

"В САЩ ме смятат за шпионин на Комунистическата партия на Китай, но в Китай ме мислят за американска шпионка", написа преди година Кати Тие.

Кати Тие е стипендиантка на организацията на Питър Тийл. Американският милиардер има голям интерес към технологиите за удължаване на човешкия живот. Освен това неговата компания Palantir работи за американските разузнавателни агенции и Пентагона.

След освобождението му Цзянкуй бе атакуван и бит на улицата от нападател, противник на генетичната редакция на хора. Въпреки това ученият успя да организира модерна лаборатория в Пекин, но и не спря да прави спорни изказвания, като това, че "етиката спира прогреса на човечеството". Цзянкуй написа и гневен пост срещу Си Дзинпин, искайки разрешение да замине за САЩ.

В последствие обаче Цзянкуй се е разделил с Кати Тие, спря да ползва социалната мрежа "Екс", а вече бившата му жена е започнала да изгражда модерна лаборатория в Ню Йорк.

Кати Тай твърди, че нейният подход ще бъде различен. Тя обещава пълна прозрачност и открито научно изследване. Според нея основната пречка пред създаването на т.нар. дизайнерски бебета вече не е технологията, а регулаторното одобрение.

По думите ѝ развитието на CRISPR-Cas9 е направило промяната или премахването на определени части от ДНК значително по-лесно. Тя сравнява процеса с използването на функциите "копиране" и "поставяне" в компютърна програма.

Учените обаче предупреждават, че технологията крие сериозни рискове. При промяна на гени могат да възникнат неочаквани мутации, хромозомни нарушения или нови заболявания. Поради тези опасения съществува международен консенсус, че редактирането на човешки ембриони с цел раждане на деца остава твърде рисково.

"Биологията е нож с две остриета. Тя може да бъде използвана за добри или лоши цели. Блокирането на изследванията само насърчава лошите изследвания. Решението е те да се провеждат открито и прозрачно", заяви Тай.

Въпреки тези уверения около бизнеса ѝ остават неизвестни. Компанията Manhattan Genomics, която тя основава през август миналата година с цел работа върху редактиране на ембрионални гени, е прекратена само четири месеца по-късно - поради спор между съоснователите.

За настоящия ѝ проект, наречен Origin Genomics, липсват подробности.

Според "Гардиън" твърденията на Тай за медицинската насоченост на проекта трябва да бъдат разглеждани внимателно. Предприемачката има история с експерименти за генетични промени при животни, включително опити за създаване на светещи зайци и хипоалергенни котки. Тя е проявявала интерес и към идеи за промяна на външния вид на коне.

Това поражда опасения, че технологията може да бъде използвана не само за предотвратяване на заболявания, но и за подобряване на човешки характеристики. Сред най-често обсъжданите сценарии са създаването на хора с по-висока интелигентност, определен цвят на очите или променени физически и личностни качества.

Тай заявява, че регулаторите трябва да определят ясни правила за безопасно използване на технологията.

Генно редактирани терапии вече се използват в медицината за лечение на тежки наследствени заболявания. Пациентите обаче все още могат да предадат причиняващите заболяване мутации на своите деца.

Научният консенсус и законите в около 70 държави определят редактирането на човешката зародишна линия като прекалено рисково. Този процес включва промяна на ДНК в ембриони, която може да бъде предадена на следващите поколения.

Нови изследвания обаче показват, че технологията напредва. По-прецизни методи като т.нар. базово редактиране позволяват промяна на отделни "букви" в ДНК.

През 2022 г. базовото редактиране беше използвано за първи път в клинично изпитване за промяна на имунни клетки на британска тийнейджърка с тежка форма на левкемия. По-късно методът беше приложен и при други пациенти, включително бебе с рядко генетично заболяване.

Две нови изследвания показват, че технологията може да се използва и върху човешки ембриони в най-ранните етапи на развитие. Екипите са работили с ембриони, предоставени за научни цели от хора, преминали през ин витро процедури.

"Преди шест години смятах, че използването на генно редактиране при човешки ембриони е невъзможно", заяви Амандър Кларк, професор по молекулярна и клетъчна биология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

Според нея новите резултати възстановяват възможността в бъдеще технологията да бъде използвана за медицински цели при ембриони, създадени чрез ин витро оплождане.

Едно от изследванията, публикувано в научното списание Nature, използва базово редактиране за изучаване на гена NANOG, който играе важна роля в ранното развитие на човешкия ембрион.