Поскъпването на горивата е основният двигател на ускорението на инфлацията, заяви заместник-председателят на Националния статистически институт Свилен Колев пред пред Mоnеу.bg. По думите му дизелът е поскъпнал с около 50% за година, а бензинът – с близо 27%.

Осезаем ръст на цените се наблюдава и при услугите. Сред тях са ресторантите и хотелите, развлеченията, личните грижи, таксиметровите услуги, частното образование и фризьорските услуги. Колев посочи също газа като категория със значително поскъпване. При част от храните тенденцията е обратна и някои продукти дори поевтиняват.

Предварителната оценка показва, че годишната инфлация през август е достигнала 5,1%. Развитието на цените през следващите месеци ще зависи до голяма степен от горивата и международната обстановка. Влияние могат да окажат още промените в акцизите и обичайните сезонни фактори при храните, пътуванията и почивките.

Колев обясни, че официалната инфлация често се различава от усещането на потребителите за поскъпването заради начина на измерване. НСИ използва потребителска кошница от 867 стоки и услуги и проследява повече от 40 000 цени месечно. Отделният човек обаче наблюдава по-тесен кръг от продукти, които купува редовно, и именно техните цени оформят личното му усещане за инфлация.

Личната инфлация може да бъде по-висока от средната, ако едно домакинство отделя голяма част от бюджета си за стоки и услуги, които поскъпват по-бързо от общото ниво. Допълнителен фактор е натрупването във времето, тъй като хората сравняват днешните цени не само с тези от предишния месец или година. „Имаме натрупана инфлация за последните пет години около 45%“, посочи Колев.

Заместник-председателят на НСИ коментира и ефекта от присъединяването на България към еврозоната. По думите му вече има достатъчно данни за обективна оценка, а темата е анализирана както от Европейската централна банка, така и от Евростат. За България Евростат не открива доказателства за значително влияние на промените, свързани с еврото, върху общото равнище на инфлацията.

Това не означава, че около превалутирането не е имало поскъпване на отделни стоки и услуги. Анализите показват подобни движения, включително ефекти от закръгляването, но те са били и в двете посоки. Еднократното влияние е най-видимо през първите месеци и постепенно отслабва.

Колев засегна и въпроса за доходите. През последните години заплатите са нараствали по-бързо от инфлацията, макар натрупаното поскъпване да остава осезаемо за домакинствата. В момента средната работна заплата се изчислява въз основа на данни от около 21 000 предприятия от частния и публичния сектор, като големите работодатели са обхванати практически изцяло.

Средната заплата обаче има ограничения, когато трябва да покаже доходите на типичния работещ. Високите възнаграждения в определени сектори повишават средната стойност, без това непременно да означава, че масовият служител получава близка сума. Затова от години се обсъжда по-редовното публикуване на медианната заплата.

С въвеждането на електронните трудови записи НСИ вече разполага със значително по-пълна информация за наетите лица и техните възнаграждения. Това позволява изчисления, които досега са изисквали отделни статистически изследвания. „Ние можем и от следващата година да почнем да публикуваме медианна заплата“, каза Колев.

Медианната заплата показва нивото, под което получава половината от работещите, а над него е другата половина. Този показател би допълнил средната заплата и би дал по-ясна картина за разпределението на доходите в страната.