В София по повод празника на столицата се провежда традиционен есенен софийски фестивал на меда.

Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил. тона мед, като голяма част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на регистрираните пчелари е намалял 3 пъти, алармираха браншовите организации на производителите на мед.

Пчеларите у нас продължават да имат проблеми както с ниските изкупни цени, които търговците им предлагат на едро, така и с фалшифицирането на пчелния мед.

Производители фалшифицират меда

Председателят на Сдружение "Обединен български пчеларски съюз" Михаил Михайлов подчерта, че проблемът с фалшифицирането на меда е отдавна, но едва в последните години в страни от ЕС се повдига този въпрос. Той подчерта, че тази година е създадена и Европейска асоциация, чийто първи приоритет е именно борба с фалшификаторите на меда.

Фалшифицирането на меда означава мед, който има физико-химични данни, различни от стандартните, обясни Михайлов пред БНР.

По думите му на етикета задължително трябва да пише "пчелен мед", а не "мед от ...". Често пъти в тези медове пчелите са били подхранвани със захар и други подсладители по време на медосбор, поясни той и добави, че при такова подхранване се стига до фалшифициране на меда. Самите пчелари правят това, отбеляза Михайлов и беше категоричен

"Добросъвестни пчелари не биха допуснали това. Имаме Закон за пчеларството, в който има забрана за използване на подсладители по време на медосбор", добави още председателят на Сдружение "Обединен български пчеларски съюз".

Той апелира потребителите да изискват от продавача документ за качеството на меда.

Михайлов посочи и друг проблем - ниската изкупна цена на едро, която по думите му е 3-3,5 лв. за 1 килограм и тя е такава от десетки години. Според него това е основната причина пчеларите да се отказват: "Реализацията на дребно на по-висока цена става много трудно. Българинът не е научен да консумира мед".