Проф. Румяна Коларова: Би трябвало да помагат на служебния кабинет, вместо да му пречат

България 19.04.2024 09:22 Снимка: ДНЕС+

Проф. Румяна Коларова: Би трябвало да помагат на служебния кабинет, вместо да му пречат

Абсурд е, че депутатите искат да гласуват вот на недоверие на кабинет, който не са избрали, смята тя

Проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Бойко Борисов настоя Димитър Главчев да смени Стефан Димитров. Димитър Главчев поиска оставките на Стефан Димитров и на Кирил Вътев. Румен Радев поиска среща с Димитър Главчев. Румен Радев не иска Даниел Митов. Кирил Петков иска оставката на Росен Желязков. Това не е детска игрословица, такива са събитията от последните дни. Но до снощи това се очерта като първа серия. От тази сутрин дойте втората: Митов заяви готовност за външен министър, Борисов се отказа от Митов, Главчев се запъна, Радев мълчи, а Делян Пеевски го скастри. Защо новите конституционни промени предизвикаха поредица от гафове, сред които дори разумните решения се загубиха, а ситуацията все повече прилича на нелепост. Наш гост е проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", проф. Коларова.

Здравейте, благодаря за поканата.

Защо напоследък всички политически партии и ключови играчи се държат неадекватно? Главчев и Радев сдъвкаха логиката около кадровия подбор на служебния кабинет, Борисов на партийно събрание поиска оставката на външния министър и предложи за неговия пост заместника си в партията, Петков и Иванов се дистанцираха от конституционните поправки и забравиха удобно, че те са ги предложили и гласували. А депутатите пък видимо не знаят защо ходят на работа. Защо се получи така?

Е, не, тук трябва да добавим и абсурда, че депутатите искат да гласуват вот на недоверие на кабинет, който не са избрали. При положение, че Корнелия Нинова е юрист, нали, тя вчера също така изведе тази нелепица, за която разбрахме, че и трите опозиционни партии след нея я подеха. Така че списъкът може да бъде продължен още много. Вашият въпрос е уместен и тук трябва да кажем поне няколко неща. Първо, че за да влязат в действие едни нови уредби, в случая конституционни, трябва да има някакъв вид базово съгласие, че те не трябва да се използват злонамерено. Това, което се случи в момента, е поради тази нова обстановка. Значи общо взето, основната цел на конституционните промени беше да се намали ролята и значението на президента, в резултат на което се намери един човек, който стана служебен министър-председател, и всички останали се отказаха да носят политическа отговорност за това, което се случва в държавата. С други думи фактът, че това е министър-председателят, направи от Главчев в момента някакъв жертвен агнец или козёл отпущения, или както искате го наречете.

Но общо взето чрез него всички се опитват да си организират предизборната кампания, като се освободят, тоест като му прехвърлят всички грехове, които те са направили, и цялата отговорност, която те трябва да носят за управлението на държавата. Така че вижте, по този начин с подобна групова безотговорност нищо няма да стане. А разбира се, че тук с основание можем да си зададем въпросът, защо всъщност един човек, за капацитета на който нямаме гаранции, каквито са хората в списъка за потенциални премиери, защо върху него се прехвърля цялата отговорност? Защото вижте сега, когато президентът съставя кабинет, зад гърба на този кабинет е не само съществуващата администрация на Министерския съвет, но и цялата администрация на Президентството. Имате хора, с които президентът все пак покрива всички основни ресори на изпълнителната власт. И в Президентството работят както секретари, така и съветници, които са получили доста висока компетентност, не само какво се прави в тези секторни политики, но и кои са основните действащи административни единици, кои са основните действащи фигури и т.н., и това седи зад гърба на министър-председателя. А в случая премиерът Главчев може да разчита на администрацията на Министерския съвет, но не знам, колко време ще му трябва, за да навлезе в нея, да овладее тази администрация, за да сложи на ключови места хора, с които той може да работи. А отделно вече е въпросът с министрите, който, предполагам, също трябва да коментираме.

Да, но само още един въпрос за неадекватността и колекцията от нелепости. Защо те се прехвърлиха от преговорите около ротацията към маневрите около служебния кабинет? Направо преляха, ние изобщо не можахме да видим някаква смислена, логическа граница. Колкото там имаше колекция на абсурди, толкова тя продължи и тук, само че в други посоки.

Вижте, аз не вярвам премиерът Главчев да е съставил кабинета, без да извърши консултации с парламентарно представените партии, още повече, че виждаме откровено политически фигури. И тук определено президентът не е прав, като определя този кабинет като независим от партиите или равно отдалечен от партиите, от самото начало Главчев каза, че “това е партийно балансиран кабинет". С други думи, това е кабинет съставен от партийни фигури или фигури, които имат ясна партийна идентичност, голяма част от тях и съответно те се балансират помежду си, това може да бъде видяно в състава на този кабинет. Но сега моят въпрос е следният: ако вие имате един партийно ангажиран човек, да кажем от ПП, каква е гаранцията на Главчев, че този човек ще бъде лоялен към кабинета?

