Биолози от Женевския университет откриха, че временна промяна в генната активност може да се запази в продължение на поне 15 поколения, без да оставя следа в самата ДНК. Експерименти с кръглия червей Caenorhabditis elegans показаха, че потомството - дори онези индивиди, които не притежават елемента, първоначално предизвикал смущението - все пак наследява както променената генна регулация, така и намалената плодовитост. Резултатите са публикувани в списанието The EMBO Journal.

Наследствеността обикновено се свързва с ДНК, но клетките притежават и друго ниво на контрол. Въпреки че всяка клетка в тялото съдържа една и съща ДНК, невроните и мускулните клетки например активират различни гени. Епигенетиката обхваща механизмите, които променят генната активност, без да засягат самата ДНК последователност. Един такъв механизъм включва фини химични маркери върху протеините, около които е навита ДНК; тези маркери определят кои участъци от генома са достъпни за "разчитане". Някои маркери се запазват при клетъчното делене и понякога се предават на потомството.

Екипът на професор Флориан Щайнер изследва маркера H3K27me3, който потиска активността на определени гени. Изследователите временно нарушават разпределението на този маркер, като провокират червеите да произвеждат мутантна версия на хистоновия протеин H3.3. Последствията са незабавни: плодовитостта на безгръбначните спада от приблизително 300 потомци на 100 или дори 50. Самият "пусков механизъм" не се предава на следващото поколение, а червеите остават генетично нормални. След това биолозите се насочват към проучване на дългосрочните ефекти върху генната регулация. "Неочаквано се оказа, че ефектите не изчезват заедно с първоначалната причина: при генетично нормалното потомство промените в генната активност и дефектите във плодовитостта се запазват в продължение на поне 15 поколения", споделят съавторите на изследването Иса Йоздемир и Франсоа-Ксавие Стюб. Анализът на механизма разкрива, че тази устойчивост се дължи на два последователни процеса: единият установява ново епигенетично състояние след първоначалното смущение, а другият го поддържа през поколенията.

Този тип унаследяване е начин за предаване на информация за минали събития на потомството, без да се променя самата ДНК. "Временното нарушение в генната регулация може да остави траен, наследствен отпечатък дори след като първоначалният отключващ фактор е изчезнал. Това може да служи като допълнителен механизъм, помагащ на организмите да се адаптират към променящите се условия на околната среда", заключи Щайнер.

Подобни ефекти при хората са по-слабо проучени, макар да съществуват примери: биолози са наблюдавали промени в активността на гени, свързани с натрупването на енергия, у потомците на хора, преживели "Зимата на глада" (1944-1945 г.) в Нидерландия. Проучването показва колко дълготрайна може да бъде подобна клетъчна памет - поне в лабораторни условия.