Усещането за честност на изборите зависи от това, че у нас вече има климат на нетърпимост към изборните нарушения, но и от още 2 фактора. Това каза пред БНР социологът от "Мяра" Първан Симеонов. 

Единият е, какво мислят привържениците на победилия. Обикновено привържениците на победилия мислят, че изборите са били честни, а привържениците на загубилия мислят, че изборите не са били честни.

Вторият фактор е новата дигитална среда. Буквално с 3 клипа, 2 компромата, 4 теча на информация отнякъде за нечие минало, изведнъж може да се създаде усещането, че тези хора, които се занимават с честността на изборите, не са много ОК", обясни той.

Едни избори, дори да са прекрасни, ако народът не вярва, че са прекрасни, значи не са, подчерта социологът и добави:

"Изборите са игра на легитимност, игра на доверие и няма ли го доверието, дори лъжовно да го няма, дори несправедливо да е изчезнало, значи всичко е изчезнало. Това е големият проблем с честността на изборите. Аз не мисля, че ще имаме сериозен консенсус по този въпрос, но усилието е налице и това е важното".

Първан Симеонов изтъкна, че има нов обществен климат след протестите от края на миналата година. Според него това е за добро:

"Този климат ще бъде климат на нетърпимост към изборни нарушения. Подозирам, че ще има всевъзможни опити за кордони около най-малките намеци за опазаряване на вота. Това ще бъде и част от предизборната кампания на един политически сектор, но всъщност това няма как да бъде иначе в условия, зададени от тези протести. Тези протести рамкират политическия пейзаж в България и ми се струва, че това ще бъде за добро, защото ще предотврати някои такива практики. В подобни ситуации не бива да се подхожда със свръхочаквания въобще. За всяка една подобна власт, като тази - служебното правителство, най-големият проблем са свръхочакванията, които се създават. Мисля, че лека-полека, поне засега, те като че ли преодоляха моментите на стандартните за първия етап на всяка власт трусове".

Според него политиката се оличностява. Интересът не е толкова към партии или програми, а по-скоро към личностите, обясни той.

"Чак толкова самите листи не се гледат, но водачите имат значение. След моментите, в които ние, българите, ефективно възприехме и харесахме механизма на преференциалното гласуване, и по-надолу персоналният състав има значение. Има и интересни лица.
Листите няма да останат съвсем извън полезрението, имат своето значение. А и на няколко места в България е устроена битка на ярки фигури между политически лидери или новонавлизащи в политиката, което допълнително обещава интрига в това отношение".

По думите му постепенният отказ от дебати в последните години се дължи не просто на желанието или нежеланието, а на неумолимата логика на новия свят, в който живеем.

"Това е свят на технологии и балони, в който всеки много лесно успява да се затвори в своята комфортна зона и да говори на своите привърженици. И за съжаление това е политическият стил напоследък в България - преди всичко работа за вътрешните публики, надъхване, хейт по другия. Изключително много хейт има от всички партийни лагери в България".

Засега новият играч предлага по друг стил - едно приземяване на политическия език и по-спокойна стилистика, отчете Симеонов и уточни:

"Тук лексиката е много по-умерена, отворени остават доста врати, доста предпазливо на моменти звучат посланията. Опасността е една - заради възможното усещане за предизвестена победа, да се успи част от потенциалната подкрепа. Това е новата ситуация в страната - че има един малко по-любопитно позитивен тон в кампанията на новия играч".

"Какво значи чисто гласуване - в някои от политическите ниши така се гласува - прагматично. Това е стимулът, който политиката там дава. Всъщност тук мисленето по-скоро е - не огледалото, защото да - понякога то се оказва криво огледало по неволя, питането е каква е средата, която създава този нездрав интерес към политика. Това може да предложи политиката примерно на голяма част от хората в селските райони или в Северозападна България - може да им предложи или не може да им предложи дърва за огрев например, или може или не може да им предложи някой лев в година на избори. Аз винаги разсъждавам за възможностите, за условията, за предпоставките - има ли предпоставки, ще се намери търговец, ще се намери продавач", коментира още Симеонов относно търговията с гласове.

Социологията е подложена на изкушения, призна той и добави: "Най-сладкото нещо, което съм изпитвал, е да отказваш на такива изкушения". И напомни, че социологическите изследвания са моментна снимка, а не прогноза за изборите.