Но има контра въпрос: защо го взима?

Ами защото иска да направи един партийно балансиран кабинет, защото такъв е замисълът. Сега вижте, когато мислим за кабинета на президента, там нещата стават много ясни. Президентът обикновено взима хора в кабинета, които са зависими от него. Той имаше, така да го кажем, неопитността първият си кабинет да го направи от хора, които не са зависими от него. И този първи кабинет може би е най-добрият кабинет, който президентът Радев е правил, обаче от него президентът Радев не получи никакъв бонус, докато от останалите кабинети той много ясно извлече полза, и създаде много широка клиентелна, да не кажа корупционна мрежа около себе си, около Президентството. Така че със своите служебни кабинети Радев много добре се вписа в модела на конкурентен клиентилизъм, който съществува в България. Какво се случва, когато нямате такъв патрон? Фактически няма как, но премиерът Главчев става жертва на същите тези клиентелни корпоративни мрежи, без те да имат някаква ясна политическа идентичност и някаква ясна партийна стратегия. И всъщност много от министрите в кабинета могат именно да бъдат идентифицирани по този начин. И министърът на правосъдието се коментира, и министърът на енергетиката, и министърът на икономиката, в смисъл те могат много ясно да бъдат идентифицирани не само от гледна точка на партийна идентичност, но и от гледна точка на такъв тип корпоративно клиентелна идентичност. И това между другото хич не е хубаво за един служебен кабинет. От тази гледна точка със сигурност най-доброто решение, което е неприложимо в България без Велико Народно събрание, е просто да имаме кабинет, при който действащият кабинет да подаде оставка и да продължи да действа. Това е най-чистият и най-лесен вариант. Другият вариант с президента със сигурност не внася стабилност. Назначеният от президента кабинет се оказа, че по-скоро дестабилизира и деинституционализира съществуващия модел на изпълнителна власт и на парламентарно управление. Не случайно се намери мнозинство в парламента, което да гласува тези конституционни промени. Въпросът е, дали направените конституционни промени ще могат да влязат в действие ефективно, или всички партии ще ги използват в своя полза или във вреда на останалите. И така, опитвайки се да извлечеш максимална полза за сметка на максимална загуба на другия, де факто всичките ще стигнат до там, че ще бъдат тотално губещи. Това е много добре известен модел на действие в теория на игрите – тогава, когато всички се опитват да извлекат максимална полза, за сметка на загубите на останалите, и в резултат на това общата сума е тотална загуба.

Затова ли новата формула на служебния кабинет дестабилизира скоропостижно държавата?

Ами не, аз не знам дали новата формула дестабилизира скоропостижно, защото до този момент министерски промени в служебен кабинет не бяха правени. А според мен, много често се случва, и това сме го наблюдавали в служебните кабинети: първоначалните номинации да са доста нелепи или неадекватни. Сега, за съжаление, представата на българина за министерски смени е, че колкото може трябва да се отлага една министерска смяна. Според мен, бързите и решителни смени на министри също са сполучливо решение в тази ситуация. Аз не мисля, че е лошо да се смени един министър, ако се е оказало, че той, както се казва външен министър, в момент на огромна външно-политическа криза не си вдига телефона, няма никаква връзка с него нито на министър-председателя, нито на останалите министри, да не говорим за чуждестранни представители или представители на международни организации, в които ние членуваме. И най-накрая той публикува някаква позиция, която не е съгласувана с правителството. Извинете,такъв човек въобще трябва ли да остане в правителството? Това е нелепа работа.

Но има друг въпрос тук. Защо Главчев иска смяната на външния министър, който видимо е президентски човек, а предлага на мястото на освободения земеделски министър президентски човек? Изобщо каква е логиката на такава трампа? Защо компенсира Радев с Тахов?

Логиката е ясна: за да се запази партийната балансираност. И както виждате, абсолютно запазвайки духът до момента на коментар на всички на този служебен кабинет, Радев се прави на ни лук ял, ни лук мирисал, на кого е този нов земеделски министър? Явно, за да се запази партийният баланс в кабинета, това е представата на Главчев, като ще се смени един министър, съответно да се запази паритета на Радев в определен брой министерства. Макар че аз съм напълно убедена, че например Радев съвсем не е доволен от факта, че не той ходи на Съветите в Брюксел. Но при тази ситуация, с този президентски човек, който формулира такава позиция по кризисния конфликт между Иран и между Израел, аз мисля, че Радев не би бил припознат като партньор от никой в Брюксел. Те и досега не го припознаваха, обаче тук нещата отиват на зле, а не на добре.

