В интервю за "24 часа" особеният търговски управител на четирите дружества на Лукойл в България Румен Спецов казва, че преди два дни "Лукойл" намали цените

Не съществуват фирми, поставени на входа и изхода на рафинерията в Бургас

Котировките на нефта и готовите продукти не вървят ръка за ръка

- Конфликтът в Близкия изток продължава и това оказва влияние върху международните пазари на петрол. Това застрашава ли доставките за България? Има ли риск за недостиг на нефт у нас, г-н Спецов?

- Няма риск от недостиг на нефт за България. Нашите доставки не зависят от ситуацията в Ормузкия проток. “Лукойл Нефтохим Бургас” зарежда количества от терминала “Джейхан” в Турция. Проблем са блокираните танкери в Ормузкия проток. Нефт има, но транспортните разходи се увеличиха и заемат много сериозна част от ценообразуването.

- Тоест проблем за България с количествата няма, но котировките се качват и това води до поскъпване на горивата, така ли е?

- Да, това е така. Рафинерията в Бургас има запаси за поне 90 дни. Важно е да се знае, че тя работи с различни видове нефт след наложените санкции срещу доставките на руски петрол. Благодарение на инженерите в Бургас, които вършат невероятна работа, успяваме да работим и да поддържаме рафинерията.

Много европейски заводи спряха, защото не могат да нагодят производствените си системи към друг тип нефт извън руския. Рафинерията в Бургас има възможност да комбинира различни видове суровина, което означава, че не сме зависими от доставките само от една точка на света. Можем да доставяме нефт от Либия, Ирак, Казахстан, Азербайджан, Норвегия. Но цената зависи от световния пазар.

- Защо тогава, ако купите нефт на по-ниски цени, но междувременно котировките се вдигнат, веднага следва поскъпване на горивата? Нали суровината е договорена на по-ниски котировки?

- Нека да изясним първо това, че рафинерията в Бургас не търгува с нефт, а купува петрол, за да произвежда горива. А те се продават по котировките на борсовата платформа “Платс”. Тоест цената на нефта и на готовите продукти не вървят ръка за ръка. Големият въпрос за всяка рафинерия е дали ще успее да вземе нефт, който след преработката му в готов продукт да покрие производствените разходи и да остане малка печалба, за да може да се издържа.

А обемите са много големи. Един танкер може да е около 1 милион барела. Ако борсовият индекс “Брент” е около 100 долара за барел, към тази цена се добавят транспортните разходи. В зависимост откъде идва нефтът, тя може да е 5, 7, 10 долара, но може да стигне и 20-25 долара на барел. Към това се добавят и застраховките. Така барел може да дойде в Бургас на 130 или 140 долара. И същевременно котировките на горивата в този момент да са съвсем различни.

- Кога “Лукойл Нефтохим Бургас” плаща за петрола - към момента на доставката или спрямо датата, когато е договорено количеството, преди танкерът да пристигне?

- Ценообразуването е специфично. Когато се сключва договор, за да се избегнат големите колебания в цените, се използва определена формула, в чиято основа са котировките на сорт “Брент”. Но се плаща по осреднена петдневна цена след натоварване. Тоест ние ангажираме количества, сключваме договор за количества, но точната цена, която ще бъде платена, става ясна по-късно.

- Няма фиксирана цена, която да плащате?

- Цената може да се фиксира чрез т.нар. хеджиране, но това изисква финансов ресурс от стотици милиони долари. “Лукойл Нефтохим Бургас” няма на разположение толкова свободни средства.

- Щом като има осигурени достатъчно количества нефт, няма да има проблеми с горивата, нали така?

- България е обезпечена за нуждите, които има за всякакви видове гориво, включително самолетно. Авиокомпаниите, които зареждат тук, нямат проблем с количествата. Дори може бъдат обслужени полети, които са пренасочени от чужбина, за да кацат на летище София и да зареждат.

- В котировките на петрола все още има колебания, но те вече не са така силни. Може ли да се каже, че не се очаква ново поскъпване на бензина и дизела? Възможно ли е дори поевтиняване?

- Всякакви сценарии са възможни. Преди ескалацията на ситуацията в Иран цената на дизеловото гориво беше около 1,30 евро за литър. След избухването на конфликта дойде поскъпване на нефта и хаос на международните пазари. Това доведе до ръст на цените в световен план, с който не можем да не се съобразим.

В момента има известно успокоение и не се наблюдават такива екстремни повишения на нефта. Следим ежедневно този пазар, както и този на готовите продукти. Мога да кажа, че преди два дни “Лукойл” намали цените с 2 цента и дизелът по нашите бензиностанции вече е 1,77 евро за литър.

- До каква степен рафинерията в Бургас може да задържа цените? Има ли механизми и ресурси, с които да си го позволи?

- Рафинерията има постоянни разходи - за ток, газ, заплати и т.н. За да покрива своите нужди, трябва да работи, и то с определен капацитет. В момента той е натоварен 80-85%. Рафинерията е длъжна да продава съобразно световните индекси на петрола и горивата. Цената се изчислява по формула и образуването зависи от чисто икономически решения.

Но няма да продаваме по себестойност или под нея, защото това означава липса на пари и ресурс, с който да закупим нефт. А тогава и рафинерията ще трябва да спре.

