Членството в Европейския съюз и предстоящото приемане на еврото на 1 януари 2026 г. подкрепят институции в България и устойчивостта на управлението, но корупцията остава значително предизвикателство. Това пише в най-новия периодичен преглед на България на международната рейтингова агенция "Мудис" (Moody’s Ratings). Малкият размер на българската икономика е частично компенсиран от относително високите нива на доходи, въпреки че застаряването на населението и слабата инфраструктура представляват структурни икономически слабости, се посочва в прегледа. Оценките на агенцията сочат още, че дългът на България, като съотношение от БВП, ще се увеличи до 25,9 процента през 2025 г. и 27,7 процента през 2026 г., спрямо 24,1 процента през 2024 г.

С приемането на три правни акта от членовете на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 8 юли влизането на България в еврозоната от 1 януари догодина беше официално потвърдено. Макар че това потвърждение е положително за кредитните перспективи на страната, основните ползи от приемането на еврото - като елиминирането на валутния риск за дълга, деноминиран в евро, и надзора от страна на ЕЦБ върху големите банки - вече бяха взети предвид в досегашния дългосрочен и краткосрочен кредитен рейтинг на България - Baa1, изтъкват от "Мудис".

Правителството на премиера Росен Желязков, което встъпи в длъжност през януари тази година, след период на управлението на служебни правителства и провеждането два пъти на предсрочни парламентарни избори в рамките на година, даде нов импулс на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), припомнят експертите.

Въпреки подновения напредък по НПВУ от началото на годината, България продължава да изостава от повечето страни от ЕС по отношение на изпълнението на плана и завършването на всички етапи до крайния срок за изпълнение - август 2026 г. Достъп до пълния размер на безвъзмездното финансиране за страната ни все още може да се окаже предизвикателство, предупреждават от "Мудис".

БТА припомня, че по-рано тази седмица България повторно подаде второ искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност 653 млн. евро.

По отношение на икономическият растеж, от "Мудис" посочват, че той ще остане подкрепен от силното частно потребление в България, въпреки че слабото външно търсене ще има възпиращ ефект. Като се вземат предвид и потенциалните положителни ефекти върху потреблението, инвестициите и износа, произтичащи от пълноправното членство на България в Шенгенското пространство от началото на 2025 г. и влизането в еврозоната през 2026 г., като цяло растежът на българския брутен вътрешен продукт (БВП) ще се забави до 2,5 на сто през 2025 г. и 2,6 на сто през 2026 г., смятат от рейтинговата агенция.

Според прегледа на "Мудис" разходите за отбрана и инвестициите в енергетика вероятно ще увеличат фискалния натиск през следващите години, като се очакват умерени дефицити от около 3 процента от БВП в средносрочен план.

Оценките на агенцията сочат още, че дългът на България, като съотношение от БВП, ще се увеличи до 25,9 процента през 2025 г. и 27,7 процента през 2026 г., спрямо 24,1 процента през 2024 г.

През януари, когато "Мудис" потвърди дългосрочния и краткосрочния рейтинг на България Baa1 със стабилна перспектива, агенцията прогнозираше малко по-високи нива на задлъжнялост на страната ни - 27 на сто от БВП в края на 2025 г. и около 29 на сто в края на 2026 г. спрямо предвижданите 24,8 на сто за 2024 г. 

Икономическите и фискалните резултати на България биха могли да се окажат по-добри от настоящите очаквания на "Мудис", при положение, че институционалното качество и напредъкът по структурните реформи се подобрят, изтъкват експертите в най-новия си преглед.

Фискалната сила на България обаче би могла да отслабне по-значително, ако ангажиментът за поддържане на фискален дефицит на ниво от или под 3 процента от БВП, както се изисква от критериите за конвергенция на еврозоната, отслабне след приемането на единната валута, предупреждават от "Мудис".

Най-новият преглед на "Мудис" не разглежда досегашния кредитен рейтинг на България и не е индикация за промяната му, уточняват от рейтинговата агенция.

БТА припомня, че по-рано този месец международните рейтингови агенции "Стандард енд Пуърс" (S&P Global Ratings) и "Фич" (Fitch Ratings) повишиха с по една степен дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна валута на "BBB+" със стабилна перспектива, което е най-високата степен от инвестиционните рейтинги от средния клас. Рейтинговата агенция "Скоуп рейтингс" (Scope Ratings) също повиши дългосрочния кредитен рейтинг на България на "A-" от "BBB+" в местна и чуждестранна валута.