БСП е на ръба, но влиза

Шестпартиен парламент, като последната формация е точно на ръба - това показват данните от проучване на „Тренд“, изготвено по поръчка на „24 часа" и посветено на електоралните нагласи спрямо предстоящите предсрочни парламентарни избори. Изследването е реализирано в периода между 13 и 19 март 2026 г., чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице” с таблет, сред 1001 души на възраст 18+.

„Прогресивна България” остава лидер с 31,1% подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват. Втора политическа сила е ГЕРБ с 19,7%, а на трета позиция е ПП-ДБ с 11,8%. Плътно зад тях стои ДПС с 10,5%, а „Възраждане” е на пета позиция с 7,9%. „БСП-Обединена левица” остава точно на ръба на парламентарната бариера с 4% подкрепа сред гласуващите.

Под черта остава МЕЧ с 3,2%. На електоралната карта се появява през този месец и формацията около Николай Попов „Сияние“ с 2,9%. След нея се нареждат „Има такъв народ“ (2,6%), АПС (1,7%) и „Величие” (1,5%).

Декларираната избирателна активност за предстоящите избори е без промяна в сравнение с предишното проучване на „Тренд“ през февруари. 59% от пълнолетните българи, живеещи на територията на страната, заявяват, че ще упражнят правото си на глас. Това означава, че можем да очакваме около 3,1 милиона български граждани пред урните на 19 април, сочи проучването на „Тренд”.

„Преди точно месец бях в това студио и представях данните от последното социологическо проучване. Най-общо казано, не можем да отчетем сериозна динамика в електоралната картина за последния месец”, коментира Димитър Ганев от „Тренд” в ефира на „Здравей, България”.

„Не бих интерпретирал като ръст или сериозен спад разлики от по 1%. Миналият месец при „Прогресивна България“ резултатите бяха 32,5%, сега са 31,1%. Нашият терен през февруари съвпадна с епицентъра на скандала „Петрохан“ и асоциациите с няколко от фигурите на ПП–ДБ. Вероятно това беше понатиснало подкрепата за тях. Този месец е 11,9%. Новото на сцената е формацията около Николай Попов, бащата на трагично загиналата Сияна. Неговото „Сияние” е с 2,9% подкрепа. Това е новото за този месец. Миналият тази коалиция не беше обявена, затова я измерваме за първи път сега”, обясни Ганев.

Той обясни, че останалите формации стоят сравнително статично спрямо миналия месец. Не се отчита разлика и в декларативната избирателна активност - 59% от всички пълнолетни български граждани, живеещи на територията на страната. „Уточнявам, че става дума само за български граждани, живеещи в страната, защото всяко социологическо проучване се прави сред пълнолетното население на територията ѝ”, каза Ганев.

„При активност от 3,1 милиона души, 1% се равнява на около 31 000 гласа. В случая МЕЧ е под бариерата с по-малко от 1%, което означава приблизително 27–28 хиляди гласа разлика”, обясни Ганев.

„Големият въпрос е колко формации ще влязат в парламента. Ако са пет – първата сила може да има над 90 мандата. Ако са шест или седем, местата в пленарната зала ще са около 80”, обясни Димитър Ганев.

„Ако говорим за БСП, която е на ръба, партньорство с „Прогресивна България“ изглежда естествено. Но и така двете формации пак ще имат по-малко от 121 депутати, на база на тази електорална картина. Ако говорим за евентуална коалиция между „Прогресивна България“ и ПП–ДБ – тя също изглежда близо, но недостатъчно от днешна гледна точка”, обясни Ганев.

Според него, ако има възможност да се състави кабинет в рамките на 52-рото Народно събрание, то той ще бъде около „Прогресивна България“ - с първия мандат.

„ГЕРБ–СДС и ДПС разполагат с мобилизирано твърдо ядро. Техните резултати няма накъде да падат, ограничени са и от гледна точка на ръст. При вдигане на избирателната активност по-скоро тяхната относителна тежест ще пада. Но засега говорим за над 80 мандата при двете формации”, каза Ганев.

Проучването на проучване на „Тренд“ е по поръчка на „24 часа", посветено на електоралните нагласи спрямо предстоящите предсрочни парламентарни избори. Изследването е реализирано в периода между 13 и 19 март 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст 18+.

"24 часа": Радев води с 12% пред ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС спорят за третото място, БСП влиза

Димитър Ганев, "Тренд" пред Юри Велев от "24 часа": Трудна ще е коалиция на "Прогресивна България" с ПП-ДБ, има натрупано напрежение между тях

- Как се променя електоралната картина спрямо предишното проучване на “Тренд”, което беше преди месец, г-н Ганев?