Възможно ли е президентът да не подпише указа за министерските смени, ако се засили напрежението между него и служебния министър-председател?

Напълно е възможно. Но тогава той ще влезе в ролята на човек, който блокира, на човек, който пречи, и това винаги е губещо. Така че от тази гледна точка аз си мисля, че ако иска да покаже неодобрение единственото нещо, което може да направи Радев, е да смени министър-председателя. А иначе просто блокира кабинета, работата на кабинета. Разбира се, Главчев има резервен ход. В никакъв случай той не предполага да даде възможност на министъра, предложен за смяна, да работи. Просто той може да назначи на негово място двама или трима заместник-министри, които ще поемат функциите му. Защото знаете, че назначаването на заместник-министри зависи само от министър-председателя.

Любопитна е новината около Борисов, от който тръгна атаката за смяната на външния министър, и който днес казва приблизително следното, цитирам по памет: “Ами, може да не се смени този министър, може да остане този министър, но тогава Радев ще си носи отговорност за външната политика. Аз не искам външно министерство."

Не, вижте, това беше голяма грешка от страна на Борисов. За мен, ако въобще трябваше да се правят някакви коментари, те трябваше да се правят в парламента, в диалог с евроатлантическите партньори, в рамките на евроатлантическото мнозинство. Това беше мястото и това беше начинът, по който можеше да се коментира нелепото поведение на външния министър. За съжаление, тук Борисов просто направи голям гаф и това е безспорно. Сега, че и от друга страна и ПП правят гаф, като се отричат от конституционните промени, които те самите са гласували. И по този начин, отричайки се от конституционните промени и дистанцирайки се от тях, те поставят под съмнение въобще цялата промяна на Конституцията. Те делегитимират всичко, защото ако те кажат, че промяната свързана със служебния кабинет е неадекватна, веднага стават обект на критика. Ако кажат, че в момента ситуацията е извън контрол, това означава, че промяната в Конституцията е направена по неподходящ начин. А едновременно с това веднага автоматично някой може да каже: ами добре де, промяната, която касае съдебната система и съдебната власт, също така е неадекватна и т.н. Въобще, да се делегитимира цялата промяна на Конституцията, което е според мен изключително недалновиден ход от страна на ПП. За мен те трябва по всякакъв начин да съдействат да проработи този модел. И по никакъв начин да не се държат не само безотговорно, но да не се опитват да извличат полза от такъв тип ситуации и от напрежението, което се създава между президента и между служебния министър-председател. Тук много ясно гласувалите промените в Конституцията трябва да застанат на страната на министър-председателя. Като безспорно президентът, разбира се, че е в своите правомощия да номинира друг. Но вижте, той не може, тук е много интересен този момент, президентът не може просто да уволни министър-председателя, той трябва да договори и да подпише указ за друг министър-председател.

Но това как ще стане, след като той има възможност да избира само от т.нар. “меню" по Христо Иванов. Хората от него отказаха досега, как ще стане, кого ще избере?

Разбира се, че е ограничен, от моя гледна точка просто това е изходът, ако президента иска да блокира нещо. А иначе, ако откаже да подпише указ за освобождаване на министри и назначаване на нови, за мен това е доста непродуктивен ход.

Проф. Коларова, на прага на конституционна криза ли сме? Или май вече минахме този праг?

Не, не, не, съвсем не мисля така, съвсем не мисля така. Разбира се, че Конституционният съд ще се произнесе, предполагам, чак след изборите, именно, за да не засилва тези напрежения, които съществуват във връзка с новия текст на Конституцията. Това е важно да кажем. И едновременно с това е важно да кажем, че конституционната криза не се създава от правилата, не се създава толкова от гласуваните текстове. Всеки конституционен текст е достатъчно общ, за да даде възможност за конструктивно решение. Ако се създава, и тя не е конституционна, а политическа криза, тя се създава от хората. И още веднъж искам да повторя, тя се създава от партии, които искат да извличат дивиденти с едно нелепо поведение. Ето, още веднъж искам да кажа: юристката Корнелия Нинова иска да гласува вот на недоверие при положение, че е пределно ясно, че такова нещо не съществува в юридическия, в правния мир, иначе реално погледнато в политиката, винаги можеш да направиш някакъв символичен жест. Но с този символичен жест ти фактически какво казваш? Аз не приемам тази Конституция, това казваш.

Обреченото искане на вот на недоверие на служебния кабинет от БСП, “Възраждане" и ИТН не ни ли подготвя за непризнаване на изборите?

