Инфлацията може да превърне растящите спестявания в реална загуба

Икономисти предупреждават, че през следващото десетилетие може да се развие продължителен период, в който спестяванията и инвестициите растат като номинална сума, но покупателната им сила намалява, защото цените се повишават по-бързо. Такъв сценарий е възможен и без нов борсов срив.

Том Есей, основател на американската изследователска компания Sevens Report Research, предупреждава за възможно „изгубено десетилетие“. Според него рискът не идва само от скъпите акции, а и от бързо увеличаващия се държавен дълг на САЩ, който през август е преминал 40 трилиона долара.

Прогнозите на големите инвестиционни компании са различни – от сериозна реална загуба след приспадане на инфлацията до около 7% годишна доходност. Есей посочва периода от 1966 до 1981 г. като пример: американският борсов индекс не се е сринал, но инфлацията е намалила значително стойността на парите.

Професорът от Нюйоркския университет Асват Дамодаран представя по-различна сметка. Сто долара, вложени в S&P 500 в началото на 1966 г. с реинвестиране на дивидентите, са достигнали 252,80 долара в края на 1981 г. За същото време потребителските цени са се повишили с около 195,5%. След приспадане на инфлацията реалният резултат е приблизително 14,4% загуба, а не 50%. И това обаче означава 16 години без реална печалба.

Сценарият за изгубено десетилетие се основава и на нарастващата цена на финансирането. Колкото повече нов държавен дълг трябва да бъде продаден, толкова по-висока доходност могат да поискат купувачите. Това оскъпява държавните заеми, ипотеките, корпоративното финансиране и потребителските кредити.

Високата инфлация намалява реалната тежест на вече издадения дълг с фиксирана лихва. Държавата връща същия брой долари, но те купуват по-малко. Така инфлацията може да изглежда като политически по-лесен изход от повишаване на данъците или намаляване на разходите.

Според тезата на Есей властите могат да допуснат инфлацията да остане висока за по-дълго, вместо да предприемат непопулярно бюджетно затягане. Тези опасения стоят зад насочването към злато, суровини и понякога биткойн за сметка на традиционните валути и дългосрочните облигации. Това обаче не е безплатен начин за намаляване на дълга: ако инвеститорите очакват по-висока инфлация, те изискват и по-висока лихва.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации е достигнала 4,818% на 2 септември – най-високото равнище от ноември 2023 г. Покачването не се обяснява само с държавния дълг. Правителствата по света заемат повече средства, а технологичните компании набират капитал за центрове за данни, чипове и енергийна инфраструктура, свързани с изкуствения интелект. Всички те се конкурират за един и същ капитал.

На 3 септември разликата между обикновените и защитените от инфлация 10-годишни американски облигации е показвала очаквана средна инфлация от около 2,35% годишно за десетилетие. Показателят не е безпогрешна прогноза, но служи като важна проверка на пазарните очаквания.

Друг източник на тревога са оценките на американските акции. Циклично изгладеното съотношение цена–печалба CAPE е било 41,93 в началото на септември, докато през януари 2000 г., около върха на дотком балона, е било 43,77.

Пазарът е и силно концентриран. Десетте най-големи компании формират 37,8% от индекса S&P 500, а най-голямата компания има тегло от 8,1%. Така фонд, който следва индекса, държи над една трета от средствата си в малък брой дружества, повечето свързани с технологиите и изкуствения интелект.

Високата начална цена на акциите обикновено намалява бъдещата доходност, но не показва кога ще настъпи корекция. Скъпият пазар може да остане такъв с години, ако печалбите растат достатъчно бързо. Именно очакванията за по-висока производителност от изкуствения интелект са най-силният аргумент на оптимистите.

Инвестиционната компания GMO очаква американските акции на големи компании да донесат средно отрицателна реална доходност от 7,2% годишно през следващите седем години. Дори при сценарий с ниски лихви прогнозата е за минус 4,2% след инфлацията. В същото време GMO вижда положителен потенциал при международните акции, по-малките японски компании и част от облигациите.

Vanguard е по-предпазлива, но не толкова песимистична. Моделът ѝ предвижда между 4,2% и 6,2% средна годишна номинална доходност за американските акции през следващите десет години. Това е под резултатите от дългия предходен възход, но не означава непременно изгубено десетилетие, освен ако инфлацията не остане близо до горната граница на тази доходност.

Посочена е и прогноза за глобалните акции в хоризонт от 10 до 15 години, както и оценка от 4,6% за американските държавни облигации. Облигациите може да са по-несигурна защита при спад на акциите, но по-високата им начална доходност подобрява перспективата за дългосрочния резултат.

Goldman Sachs е променил съществено очакванията си. През 2024 г. банката е прогнозирала около 3% средна годишна доходност за S&P 500 през следващото десетилетие, а през лятото на 2026 г. новата оценка е около 7%. Аргументът е, че високите корпоративни печалби и сравнително ниските спрямо дългосрочната история лихви могат да поддържат пазарните оценки над обичайните им равнища.

Като цяло прогнозите сочат по-ниска и по-неравномерна доходност в сравнение с предходното десетилетие. Затова изборът на пазар, сектор и матуритет на облигациите може да има по-голямо значение.

За повечето българи, които традиционно предпочитат депозитите, непосредственият риск не е свързан със S&P 500 или американските облигации, а с разликата между инфлацията и лихвата по спестяванията. Средната лихва по новите срочни влогове на домакинствата през юли е 1,53%, докато експресната оценка на НСИ показва годишна инфлация от 5,1% през август.

Ако това съотношение се запази за година, депозит от 10 000 евро ще нарасне номинално до 10 153 евро. С покупателната сила на днешните пари обаче стойността му ще бъде около 9660 евро.

Нито един актив не защитава еднакво добре при всички сценарии. Парите по разплащателна сметка губят покупателна сила, но са необходими за непредвидени разходи. Дългосрочните облигации носят фиксирани плащания и са най-чувствителни при ново покачване на лихвите. Краткосрочните облигации позволяват по-бързо реинвестиране при промяна на лихвените равнища, а облигациите, обвързани с инфлацията, дават по-пряка защита срещу ръста на цените.

При акциите по-устойчиви обикновено са компаниите, които могат да увеличават цените си, разполагат с постоянен свободен паричен поток, умерен дълг и растящи дивиденти. Дори добър бизнес обаче може да се окаже лоша инвестиция, ако бъде купен на прекалено висока цена.

Златото, суровините и компаниите, свързани с природни ресурси, могат да смекчат инфлационния удар, но цените им са силно променливи и не носят гарантиран доход. Биткойнът е още по-волатилен, а кратката му история не позволява да бъде определен като надеждна дългосрочна защита от инфлация.

„Изгубеното десетилетие“ би се реализирало, ако инфлацията остане трайно висока, лихвите продължат да се покачват, корпоративните печалби разочароват и високите днешни оценки се върнат към историческите си равнища. Тогава номиналните суми могат да растат, докато реалното богатство намалява.

Обратният сценарий е инфлацията да се приближи към 2%, инвестициите в изкуствен интелект да повишат производителността и корпоративните печалби, а сегашната по-висока доходност по облигациите да се превърне в стабилен доход. При това развитие реалната възвръщаемост може да остане положителна.

Затова движението на борсовите индекси може да изглежда постоянно възходящо, докато инфлацията постепенно изяжда печалбата.