Политологът проф. Огнян Минчев публикува в социалните мрежи шокиращ разказ за насилие над млада българка, извършвано от живеещ с нея на семейни начала в София бежанец от Близкия изток. Той описа ситуацията в профила си във Фейсбук, като за момента спестява имената на насилника и жертвата, но посочва, че ако се наложи, ще ги разкрие.

По думите му, това продължава вече три години, през които на момичето е забранено да излиза само - освен на работа. Но и там е проверявана от чужденеца по няколко пъти на ден.

Накрая, под натиска на свои близки, младата жена се оплаква в полицията, завежда се дело, а съдът издава ограничителна заповед на лицето да не я доближава. Въпреки това, чужденецът стои редовно пред жилището ѝ, залива я със съобщения със заплахи и обиди, тероризира близките й. Според Минчев, той работи в чуждо посолство, но няма дипломатически статут. Пребивава у нас със статут "бежанец" - допуснат е да живее в България, защото е "преследван". Чака да получи българско гражданство.

Проф. Минчев спестява имената на насилника и жертвата, но посочва, че ако нищо в ситуацията не се промени, ще ги разкрие.

Разказът на проф. Огнян Минчев:

"Българка на 19 г. и бежанец от Близкия изток - с няколко години по-възрастен. Връзката продължава три години, през които на момичето й е забранено да излиза само - освен на работа, където "сайбията" идва 2-3 пъти дневно да провери "какво се случва". Когато го налегнат вътрешни изблици на ревност - качва приятелката си на колата, извежда я от София и на спокойствие я пребива. Тя е в тежка криза на страх и подчинение, психичното й състояние видимо се влошава. Най-после - след три години тормоз - под натиска на свои близки тя се оплаква в полицията, завежда се дело, съдът издава ограничителна заповед на лицето - "бежанец" да не я доближава. Къде ти - виси пред жилището й, изпраща десетки съобщения със заплахи и обиди, тероризира близките й. Вече 3-4 месеца след началото на сигнала в полицията "бежанецът" не е викан на разпит в полицията. Заседанията на съда "чудотворно" се отлагат.

Въпросният субект работи като чиновник в посолство на страна, която все още не съществува - но с която България вече десетилетия поддържа дипломатически отношения (на това описание отговаря Палестинската автономия - бел. ред.). Той няма дипломатически статут. Посолството не проявява интерес към свинщините, които неговият служител върши с българска гражданка. Същият този служител е със статут на пребиваване "бежанец" - допуснат е да живее в България, защото е "преследван".

Младата българка, която е преследвана с варварска жестокост от "бежанеца" няма статут на защита - освен ограничителната заповед на съда, която наглият насилник презрително игнорира. "Бежанецът" чака да му дадат българско гражданство - представете си тогава как ще се развихри!

Пиша за този случай, защото той не е единствен - той е все по-типичен. В България - и особено в София броят на мигрантите от Близкия изток, възпитани в брутален религиозен традиционализъм непрекъснато нараства. Голямата част от тях нямат ангажимент да се интегрират в българското общество, да приемат неговите ценности. Предпочитат да останат верни на собствения си арогантен фанатизъм - особено що се отнася до отношенията им с жените, включително българските жени.

Някой би казал - да не би средният българин да е особено галантен... Да, има всякакви българи. Но да допуснеш до страната си лице със статут "бежанец", което веднага започва да упражнява насилие, да отнема свободата на българска гражданка, да превръща живота й в кошмар - кой трябва да сложи край на подобно безобразие, особено когато самото момиче се е престрашило да скъса отношенията си с насилника и е поискало правна защита от държавата?

Къде е агенция "Миграция", къде са специализираните полицейски органи? Защо "бежанецът" все още не е изхвърлен от България?

Пиша тези редове, запазвайки в тайна имената както на потърпевшата българка, така и на насилника, който продължава да я контролира в страх. Правя го по нейна молба - поради нейния страх. Ако порочният кръг се запази в сегашния си вид - ще направя имената публично достояние".