А, вижте сега, що се отнася до тази универсална щампа всички да казват, че изборите няма да бъдат честни и всички да критикуват предварително изборните резултати, това на мен ми изглежда като застраховка, особено на тези партии, които знаят, че няма да се представят добре. Просто на мен ми е омръзнало от такива политици, които оправдават собствената си неадекватност и собствените си провали с този тип критика. Те се провалят, защото видите ли, системата е лоша, те се провалят, защото видите ли, изборите са нечестни. Изборите са били честни тогава, когато победи президентът на БСП, тогава бяха честни. Обаче сега, когато предстоят парламентарни избори, на които за БСП определено всички очакват да се представи слабо, те са нечестни. Изборите бяха честни, когато победи ИТН двукратно, особено първия път нали, на второ място беше, извинявайте, не е победил, обаче след това станаха нечестни. Тук трябва да имаме малко вяра, хиляда пъти съм го казвала, още веднъж ще го повторя: по всички международни оценки за демокрацията в България процесът, който винаги заслужава най-висока оценка за демократичност, са изборите. И доказателство не са някакви там недействителни бюлетини 1% или 2%, доказателството е фактът, че на всеки следващи избори имаме различни победители, че управлявалите не побеждават на избори, че губят властта си, това е доказателството за честни избори. Сега, че не си победил с толкова, с колкото си искал, или че подкрепата ти спада, вместо да се качва, е друга работа. И тук искам да ви кажа, че “Възраждане", ако погледнете данните, които социолозите дават за подкрепата за “Възраждане", и аз ако съм на тяхно място ще кажа: изборите няма да са честни, защото при тях в момента има низходящ тренд, така де. Така че на това клише “изборите в България не са честни, затова ние не ги печелим", мисля, че трябва да му се сложи край. А да не говорим, че има нещо друго, което също за съжаление не се прави в България, и никой не инвестира в него. Навсякъде по света честността на изборите не е само съпоставка на данните от предизборната прогноза с резултатите от самите избори, но съпоставка на резултатите от изборите с тъй нареченото пост електорално изследване. Ама в България никой не дава пари за пост електорално изследване, защо? Защото, както се казва, не ги интересува, те си знаят реално резултата и предизборно бълват пропаганда. Значи в останалите европейски държави и в самия Европейски съюз първите основни изследвания, които се финансират за изборите, са пост електоралните изследвания, два седмици след изборите. И тогава вече можеш да видиш, то резултатите са ясни, обикновено те съвпадат с резултатите от изборите, но можеш да направиш много точен анализ: кой и защо е гласувал и кой и защо не е гласувал за теб. И тогава да коментират.

Какво отражение върху предизборната кампания ще окаже турбуленцията около служебния кабинет? Изобщо какво ще бъде отражението върху самите избори от това, което се случва сега?

Аз не съм склонна да припявам на политиците, които непрекъснато повтарят, че това напрежение ще се отрази лошо на предизборните резултати, ще намали избирателната активност и ще гарантира подкрепа за техния противник, нали обикновено това е оценката, която се дава. Да, аз мисля, че все още е рано да разберем, какво ще бъде отражението, още повече, че нямаме връзка. Аз не мога отсега да кажа, какво решение ще се намери на това напрежение между служебния министър-председател и президента. То според мен можеше да бъде предсказано, че ще има такова напрежение и всички очаквахме Радев по всякакъв начин да саботира този кабинет. Сега ще видим, какви ще бъдат начините, по които ще го саботира. Но че при всяка удобна възможност Радев ще саботира този кабинет, аз нямам съмнение, и то се вижда вече, че не само ще го критикува, но саботира. Забележете, това са две различни неща.

Ще успее ли кабинетът “Главчев" като нов модел на служебен кабинет да премине през предизборната кампания, да осъществи прехода към следващия редовен кабинет, а защо не и към следващите избори, ако такъв не се състави, защото е възможно и да не се състави?

Сега надявам се, след тези първи турбулентни дни нещата да се стабилизират, още повече, че политиците като влязат в кампания, тогава със сигурност ситуацията ще се промени. За мен, това наистина, още веднъж ще повторя: най-важно е, каква ще бъде позицията на президента. И се надявам, че той така, някак си ще се осъзнае, че това, което прави, е вредно не само за държавата, което ние всички знаем, но е вредно и за самия него, което по някакъв начин да го мотивира да смени курса, който държи към служебния кабинет. За мен в момента по-скоро всички би трябвало да помагат на служебния кабинет, отколкото да му пречат. А това, което виждаме, е, че всички не само го ругаят, преди още да се е появил този кабинет, преди да е влязъл в действие, то толкова лоши думи бяха изказани за него, толкова негативни оценки бяха направени, значи, преди да се е родил кабинетът, той беше обруган. Така че сега, ако се продължи в този дух, нищо хубаво не може да се очаква.

CHF CHF 1 1.97419
GBP GBP 1 2.29625
RON RON 10 3.931
TRY TRY 100 5.59253
USD USD 1 1.80194