Какво ще се случи с въглищните централи? Наистина ли има опасност да загубим 10 милиарда от Плана за възстановяване? Възможно ли е „Мини Марица-изток” да продължат да работят и да предлагат произведеното на свободния пазар и да оцелеят след 2038 г.? Тези въпроси коментираха синдикалистът Александър Загоров и енергийният експерт Мартин Владимиров в предаването „Здравей, България” на Нова тв.

„Картината не е черно-бяла, тя е цветна, има много възможности”, заяви Александър Загоров от КТ „Подкрепа”. „Дяволът е в детайла. Това, което се предлага, е – правите едни реформи, взимате едни пари и всичко се подрежда. Но ако се вгледаме в детайлите, дали беше нужно 4 часа да се изтънява текстът около едно предприятие за конверсия, което вече въртим трета година и още не сме му намерили формулата, която да удовлетворява работещите там”, заяви Загоров.
 
„Ако в последния момент излезе проект за предложение, което казва: „Взимаме ви земите, взимаме ви електростанциите, взимаме ви подстанциите”. Изведнъж се оказва, че ви взимаме всичко. Хората са в постоянен стрес”, коментира Загоров.

„Бъдещето на миньорите винаги е несигурно, всеки ден се борим за нашето оцеляване, защото от него има смисъл. Това, което се случи, изглежда на пръв поглед като битка за „Марица-изток”, а всъщност е много по-голяма битка, дори геополитическа”, заяви Загоров.  

„Въглищните електроцентрали произвеждат най-скъпия ток у нас. Те и мините са на командно дишане. Те са в технически фалит. Единствените причини да оцеляват е, че България отпуска под формата на различни схеми 1 милиард евро субсидия на година”, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
И обясни, че страната ни е подписала да се плащат квоти за въглищната електроенергия още при влизане в ЕС.  

„България винаги има най-високата цена на електроенергията в Европа, именно защото зависи толкова много от въглищните електроцентрали. Ако преходът се ускори и тези мощности се заменят с комбинация от възобновяеми енергийни източници и мощности за съхранение, да се оправи ПАВЕЦ „Чаира” , всичко това ще допринесе за значително намаляване на цената”, смяна Владимиров. „Алтернативата е – всички ние плащаме за централи, които са нежизнеспособни, да функционират, а на тези хиляди работници не им се предлага никаква алтернатива. Наша оценка от 2021 г. сочи, че разходите за преквалификация, ранно пенсиониране и намиране на нови работни места за абсолютно всички работници в Маришкия басейн, ще струва 800 милиона евро. А ние имаме няколко милиарда евро за този преход. Има достатъчно средства, има нужда от политическа воля и разбиване на мрежите за завладяване на държавата, които са във въглищния сектор и искат да запазят статуквото, защото те получават всички тези субсидии”, заяви Владимиров.