Учителка от Стара Загора продължава да преподава и на 90 години.

Вера Михайлова и днес помни първите си ученици, но и със съжаление отчита, че страстта и амбицията в образованието от средата на миналия век, днес почти липсва.

На 90 години Вера Михайлова продължава да преподава със същия плам, както и на 20. „Уморявам се да преподавам, но ми е драго“, споделя тя.

Първият път, в който влиза в класната стая като учител е през далечната 1953 година. Преподава на деца от 27 махали в училището в тревненското село Фъревци.

И до днес помни Витан, ученикът от най-далечната махала, който всеки ден минавал по шест километра от дома до училище. „Той винаги идваше на училище с торба претъпкана с учебници и тетрадки. Направи ми силно впечатление и казвам: „Витане, защо мъкнеш толкова много неща в торбата?“ И той ми казва, че баща му ще оре до обяд, а след това ще докара говедата – той да продължи да ги пасе. И докато ги пасе, там ще си учи уроците и ще си пише домашните работи. Затова носи книгите за деня и за утрешния ден“, разказва Вера.

Преди да започне да обучава учителите в Института за усъвършенстване в Стара Загора, Вера Михайлова учителства в Трявна, Ивайловград, Търговище и Русе - там преподава и на затворници. Помни как един от тях избягал през прозореца от нейния час заради момиче.

Времената били трудни и бедни, но имало плам и надежда, спомня си днес Вера Михайлова. „В онова време имаше много амбиция, много готовност да се постигне всичко, каквото трябва“, разказа още 90-годишната учителка.