Дори само „бръснещ“ полет върху гнездото на днешната т.н. „градска десница“ разкрива, че в това гнездо някой отново е снесъл чужди левичарски яйца. И от тях са се пръкнали абсурдни за членовете и симпатизантите на тази „десница“ политически животни (zoon politikon-и). Самите членове и симпатизанти обикновено след избори разбират това и чак тогава усещат, че отново са били използвани, измамени и захвърлени. Използвани са като тор, върху която израстват парламентарните мандати на една дузина политически ментета. В ситуации като днешната в други страни и сред други народи поведението на десните елити е напълно различно. А е различно, защото там са стъпили на раменете на великани в политическото мислене и управленските практики. Там има интелектуална, философско-политическа традиция, която след столетия на отполиране се е превърнала в това, което наричаме англосаксонски институционален модел. Модел на сдържане, балансиране и много внимателно политическо действие на елитите, защото последиците от грешни стъпки се наказват без пропуск и за дълго. Дължимост към избирателя, защото това, което си в политиката дължиш на тях и най-вече на доверието, с което са те дарили преди и по време на избори. Това е традицията, която идва далеч от времето на Аристотел и римските юристи.

Тук в политическите и институционалните си традиции сме стъпили на раменете на лилипути, оценени в скалата на модерната политическа практика– византийския универсализъм, османския деспотизъм  и московската патримониализъм. И за капак – Атанас Атанасов и Христо Бойкикев. Които на това отгоре нямат нищо, абсолютно нищо общо с дясното. Това е направо като зла прокоба, защото зад тях отново надзърта розовобузестият пророк на Иванкостовата приватизация - Иво Прокопиев. С такива демиурзи и преобладаващо разградско влияние е повече от разбираемо, че тази претенциозно наричаща се „градска десница“ лесно беше преименувана на „разградска десница“. Гениално хрумване на Иван Сотиров преди време. Но маята е другаде. Както често се случва в България, стане ли дума за мушенгии, търси връзката с Държавна сигурност. Така и с тези от „разградската десница“. Вече писах обстойно за любимия прокурор на Областния комитет на БКП-Разград Атанас Атанасов. От същия град е и соченият за „тамада“ на „разградската десница“ Иво Прокопиев. Нека приложим към него матрицата, която безпогрешно фалшивия десен уж характер на тези хора. Какви са връзките му с комунистическата номенклатура? Дебели и отдавнашни, идват чак от дълбините на времето. Бащата Георги Прокопиев е бил сред управителите на любимия резерват на Тодор Живков – представителното ловно стопанство (ПЛС) „Воден“ край Разград. Комунистическият диктатор е посрещал там най-скъпите си гости, вкл. Леонид Брежнев.

От 1962 г. целият комплекс преминава на подчинение и ръководство към Пето управление на ДС ( УБО). Георги Александров Прокопиев започва в УБО като волнонаемен и стига до чин „капитан". Нека осветлим малко повече от биографията му, защото такава информация в публичен оборот засега липсва. А е изключително нужна. Публиката знае, че бащата на братята Прокопиеви е работил в ПЛС „Воден“ и толкова.

Георги Прокопиев е роден на 6 октомври 1942 г. в с. Сенокос, окр. Благоевградски, където е живял до 1946 г. След това родителите му се преместват да живеят в с. Воден. Баща му (дядото на Александър и Иво Прокопиеви) Александър Прокопиев Спасов е от с. Сенокос, Благоевградски окръг, член на БКП от 1946 г. Георги Прокопиев има три сестри – Божанка, Славка и Радка – всичките членове на БКП. През 1956 г. завършва основното си образование в с. Побит камък, след което постъпва в горския техникум в гр. Велинград. Завършва през 1960 г. и е повикан да отбие военната си служба в редовете на БНА. До 15 май 1961 г. е войник в София, след което е командирован в с. Равнец, окр. Благоевградски, откъдето се уволнява на 16 октомври 1962 г. След уволнението постъпва на работа в горското стопанство в с. Воден, окр. Разградски, като помощник лесничей. През ноември 1966 г. е приет в БКП.

Майката на Иво и Александър Прокопиеви, Венета Иванова Великова-Прокопиева е родена на 9 февруари 1946 г. в с. Манастирско, Разградски окръг. Нейният баща, Иван Великов Иванов е бил нелегален член на БКП, помагал е активно на комунистическия терорист в Разградско Стоян Иванов. Венета Прокопиева е била член на БКП, баща й – също. И нейният брат Петър Великов, вуйчо на Александър и Иво Прокопиеви е бил член на БКП – още от далечната 1960 г.  Венета Прокопиева също е била служител на Пето управление на ДС (УБО) като волнонаемна. Впоследствие тя се прехвърля да работи като  става технически сътрудник в ОУ на МВР-Разград. Георги Прокопиев е приет на работа в УБО през 1969 г. Бил е помощник-лесничей, зам.-директор и директор на представителното ловно стопанство "Воден" край Разград. Като зам.- директор той е натоварен да движи всички ловностопански въпроси, да следи за доброто развитие и състояние на дивеча, да осигури паша и качествен фураж, да следи за поддържането на всички ловностопански съоръжения и построяване на нови такива.

Всичките си задължения др. Прокопиев изпълнява отлично поради което става любимец на Тодор Живков. Като член на БКП той изпълнява всички възложени му партийни поръчения. Поради това Георги Прокопиев нееднократно е награждаван от ръководството на УБО - с медал, с изказване на благодарност, със значки, с парични суми и т.н. Освен наградите, Георги Прокопиев има и наказания. И то за какво мислите – за далаверка, разбира се. През 1977 г. той е наказан за недобро стопанисване и неправилното изразходване на стоково-материалните ценности и допуснати липси и щети за УБО при ремонтите на домове № 2 и 3 в ПЛС „Воден“. През 1984 г. е повишен в чин е“лейтенант“, назначен е на длъжност „старши разузнавач“ при 3-ти отдел на Пето управление на ДС (УБО) и е прехвърлен за директор на представителното ловно стопанство „Мазалат“ в Габровско. Това е причината Иво Прокопиев да завърши математическата гимназия в Габрово. През 1990 г. капитанът от УБО-ДС Георги Прокопиев отново е върнат във „Воден“ като зам.-директор на обекта. През есента на 1990 г. той е преназначен от зам.-началник на отделение в НСО за старши инспектор, позиция на която се пенсионира след няколко години. Братът на Иво Прокопиев, Александър, също не е бил „пощаден“ от семейната традиция.

Александър Георгиев Прокопиев е роден на 06.05.1966 год. Завършил е Висшия лесотехнически институт в София. Александър Прокопиев е бивш служител на Регионална служба "Сигурност" в МВР- Разград. Иначе, настояват, че са десни, антикомунисти, антиживковисти и много пропазарно ориентирани. Апропо, хрумна ми, че думата „ориентирам“ в превод означава „насочен на изток“. Това само за уточняване на истинските посоки.  Ето Ви отново потвърждение на „желязната“ матрица, която е щамповала по-голямата част българските т.н. бизнесмени и финансисти – БКП, тайни служби и сговор с нашенското и международно задкулисие. Нали Данте беше казал, че „наученото ще се превърне в знание едва когато се запамети“. /tribune.bg