Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прие, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е орган с отнета компетентност. Мотивът за това е решението на Съда на Европейския съюз от 30 април 2025 г., с което той постанови, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без да е предвидено изрично в закон, както и без ясен краен срок, нарушава независимостта на съда, съобщава правният сайт "Лекс".

Казусът

Случаят, по който съставът на ВАС постановява определението си, е от лятото на 2023 г. Тогава гражданинът Йордан Данчев разказа пред Нова телевизия, че е установил, че трите му имена и номерът на личната му карта фигурират в протокол от съдебно заседание по гражданско дело на Софийския районен съд от 18 юли 2023 г., по което е бил свидетел. На следващия ден протоколът се появил в интернет.

„От 19 юли въпросният протокол циркулира в интернет пространството. Там са изписани пълните ми имена, както и тези на съпругата ми, а също и номер на личната карта. Обявих личната си карта за открадната, но тъй като кредитният регистър се публикува с месец закъснение, аз до този момент не знам дали някой не е злоупотребил с моите данни като е изтеглил бърз кредит”, разказва Йордан Данчев.

Той е подал сигнали до Комисията за защита на личните данни, както и жалби до МВР и омбудсмана.

Инспекторатът към ВСС започна проверка, която е установила, че СРС е допуснал нарушение и издава серия от указания във връзка с операциите по обработването на лични данни.

Освен това ИВСС дава тримесечен срок на СРС да изпълни разпорежданията.

Председателят на Софийския районен съд Александър Ангелов обжалва пред Административен съд София-град акта на ИВСС, но съдът отхвърля жалбата.

Затова Ангелов се обръща към Върховния административен съд.

Определението на ВАС

Така делото отива при тричленен състав с председател Донка Чакърова и членове Емил Димитров (докладчик) и Елка Атанасова.

В определение тримата върховни съдии посочват, че служебно им е известно решението на Съда на ЕС, чийто диспозитив гласи: „Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето“.

В тази връзка тричленният състав заявява: „На основание чл.267, ал.2 Договора за функциониране на Европейския съюз, както и по аргумент от чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК, решението на СЕС е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него тълкуване на приложимото право трябва да се съобрази от настоящия съдебен състав, пред който е висящ съдебен спор с участие на ИВСС, за когото е прието, че е с отнета компетентност.

Съгласно чл. 153, ал. 3 от АПК в тази хипотеза съдът е длъжен да заличи органа с отнета компетентност и да конституира служебно като страна по делото компетентен орган. В настоящия казус съдът не е в положение да посочи компетентен орган (при липса на ИВСС, отговарящ на критериите, описани от СЕС), поради което и по аргумент от чл. 229, ал. 1, т.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК се налага съдебното производство да бъде спряно“.

ВАС заявява, че предвид спецификата на казуса, на председателя на СРС не трябва да бъдат давани указанията и сроковете по чл. 230, ал. 2 от ГПК (При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.). Като приема, че такива се съдържат в §17 от ПЗР на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според въпросната разпоредба съдебната власт и Народното събрание трябва да открият процедура за избор на нов състав на ВСС в 6-месечен срок от влизането в сила на последните промени в ЗСВ. Това стана на 21 януари 2025 г., т.е. срокът за избор на нов ВСС изтича на 21 юли 2025 г.

С тези аргументи ВАС спира делото до избора на нов състав на ВСС.

Определението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.

Както „Лекс“ писа, след решението на СЕС инспекторатът излезе с позиция, че няма да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати, нито да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси, но ще продължи да изпълнява останалите си задължения.

ССБ е готов да сезира ЕК, ако не се пристъпи към избор на нови състави на инспектората и ВСС

Съюзът на съдиите в България призовава за откриване на процедури за избор на членове на Висшия съдебен съвет и на инспектори от Инспектората към ВСС, чийто мандат изтече преди години.

В противен случай от ССБ са готови да сезират Европейската комисия за продължаващо нарушение на Правото на Европейския съюз.

Това се казва в позиция на организацията по повод липсата на реакция от законодателната и изпълнителната власт на решението на Съда на ЕС от 30 април, с което той прие, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без това да е предвидено изрично в закон, както и без ясен краен срок, нарушава независимостта на съда.

Темата беше обсъдена на заседанието на Пленума на ВСС вчера, като предстои във вторник и Съдийската колегия да се занимава с въпроса.

От ССБ изразяват безпокойството си от липсата на реакция от правителството и парламента на решението на СЕС. „От обявяването на решението на Съда на ЕС до днес от страна на народните представители не са предприети никакви действия за започване на процедура за избор на членове на ИВСС. Парламентарно представените политически сили не са направили и публични изявления, в които да посочат какви действия ще предприемат, за да бъде направено възможно осъществяването на основните установени в Конституцията функции на посочения държавен орган“, изтъкват от организацията.

Добавят и че вече четири месеца Министерството на правосъдието бездейства по отношение на проекта за промени в ЗСВ, чието обществено обсъждане приключи на 8 януари т.г. А в него се предвижда общите събрания на съдилищата да предлагат членове на ИВСС, каквито са и препоръките на Европейската комисия.

„Липсата на реакция след решението на Съда на ЕС от страна на Народното събрание и от страна на органите на изпълнителната власт, на които са възложени функциите по подготовка на законодателните актове, допринася не само до несъобразяване с основните принципи на Правото на Европейския съюз, но и препятства осъществяването на предвидените в Конституцията форми за отчетност и отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, чрез възможността да бъдат извършвани проверки за почтеност и конфликт на интереси, както и да бъде реализирана дисциплинарна отговорност в случаите на нарушения при дейността им“, се казва още позицията