- Цените на бензиностанциите на “Лукойл” често се сочат като едни от най-ниските на пазара. Как се постига това?

- С внимателна политика по ценообразуване и маржове. Стремим се да минимизираме разходите, да оптимизираме доставките на горива до търговските ни обекти. Това е и един вид социална роля за “Лукойл”, но трябва да се прецени до каква степен държавата в лицето на особения управител може да влияе върху търговски операции.

Моята роля е да управлявам финансовите потоци, да гарантирам работата на рафинерията, но трябва да се съобразим и с частния интерес на собственика - руската компания “Лукойл”. Функцията на особения управител е да поддържа екосистемата между четирите компании на “Лукойл” в България във финансово здраво състояние. Това означава, че трябва да издържат на натиска на пазара.

В тази ситуация аз и екипът ми правим сложен баланс между държавния и частния интерес. Затова успяваме да се задържим на това ниво.

- Финансовият отчет на рафинерията за миналата година показва, че загубата почти се е удвоила, а приходите са намалели силно. На какво се дължи това?

- Отрицателният финансов резултат е вследствие на всички наложени санкции, на невъзможността да се работи с руски нефт, на променени политики по поддържане на материалните запаси и закупуване на други количества за изпълнение на законовите норми. Тези причини са обективни и лесно проверими. В предишната ми работа като директор на НАП съм добре запознат с дейността на “Лукойл” и тази финансова загуба през 2025 г. е обективна.

- Какво е положението през тази година?

- Мога да говоря за чисто търговската дейност, без да се отчитат счетоводни загуби, амортизации и т.н. Моята цел е компанията да работи така, че да може да се издържа и да има положителен финансов резултат.

- Постигате ли го?

- Да, постигаме го. Благодарение на това рафинерията работи и има средства да купи нефт и да разчита изцяло на собствени оборотни средства, както и “Лукойл България” да оперира в търговията с готовите продукти.

- Откакто поехте поста на особен управител, има ли промяна в договорите с компаниите, които търгуват с горива в България? Появиха се твърдения, че определени фирми са поставени на входа и на изхода на рафинерията.

- Няма никаква промяна в това, което е заварено в търговската дейност. Тези твърдения са абсолютно безпочвени, плод на инсинуации с неясна цел. Или по-скоро да се уязви фигурата на особения управител. Моята цел не е да прекратявам дейността на “Лукойл”, а да е по-ефективна. Търговските договори са подписани много преди аз да заема поста на особен управител и работят във вида, в който са. Нищо не е променено. Цените, разликите между търговията на едро и дребно и количествата са същите, каквито са заложени в политиката преди мен.

Твърденията, че поддържам определени бизнес кръгове, са несъстоятелни. През изминалите пет години преминаха вече 10 или 11 правителства. Работя изцяло професионално. Това може да се види и от резултатите на НАП, както и от резултатите в “Лукойл”. Задачата, за която съм назначен като особен управител, е изпълнена и рафинерията продължава да работи, горива има. Преминахме през много тежки моменти - неяснота дали ще бъде продължен лицензът от САЩ и Великобритания, какво ще се случи с глобалната сделка за активите на “Лукойл”. Оттук нататък е преценка на новото правителство каква политика ще прилага по темата “Лукойл”.

- Появиха се заявки от новите управляващи за ваша смяна. Има ли нещо, което ви притеснява?

- Не, нищо не ме притеснява. Готов съм да седнем и да разкажа всичко така, както съм го казвал на предходните правителства, на всички щабове, на комисиите в Народното събрание, в отчетите си. Прозрачността и диалогичността са не само водещи, а и задължителни в изпълнението на моята работа. А дали ще има промени, това е изцяло в правомощията на новото правителство.

- Очаквате ли проблем с удължаването на лиценза, ако няма глобална сделка за продажбата на активите на “Лукойл”?

- Генералният лиценз за дейността на “Лукойл” е удължен с шест месеца и е до края на октомври. Сделката за продажбата на руските активи не е пряко свързана с работата на рафинерията в Бургас и на групата “Лукойл” в България. Но е интересно дали ще стане глобална сделка, кой ще бъде купувачът, каква политика ще избере новият купувач по отношение на глобалните активи, ще има ли препродажба на локално ниво и каква ще бъде позицията на българската държава по отношение на българските активи.

- Възможно ли е без работеща рафинерия да има достатъчно горива от внос?

- Не мисля, че може да се справим, ако рафинерията спре. Не говоря само за горива за леките автомобили, става въпрос и за авиационната и корабната индустрия. Една от компаниите - “Лукойл Бункер”, се занимава с това. Спиране на рафинерията би донесло много сериозно сътресение за българската икономика, да не говорим за потребителите.

- Пречи ли забраната за износ на горива за по-добри резултати на рафинерията?

- Забраната сама по себе си не пречи. Пречи административният процес, който е въведен за получаване на разрешение, ако искаме да изнесем. Процедурата минава от искане на “Лукойл” към Агенция “Митници”, след това през Министерството на финансите и Народното събрание. На всяко ниво се извършва проверка на документацията. Може би “Лукойл” в момента е най-проверяваното дружество по отношение на продажбите на горива.

Този тромав процес се отразява на търговската дейност, никой не отчита тези забавяния. А престоят на танкер на пристанището, който чака разрешението, води до допълнителни разходи.

Самуил Огнянов, "24 часа"