Тази седмица своя 80-годишен юбилей празнува проф. д-р Огнян Герджиков, юрист, преподавател, учен и държавник със сериозни приноси за развитието на правната наука, на юридическото образование и на българската демократична и правова държава.

Човек, който може да събере сложността на правото и да я превърне в нещо почти поетично и разбираемо. Преподавател, политик, поет, танцьор, тенисист и най-вече прекрасен човек. Благороден, аристократичен, етичен, ренесансова личност. И може би най-ценното - има онази изключителна вътрешна мярка за справедливост.

На тържеството гост бе президентът Илияна Йотова, която прознисе вдъхновено слово за юбиляря:

Уважаеми проф. Герджиков,

Едва ли има много българи, които могат да съберат в тази зала представители на най-различни организации, на институции, хора с различни убеждения, хора, които често изпадат и в конфликти. Тази вечер те са заедно тук с много широки усмивки заради Вас, проф. Герджиков! Времето отброява във Вашия календар цели 80 години.

Човешката природа така е устроена, че винаги си създаваме някаква представа за човека до нас, когото познаваме повече или по-малко. Моята представа за Вас е в една дума и тя е благородство.

Завидно е умението Ви да убеждавате по Вашия герджиковски начин. Начин, който говори с очите, с жестовете, с думите. Говори с любов, с познание, говори интелигентно и няма място за агресия – тя става ненужна в такъв разговор. Това е цяло чудо за времето, в което живеем. Но Вие сте такъв, уважаеми г-н Герджиков. За да разбере човек от какво тесто сте замесен, трябва да чете Вашите книги, особено Вашата автобиография, която се нарича „Аз не бях политик“.

От уважение към невероятното перо на проф. Герджиков, уважаеми дами и господа, позволете ми да ви прочета една притча от тази книга:

Старец от индианското племе чероки разказвал на внука си каква борба се води в човека. Синко, казал той, във всеки от нас живеят два вълка и те се борят помежду си. Единият е зъл, той е гневът, ревността, алчността, надменността, раболепието и егоизмът. Другият е добър. Той е радостта, мирът, любовта, честността, човечността, добротата, съчувствието, щедростта, съпричастността и вярата.

Внукът помислил за миг и попитал: „И кой вълк побеждава?“. „Този, когото храниш, синко,“ простичко отговорил старецът. „Този, когото храниш“.

Проф. Герджиков, Вие сте от хората, които искате и постигате това да храним добрия вълк и това е Вашата не просто съдба, това е Вашата мисия и призвание.

Вие сте брилянтен университетски преподавател, специалист по търговско право, държавник и общественик. Вие сте от хората, които не изхабявате думите – пак нещо много рядко срещано в нашето ежедневие. Вие сте човек, който доказва всеки път, че думите са най-мощното оръжие, присъщо на тази планета само на човека. Думи, които са понякога остри и пробождат. Думи, които обаче могат да бъдат с една особено мека светлина като новия ден. Думи винаги в целта, думи, които предизвикват, думи, карат те да мислиш. Думи, които не минават по инерция и не познават униформата.

Човек Ви слуша с голямо упование, без значение дали е в университетската аудитория, дали в кабинетите на властта или пленарната зала на Народното събрание. Много имаме да се учим от Вас в това отношение, защото Вие сте един много различен човек.

А какво научихме от вас? Научихме, но и трябва да го проумеем – за да имаме стабилна държава, трябва да се уважават институциите и да има диалог. Диалог неформален. Диалог не с лозунги, със заучени послания, а диалог, в който разбираш другия, преценяваш го, но се опитваш да се поставиш на негово място. Диалог, в който можете да спорите, но когато трябва да се вземе решение, падат маски, търси се консенсус, разбирателство и доброто професионално решение. Диалог, в който любимата ми и добре позната на всички Ваша ирония не обижда, а мотивира.

Ще завърша с една мисъл, приписвана на Хемингуей: „Не е благородство да си по-висок от другия, но е благородно да си по-висок от довчерашното ти Аз“. Дали пък Хемингуей не е имал Вас предвид, проф. Герджиков?! Желая Ви здраве и все така да ни вдъхновявате.