Днес почитаме Св. Харалампий. Денят е празник на пчеларите, на който светията е закрилник. Дали обаче е повод за веселие и за хората, които се занимават с пчеларство, какви са проблемите в сектора и какво трябва да знаем за тях и считания за суперпродукт мед?

Галин е избрал пчелите пред парите. И оставил перспективна работа, за да прави мед. „От вече 15 години се грижа за най-интересните насекоми, поне за мен, на планетата - това са пчелите”, споделя Галин Рачев в предаването "Събуди се" по NOVA.

Първоначално пчелите били хоби. Но страстта надделяла и днес Галин казва, че за него работят милиони работници. „Всъщност, като се замислим, само в единия от пчелините ми има като брой пчели повече от населението на България”, казва той. И освен много на брой, пчелите се оказват безценни учители за Галин.

„Пчелите са наистина много специални създания, от които всяка година, всеки път продължаваш да учиш, да наблюдаваш. Те си имат един строг ред, в който дори да се опиташ да промениш нещо, те след теб си го решават и си го оправят така, както трябва да им е”, смята пчеларят.

А най-важният урок е: „Трябва да се научим да вървим редом с природата, а не срещу нея”.

През последните години обаче пчелите са подложени на все повече изпитания и едва ли могат да понесат повече - от една страна промяната на климата, от друга страна използването на все повече и повече на пестициди. И това вече дава отражение.

„Добивът на мед в регионите, в които са моите пчелини, е намалял повече от два пъти. Може да кажем, че клоним вече към три. Това според мен се дължи на урбанизацията като цяло”, разказва Галин Рачев.

Пчеларството е прекалено малък сегмент от българското земеделие и оттук следват и още проблеми. „Пчеларите имаме един много сериозен проблем и той е, че нямаме водачи, нямаме силна организация, която да има ясни цели, които да отстояваме и да бъдем единни. Всеки дърпа за себе си, опитва се да прави нещо сам, самосиндикално. Има много пчелари, които имат друга работа, работят и използват пчелите като съботно-неделно занимание, от което могат да си донесат някакви допълнителни доходи”, обяснява специалистът.

Според Галин, за съжаление, голяма част от пчелните продукти са манипулирани. „Ако самият мед, който е кръстен мед, е манипулиран, в буркана е сложено нещо друго като добавка към меда с цел по-голям тонаж, по-голямо количество и по ниска цена - това от една страна. А от друга страна - грубо погазване на всякакви норми и правила е да отидеш на някакво място и да ти продават мед от мурсалски чай, да речем, или мед от дива мента, или мед от рози. Ето тук до нас има рози, тук е розовата долина, покрай нас всичко е в рози. Пчелите не правят мед от рози. Пчелите носят прашец от рози, но не правят мед от рози и ако някой някъде иска да ви продаде мед от рози, това е най-големият пример за най-малкото за несериозно отношение”, казва Рачев.

Разказва и това, че е мит, че медът пълен с витамини и минерали. „1% от съдържанието на меда е витамини и минерали. Медът е богат на ензими и всъщност това е, което хората трябва да знаят и запомнят. Ако искаме витамини и минерали, ще си ги набавите от пчелния прашец, но медът е богат на ензими и това всъщност го прави вечен”, пояснява той.

Не е мит обаче работливостта на пчелите. „Няма никакъв мит за това, че пчелата, откакто се роди, не спира да работи. 90% от пчелите в кошера са жени”, посочва Галин Рачев.

А пчелите произвеждат не само мед. „Освен меда, ние добиваме цветен прашец, който е моят абсолютен фаворит като пчелен продукт, пчелно млечице, прополис, восък”, изтъква Рачев.

Според Галин все повече млади хора искат да се занимават професионално със пчеларство. Държавата обаче не е регулирала законово добре бранша, което да даде сигурност на производителите.