47% от българските участници в изследването имат ниски или много ниски резултати по природни науки - при средно 26% за ОИСР.

PISA - или програмата за международно оценяване на ученици на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - се провежда веднъж на три години и сравнява познанията на връстници от десетки държави.

Светът преживява безпрецедентен образователен срив: средните резултати по четене и математика в страните от ОИСР са най-ниските, откакто съществува PISA. Германия записа най-слабото си представяне в историята, а България пропадна до рекордните 387 точки по четене – 58% от 15-годишните ни ученици не достигат дори базовото равнище. Особено болезнено е сравнението с воюваща Украйна: изследваните 17 украински области запазват резултатите си от 2022 г. и изпреварват България и в трите основни области. Русия не участва в PISA от 2018 г. 

PISA 2025 е най-мащабното международно оценяване на ученици досега – изпитани са над 760 000 младежи от 91 държави и икономики, представляващи приблизително 33 милиона 15-годишни по света.

Изследването проверява не заучени факти, а способността на учениците да използват знанията си по природни науки, математика и четене при решаването на реални проблеми.

Световен образователен срив

Резултатите показват, че спадът от времето на пандемията не е преодолян, а в много държави продължава. Средното представяне на страните от ОИСР достига най-ниските стойности, регистрирани досега. 

Всеки пети 15-годишен ученик в ОИСР вече е под базовото равнище едновременно по природни науки, математика и четене. През 2022 г. този дял беше 16%.

За десет години – между 2015 и 2025 г. – средният резултат по четене в ОИСР е намалял с 28 точки, равностойни приблизително на година и половина обучение. По математика спадът е с 22 точки – малко повече от една учебна година. Сред участниците извън ОИСР понижението е с 16 точки по четене и осем по математика.

Германия падна до историческо дъно

Германия също записва най-слабите си резултати, откакто участва в PISA през 2000 г.:

- четене – 465 точки при 480 през 2022 г.;
- математика – 464 точки при 475 през 2022 г.;
- природни науки – 486 точки при 492 през 2022 г.

Въпреки историческия спад Германия все още остава приблизително около средното равнище на ОИСР и значително над България. По четене разликата между германските и българските ученици е 78 точки, по математика – 59, а по природни науки – 65 точки.

Самуел Грайф, ръководител на германската част от изследването в Техническия университет в Мюнхен, определя резултатите като „историческо дъно“. По думите му Германия не изостава драстично от останалите държави, но вече не отговаря на собствените си стандарти като силно образована нация.

Социалното разделение и там е тежко. Разликата по природни науки между най-благоприятната и най-неблагоприятната четвърт от учениците достига 125 точки при 84 средно за ОИСР. Социално-икономическият произход обяснява 19% от различията в резултатите в Германия при 11,6% средно за организацията.

Сред посочените причини са недостигът на учители, слабостите в ранното детско образование, психологическите и социалните проблеми сред учениците, изоставането в дигитализацията и трудностите при обучението на деца с различен езиков и социален произход.

Воюваща Украйна запазва резултатите си и изпреварва България

Украйна участва в изследването с 7105 ученици от 294 училища в 17 от общо 27 области. Заради войната извън оценяването остават Донецка, Луганска, Харковска, Херсонска, Запорожка, Днепропетровска, Николаевска и Сумска област, както и Крим и Севастопол.

Въпреки войната резултатите в изследваните украински области остават практически непроменени спрямо 2022 г. Базовото равнище достигат:

- 65% от учениците по природни науки;
- 54% по математика;
- 55% по четене.

В България съответните дялове са приблизително 52,5%, 43% и 42%. Сравнението има важно ограничение – PISA не обхваща десетте най-тежко засегнати украински области. Но дори при тази уговорка устойчивостта на украинските резултати рязко контрастира с продължаващия срив у нас. 

За Русия няма резултати от PISA 2025. Страната е участвала за последно през 2018 г., поради което актуално сравнение с България, Германия или Украйна не може да бъде направено.

Китай и Азия водят, но Европа има изключения

На върха и в трите основни области са четирите участващи китайски юрисдикции – Пекин, Шанхай, Дзянсу и Джъдзян – и Сингапур. Сред десетте най-силни образователни системи се нареждат още Естония, Япония, Южна Корея, Макао, Тайван и Великобритания.

На фона на общия спад има и държави, които успяват да подобрят резултатите си по природни науки за периода 2015–2025 г. Сред тях са Литва, Словакия, Турция, Грузия, Черна гора, Катар, Тайланд, Обединените арабски емирства и Уругвай.

Турция, Словакия, Черна гора, Катар и ОАЕ едновременно увеличават дела на най-добрите ученици и намаляват този на най-слабите – доказателство, че световният спад не е неизбежен.

Изкуственият интелект не компенсира липсата на четене

PISA 2025 регистрира и нов риск. В страните от ОИСР 46% от учениците използват чатботове с изкуствен интелект поне веднъж седмично, за да учат. Учениците, които използват ИИ за конкретни задачи като писане на текст, обобщаване или първоначално проучване, получават средно с около 20 точки по-нисък резултат по природни науки от тези, които не го използват по този начин. Данните показват зависимост, но сами по себе си не доказват, че ИИ е причината за по-ниските резултати.

Делът на учениците, които четат бързо, но неточно, почти се е удвоил от 2018 г. и вече достига 9%. Други 28% съобщават, че съучениците им се разсейват с цифрови устройства през повечето или всички часове по природни науки.

Изводът на ОИСР е, че технологиите могат да подпомагат образованието само когато се използват целенасочено, а не като заместител на вниманието, усилието, разбирането и самостоятелното мислене. Най-успешните системи преподават по-малко теми, но в по-голяма дълбочина, инвестират в учителите, включват родителите и насочват помощта към децата и училищата с най-голяма нужда.