На терен са 2195 специалисти и педагогически съветници - над 50% покритие на училищата

Нови отбори, хорове и кръжоци събират децата след социалната изолация

Как децата понасят дългите периоди на онлайн обучение и доколко социалната изолация е разклатила психичното здраве на учениците?

Тези поражения, нанесени от пандемията, трябва да установят и преодолеят 2195 специалисти, от които 1394-ма психолози, които в момента са на терен в училищата. Само през последната година има 15% увеличение на психолозите и педагогическите специалисти.

“Това е над 50% покритие, което очевидно не е достатъчно. Това, че има стабилно нарастване през последните години, показва, че училищната мрежа разбира нуждата от този тип специалисти и има финансиране за тях. Всъщност проблемът е, че няма достатъчно специалисти, които са готови да се включат в тази дейност”, коментира министърът на образованието Николай Денков. Той участва в организираната от омбудсмана Диана Ковачева дискусия  за психичното здраве в училище заедно директори, учители, психолози.

11,2% от децата от 10 до 19 г. са с психично разстройство според изнесените от УНИЦЕФ-България данни. А близо половината са били жертва на психическо или емоционално насилие миналата година.

Ранна оценка за негативните ефекти върху учениците и въвеждане на онлайн поведенческа консултация поиска омбудсманката. Спецален модул в часа на класния трябва да осигури текуща психологическа подкрепа на децата за преодоляване на дефицитите, настоя още Ковачева.

Да се вземат мерки за осигуряване на достъп до училищен психолог и педагогически съветник на децата от училищата, където сега няма такъв, посочи още сред мерките тя. Друга от идеите е клиповете в социалните мрежи да се използват с цел превенция.

Национална мобилна група за психологическа подкрепа работи от години, включва 20 психолози, които координират дейността в 6 центъра - Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора и София. Всяка година се работи с около 2000 ученици по ситуации, в които те са изпадали. Но не и по превенция.

МОН е открило безплатни телефонни линии, в тях се включват над 40 училищни психолози. Те работят с деца и родители, които търсят помощ във връзка с пандемията.

Екскурзиите са начин децата да се освободят, затова миналото лято по програмата “Отново заедно” за седмица на почивка със съучениците си бяха около 30 000 деца. А тази година започва програма “Заедно в изкуството и спорта” с бюджет от 100 млн. лв. Идеята е да се възстановят ученически отбори, танцови състави, хорове, така че децата да са заедно с дейности, които намаляват напрежението.

Осигурено е и финансирането на образователните медиатори, които са важни партньори на част от децата, обясни акад. Денков.

Асен Александров, директор на столичното 51-о СУ “Елисавета Багряна” и председател на Сдружението на директорите в средното образование: Ако глобяват за неправилно паркиране и фас, защо не и за клип с детско насилие

- Г-н Александров, за какви наказания настоявате при разпространение на клипове с насилие върху деца?

- В последните 2 години учениците използват виртуалното пространство, за да се закачат, да се обиждат, да се унижават. Кибертормозът никъде не е идентифициран като нередна дейност. Могат да те глобят за това, че не си паркирал правилно. Могат да те глобят, че си хвърлил фас на улицата. Съществува закон за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е от 1958 г. Оттогава е изменян, но в него няма дефиниция, че това също е противообществена проява. А не е ли противообществена проява да качиш в социалните мрежи клип, на който се вижда как десет бият един.

- Остарялото законодателство ли е проблемът?

- В голяма степен. В момента, ако някой качи клип с насилие, той може да бъде идентифициран само ако насилието, което показва, предвижда ефективна присъда. Обикновено обаче в тези клипове има сбивания между ученици. Така няма законово основание да се изисква разследване кой е качил клипа или да го свали, с изключение на порнографските. От 4-5 години има предложение от Центъра за безопасен интернет текстът така да се измени, че полицията да има право да идентифицира този, който качва клипове с насилие.

След като това бъде обявено за противообществена проява, искаме да си носят отговорността - от изпращане на писмо до училището до глоба от 100 - 200 до 5000 лв., според това дали си качил клипа умишлено, или неволно си го споделил. Тези санкции не са самоцел, те маркират тежестта на провинението.

- За какво друго настоявате?

- Както има телефон 160, така да има някакъв линк, на който ние, гражданите, да може да докладваме, когато видим видео с насилие. Трябва също така да се прави всичко възможно тези клипове да бъдат сваляни, макар че това е много трудно. Веднъж качени в мрежата, те се споделят, могат да се свалят на компютъра. Някои казват, че така разбират кои са нарушителите. Какво от това? Аз твърдя, че няма нито един наказан ученик или родител заради качени от тях клипове. Просто всички цъкаме с език и се възмущаваме. Това обаче с нищо не помага.

В тази връзка искам да си представим следната ситуация: дъщерята е изнасилена, тя не казва на родителите си, защото се срамува или страхува. След 2 дни се качва клипчето, на което се вижда лицето на извършителя и го залавят. Дали жертвата и нейното семейство се чувстват удовлетворени? Не, те са опетнени за цял живот

Трябва да се мисли за жертвата. Случва се в такива случаи някои да напуснат малкото населено място, в което живеят. На други им минават мисли за самоубийство.

Всички говорят за превенция. Да, това е важно. Училищният механизъм включва разговор с родителите и с детето, правят план как да излязат от ситуацията. Само че родителят няма да дойде, ако не желае. След това вината отново се хвърля върху училището. А работата е обща - и на учителите, и на родителите.

Пак ще направя аналогия с други нарушения. Ако получиш призовка от полицията или от съда и не отговориш, ти налагат глоба. Ако не си платиш данъците, после си плащаш с лихвите. Училищните власти трябва да имат някакъв подкрепящ механизъм при работата си. В Германия например, ако родителят бъде повикан от училищните власти и не се яви, го глобяват.

Не може да се борим срещу нещо, което не сме дефинирали като лошо. Борим се срещу насилието във виртуалното пространство, без изрично да сме казали, че то е противообществена проява. Това е големият проблем. Казвам го като администратор, защото знам какво ни пречи.

- Какво се случва във вашето училище?

- Имал съм случай, при който момиче прави фалшив профил във фейсбук на своя съученичка. Това е едно от най-лесните неща - вземаш снимката и готово. Пострадалата тийнейджърка, разбира се, започва да плаче, да преживява. Викнах родителя. Той е адвокат и каза, че не може детето му да бъде наказано, защото направеното от него никъде не е забранено и всъщност ставало дума просто за игра. Миналата година пак в моето училище в затворена група на класа един ученик нарече класната си с думи, които отговарят на 30+, не на 18+ - невероятно обидни и цинични. Извиках родителя, но той ми обясни, че това е затворена viber група на класа, т.е. разговорът бил частен. Излезе сякаш те са си говорили в градинката, а аз съм ги подслушал.

В правилника на училището сме записали кое не е прието, но родителите нямат задължение да го подпишат и да го спазват.

- Става дума за нещо като етичен кодекс.

- Точно така е, записаното в правилника са само добри пожелания, ако няма промени в нормативната уредба./24 часа