Всяка година на 2 февруари отбелязваме Световния ден на влажните зони. Глобалната кампания под егидата на ООН за повишаване на осведомеността поставя акцент върху критичната важност на тези богати на биологично разнообразие и продуктивни екосистеми, пише Министерство на околната среда и водите.

На 2 февруари през 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони с международно значение. Това е първото глобално споразумение за околната среда и единственото, посветено на конкретна екосистема. В него са включени 172 държави, включително и България. Датата 2 февруари е обявена за международен ден, който дава възможност на всички нации и хора по света да се обединят, за да защитят влажните зони на нашата планета с посланието, че здравите влажни зони са от съществено значение за нашето всеобщо благополучие и дългосрочно оцеляване.

Влажните зони покриват 12 млн. км2 по света със своите разнообразни форми и характеристики. Те са съществени за оцеляването на човечеството и около 40% от видовете растения и животни. Освен това защитават от екстремни метеорологични условия и допринасят за развитието на земеделието, риболова и други традиционни отрасли.

С разширяването на градовете и продължителното замърсяване губим все повече влажни зони и екологичните услуги, които те ни предоставят. Това подрива човешкото благосъстояние и нарушава правото ни за здрава околна среда. Ето защо е важно влажните зони да се пазят, а знания за това как да го направим, можем да черпим от коренното население и местните общности. От векове те градят живота си според цикличната същност на влажните зони и са изградили практики за устойчивото им ползване, т.нар. традиционни знания.

Именно поради това темата на кампанията за 2026 г. е „Влажни зони и традиционни знания: Отбелязване на културното наследство“. Избрана е с цел да се окуражи участието на местните общности - тези пазители на влажните зони, в създаването на политики за опазване на влажните зони.

Традиционните знания са под формата на истории, песни, фолклор, притчи, културни ценности, ритуали и др. Те се предават от уста на уста и от поколение на поколение в ежедневието на 3 млн. души от поне 5000 различни култури. Коренното население са първите известни обитатели на дадена земя, например индианците в Северна Америка и аборигените в Австралия. От тях виждаме, че влажните зони са не само източници на ресурси, но и културни пейзажи с присъща идентичност, изкуство и духовност. Техните земеделски практики на окастряне, плевене и пресаждане, както и мониторингът, който извършват чрез наблюдаване на специфични белези на флората и фауната, поддържат екологичния баланс.

В България да не се срещат народи от коренно население, но сред нас живеят местни общности, които прилагат традиционни методи за ползване на земята, почвите и ресурсите на влажните зони.

Поморийско езеро е от историческо и културно значение като място за добив на морска сол по традиционни методи. Повече от две хилядолетия солодобивът е бил важна практика и стопанска дейност в региона. Годишното производство е около 30 000 т. Приблизително 30% от мястото се състои от солодобивни басейни. Органичната луга, която се получава при солодобива, отдавна е известна с лечебните си свойства и е използвана за лечение. През ХХ век са построени два лечебни центъра, които се посещават най-вече от туристи по Черноморието през летния сезон. Поморийско езеро е и със значение като обект на специализиран познавателен туризъм и екологично образование, свързани с обитаващата го орнитофауна.

Атанасовското езеро е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град и международното летище, разположено източно от него. Езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от запазването на този подход. По-ниската икономическа ефективност на традиционния солодобив, както и амортизираната инфраструктура са заплаха за солодобива в настоящия му вид, което се счита за сериозен риск за поддържането на влажната зона.

Друга влажна зона – Ченгене скеле, е малък морски залив при устието на р. Маринка, разположен южно от кв. Крайморие, в непосредствена близост до пътя Бургас - Созопол. Представлява рибарско пристанище, което пази рибарските традиции и до днес, където могат да се видят демонстрации на плетене на мрежи, заплитане на въжета и морски възли, дегустация на традиционни храни и представяне на техните поверия и легенди.

Традиционни знания, свързани с природата, има навсякъде около нас. Време е да ги съберем, зачетем и приложим всестранно, за да опазим влажните зони и културното ни наследство!

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони. В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места) нашата страна е представена с 11 влажни зони с обща площ близо 50 000 ха, което представлява 0,45 % от територията на страната - “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.