Българската православна църква отбелязва Възнесение Господне (Спасовден).

Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден като името му идва от спасение. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек.

Всички ученици се убедили, че Исус наистина е възкръснал. На 40-ия ден от Възкресението в подножието на Елеонската планина до Ерусалим. Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен, с който могат да се лекуват болните.

Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните поверия гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

Имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.