Голям ръст на необслужваните бързи кредити, отчитат от БНБ. Размерът им достига 476 млн. лв. в края на 2024 г.

"Кредитният бум продължава, кредитът е много достъпен - дали бързи или от банки. Хората прибягват до бързите кредити обикновено поради две причини: първо - те работят в сивия сектор и нямат доходи, които да докажат така, че банките да се чувстват комфортно да им отпуснат пари, и второто - някъде в миналото или сега имат заем, който не обслужват, или лошо кредитно досие. Няма статистика, която да отговаря на въпроса защо се ползва бързия кредит. Това, което виждаме най-често, е да се плаща от заплата до заплата поради настъпило неочаквано събитие", каза ръководителят на компания за управление на вземания Рени Миткова в студиото на "България сутрин".

Тя поясни, че на някои хора им се налага да теглят малки суми - 200-500 лв.

"Това е типичният размер на бързия кредит. От друга страна това, което виждаме като депозити в банките, наистина е феноменално. 89,4 млрд. лв. ние, българите, държим в банките. В началото на 90-те години, когато България фалира, защото не можеше да обслужва външния си дълг, този дълг беше на стойност 18 млрд. лв. А в момента държим 5 пъти повече пари в банките. Оказва се, че всеки 2/3 от българите има по-малко от 2 500 лв. като спестявания", допълни Миткова в ефира на Bulgaria ON AIR.

"Ако на нас са ни нужни грубо около 2000 лв., за да живеем спокойно и да издържаме семейството си, е добре в банката да имаме от 6 до 12 000 лв., заделени за спешни ситуации. За съжаление, всеки втори българин не е подготвен. Доходите ни също нарастват. Ключово е да си прегледаме разходите, защото със сигурност има как да се оптимизират. От нас зависи как разумно да си харчим парите", подчерта гостът.

Профилът на длъжника остава същият - млад човек, в началото на кариерата и с добри доходи, но иска всичко на момента.

"Той няма финансова култура. Младите харчат за телефони, лаптопи. Заради това е добре да си вземем живота в свои ръце и да започнем да се ограмотяваме", завърши Рени Миткова.