Средствата се увеличават с 8,5%, но спорът за реформите, профилактиката и контрола върху разходите остава

Проектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 15 гласа "за", 9 "против" и без въздържали се.

Заложената финансова рамка предвижда приходи и трансфери в размер на 5,256 млрд. евро. Очаква се здравноосигурителните приходи да достигнат 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро ще бъдат постъпления от здравни вноски, а 1,95 млрд. евро - трансфери за здравно осигуряване.

Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо 2025 г., а трансферите за здравно осигуряване да се увеличат със 156,2 млн. евро.

Общите разходи по бюджета са с 412,3 млн. евро повече спрямо миналогодишната рамка, което представлява ръст от 8,5%. Средствата за здравноосигурителни плащания ще достигнат 4,93 млрд. евро, или с 395 млн. евро повече спрямо 2025 г.

През 2026 г. Министерството на здравеопазването ще предоставя ежемесечен трансфер към бюджета на НЗОК в общ размер от 101,49 млн. евро за дейности извън основния пакет на задължителното здравно осигуряване.

Проектът е изготвен при запазване на размера на здравноосигурителната вноска от 8%. Според вносителите целта е публичните средства да бъдат разходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно, пише БТА.

Бюджетът беше представен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, която подчерта, че увеличението на средствата ще позволи по-добър достъп до медицинска и дентална помощ, както и стабилност на системата чрез повече финансиране за болнична помощ, лекарства, извънболнична помощ и профилактични програми.

"Основната цел е да гарантираме достъпна, качествена и навременна медицинска и дентална помощ, както и устойчивост на здравната система", заяви Ивкова.

По повод критиките, че твърде голяма част от бюджета остава насочена към болниците, министърът посочи, че постепенното развитие на профилактиката и извънболничната помощ е сред основните приоритети. Тя отбеляза и ролята на дигиталния контрол чрез системата "еЗдраве" и използването на инструменти с изкуствен интелект за ограничаване на злоупотребите и по-ефективно управление на публичните средства.

Ивкова подчерта, че пациентите трябва да бъдат по-активна част от контрола чрез електронните здравни услуги. По думите ѝ въпросът за възнагражденията на медицинските специалисти трябва да бъде решаван чрез преговори в рамките на Националния рамков договор и Колективния трудов договор.

Тя допълни, че изграждането на Националната детска болница остава приоритет, като средствата за проектиране вече са осигурени.

Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов предупреди, че въпреки постоянния ръст на бюджета ефективността на здравната система остава проблем.

По думите му вече повече от 20 години ключови реформи не са доведени докрай, а значителна част от средствата продължават да се насочват към болничната помощ и лекарствата.

"Необходима е цялостна структурна реформа, която да промени ефективността и приоритетите в здравеопазването", заяви Дацов.

Добрин Иванов от АИКБ също посочи, че по-големият бюджет сам по себе си не гарантира по-добро здраве за населението. Според него и през 2026 г. се запазва моделът, при който основният ресурс отива към болнично лечение и медикаменти, вместо към профилактика и превенция.

Като положителна стъпка той отчете разделянето на бюджетите за генерични и референтни лекарства, но настоя за по-смели структурни промени.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът подкрепя бюджета на НЗОК, въпреки че има критики към функционирането на системата.

"Здравната реформа не липсва, но през годините е провеждана с грешки. Сега е необходимо нейното подобряване, а не започване отначало", каза Димитров.

Той призова бъдещите промени да бъдат обсъждани чрез диалог между държавата, работодателите и синдикатите.

От ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова заяви, че парламентарната група няма да подкрепи бюджета. Като причина тя посочи липсата на средства за увеличение на възнагражденията на младите лекари и за развитие на електронното здравеопазване.

Петкова поиска и яснота дали правителството продължава да подкрепя изграждането на Националната детска болница, тъй като според нея в бюджета не са предвидени средства за този проект.

Мартин Димитров от "Демократична България" постави акцент върху контрола върху разходите. Той заяви, че въпреки увеличаващото се финансиране недоволството на гражданите от системата остава високо.

Сред предложенията му са задължителни търгове при използване на средства от НЗОК от болниците и по-голямо участие на пациентите в механизмите за контрол.

Асен Василев от "Продължаваме промяната" също критикува структурата на бюджета. Според него средствата за лекарства и болнична помощ растат значително повече от тези за профилактика и превенция.

"Това е политически избор, който не води до необходимия баланс в системата", заяви Василев. Той предупреди и за риска от задълбочаване на недостига на медицински кадри без трайно решение за възнагражденията на младите лекари.

От "Възраждане" Димо Дренчев заяви, че бюджетът не показва ясна посока за реформи. Той постави въпроси за контрола върху фиктивните хоспитализации, разходите за болнична помощ и средствата към частни лечебни заведения.

Според него са необходими конкретни мерки за повишаване на ефективността и по-голяма яснота за бъдещите разходи в системата.