- Тя стои относително статична, без да има кой знае колко сериозни размествания по терена. Избирателната активност също е на сходни нива. Очакваме 3 милиона и 100 хиляди българи да отидат до урните. Има малки промени. Не бих интерпретирал разлики от 1% или по-малко като ръст или спад. Но се променя формулата, която използвахме предния път 5 + 2: пет сигурни партии в парламента и две, които имат шанс за представителство. БСП вече сякаш е на прага, а МЕЧ са малко по-далеч от бариерата.

ПП-ДБ в последното ни проучване бяха с 10,9%. Това беше в епицентъра на скандала “Петрохан” и вероятно е оказало определено влияние, тъй като фигури, близки до коалицията, бяха асоциирани по някакъв начин със скандала. Но очевидно "Петрохан" вече не е част от дневния ред, мина се вече в предизборна кампания. Виждаме възстановяване на доверието към ПП-ДБ до близо 12%. На електоралната карта се появява и коалиция “Сияние” на Николай Попов с близо 3%, за когото кампанията ще е от решаващо значение.

- Колко са избирателите, които между вторник и петък в последната седмица на кампанията решават за кого ще гласуват?

- На всички избори в последните години в екзитпола задаваме въпрос: “Кога решихте за кого да гласувате?”. Сборът между отговорите “днес”, тоест в изборния ден, и “в последните няколко дни” е обикновено 16-18%. Това очакваме и сега - тоест около половин милион души ще вземат решение в последните няколко дни. Въпреки това ние преразпределяме тези нерешили и така правят всички агенции. Колегите от “Маркет Линкс” са решили по друг начин да представят тези данни.

- Какви очаквате да са посланията и тонът на предизборната кампания, която започна?

- Наблюдавам системно поведение от страна на “Прогресивна България”. В единственото интервю все още на Румен Радев като партиен лидер в “Панорама” чухме доста системни послания и относно външните ни партньори. Няма радикални послания или личности в листите, които да носят със себе си някакви крайности. Посланията в програмата също са системни, а линията антистатукво се поддържа с тезите срещу олигархичния модел, дори без да се назовават имена. Идеята, изглежда, е да се отвори най-широко ветрилото, никой избирател да не се чувства отблъснат или уплашен от радикални послания. И същевременно да се обере максимално протестният вот.

Досегашните управляващи ГЕРБ и ДПС като опитни играчи, виждайки посланията на “Прогресивна България”, добре си дават сметка, че ако тръгнат на фронтална атака срещу Радев, само биха го легитимирали и позволили да мобилизира по-голям наказателен вот. В изявите на Бойко Борисов няма сериозна критика спрямо Радев. Дори напротив, можем да говорим за опит за задушаваща прегръдка, мечешка прегръдка.

Това е тактическа игра. В коментар на листите на коалицията на Радев той каза - цитирам по памет: Познаваме ги половината от тези хора, с част от тях сме работили и ще се радваме пак да работим.

Тоест той казва: Няма защо да гласувате за Радев срещу мене, защото просто с него можем да се окажем партньори след изборите. Радев, разбира се, непрекъснато ще отхвърля това. Затова може да се очаква, че в тази кампания няма да има това ожесточено свръхпротивопоставяне, което имахме в последните години, в което полюсите бяха ГЕРБ и ПП-ДП.

- Каква е вероятността да се състави правителство след тези избори или по-скоро ще отиваме на следващи заедно с президентските?

- Ако има управление, то ще бъде около “Прогресивна България”. При евентуално представителство на БСП в парламента това би изглеждало като естествено партньорство с “Прогресивна България”, като имаме предвид общия корен - все пак Радев беше кандидат-президент на БСП, а в листите му са и доста на брой хора, свързани с левицата.

Въпреки това обаче на базата на днешната електорална картина не изглежда сборът на мандатите на формацията на Радев и БСП да формира мнозинство от над 120 депутати. Тоест трябва да се търси трети.

- Кой би могъл да бъде той?

- Трудно е да се прецени. Чиста коалиция с ПП-ДБ вероятно ще е труден вариант. Първо, защото има напрежение от страна на хората около Радев за тази коалиция, през годините има доста натрупвания на напрежение между тях. А и вътре в ПП-ДБ са разделени относно колаборация с Радев. Тази коалиция ще бъде поставена пред много сериозни изпитания, ако трябва в цялост да подкрепи един кабинет на Радев. Самият електорат на ПП-ДБ също е разделен в отношението си към бившия президент.

Не изключвам сценарий, ако Радев и БСП имат общо 115 мандата примерно, да се предложи кабинет на малцинството. Такива гласове вече се чуват от най-близки хора на президента, като Иво Христов - тип програмен кабинет, и да се търси ситуационна подкрепа в парламента от няколко формации.