Изпращането на европейски военни контингенти на територията на Украйна ще означава директна война с Русия.

Това предупреждение отправи руският президент Владимир Путин пред журналисти в рамките на срещата на върха на БРИКС в Индия.

Държавният глава направи мащабен коментар относно геополитическата ситуация, в който разкритикува действията на западните елити, припомни опитите за разпадането на Русия чрез сепаратизма в Северен Кавказ и обясни растящото напрежение в Европа с поредица от системни пропуски на Вашингтон и Брюксел.

Европа тласка народите си към реален конфликт

Според Владимир Путин населението на европейските страни отлично осъзнава, че настоящите му лидери го подтикват към пряк сблъсък с Руската федерация. Президентът подчерта, че Москва няма никакви основания за конфликт с държавите от Европа, тъй като всички исторически и териториални въпроси са окончателно решени след края на Втората световна война.

В тази връзка той припомни своите разговори с покойния германски канцлер, като сподели какво му е казвал Хелмут Кол за важността на приятелството между Европа и Русия с оглед на общата сигурност.

Въпреки липсата на обективни причини за сблъсък обаче, руският лидер отправи остри критики към настоящото европейско ръководство. По думите му Европа подтиква своите страни към война с Русия, плашейки населението си с „мнима руска заплаха“ и обмисляйки изпращането на военни контингенти.

По отношение на геополитическата криза Путин повтори тезата си, че Западът е искал да „вкара“ Украйна в НАТО веднага след държавния преврат през 2014 година. Според него именно този преврат от 2014 г. стана първопричина за сегашните трагични събития в Украйна.

Въпреки това, европейските елити умишлено плашат своите граждани с „мнима опасност“ от страна на Русия, за да оправдаят милитаристичния си курс. Той допълни, че именно тези опасения на обикновените европейци обясняват последните изборни успехи на алтернативни политически сили, но изрично отказа да даде конкретна оценка за вота в Берлин, заявявайки: „Няма да коментирам вътрешнополитически събития и победата на „Алтернатива за Германия“.

Грешките на Запада: От Северен Кавказ до Украйна

Руският лидер направи ретроспекция на отношенията със Запада след разпадането на СССР. По думите му тогавашните западни глобалисти са се почувствали „на върха на планината Олимп“ и са решили, че всичко им е позволено и никога не грешат.

„Техните грешки започнаха да се трупат и да нарастват като снежна топка“, заяви Путин.

Президентът припомни, че в сферата на сигурността първоначално е имало опити Русия да бъде „доразвалена“ отвътре чрез подкрепа за сепаратизма и тероризма в Северен Кавказ. След като този план се провалил, Западът е преминал към други инструменти, като крайната цел е била привличането на Украйна в НАТО, което по думите му е същинската първопричина за днешните трагични събития.

Митовете за равнопоставеност и икономически последици

В изявлението си Путин се върна и към периода, в който Русия бе част от „Голямата осмица“ (G8). Той призна, че руското участие в този формат никога не е било пълноценно членство, а по-скоро параван, зад който западните държави са прокарвали своите глобалистки интереси. Сегашното състояние на Европа и настъпващата икономическа и енергийна криза са пряк резултат от действията на същите тези глобалисти. Като пример той посочи изпразването на газовите хранилища и изкуственото покачване на цените на синьото гориво на Стария континент.

Цените на газа в Европа може да достигнат 1500 долара

Руският президент не изключи възможността цените на природния газ в Европа да достигнат 1500 долара за хиляда кубически метра. Според него системните грешки на Европа в енергетиката и преминаването към борсово ценообразуване неизбежно ще доведат до още по-сериозен ръст в котировките на синьото гориво. Путин изрично подчерта, че по дългосрочните си договори Москва продава своите ресурси спрямо стойността на петрола и по цени, образувани по пазарен път. 

„Западът се опитва по всякакъв начин да си върне предишното лидерство“

Преди това в речта си пред форума Путин заяви, че в продължение на десетилетия Западът е проповядвал свободната конкуренция като основен принцип на световната икономика, но сега, когато резултатът от тази конкуренция вече не гарантира западното превъзходство, правилата започват да се променят.

Според него западните конкуренти на страните от БРИКС се стремят „по всякакъв начин“ да възстановят предишните си позиции.

Тази конкуренция, каза Путин, вече приема форми, които излизат далеч извън обичайните търговски спорове. Той посочи санкциите и заплахите с вторични санкции срещу държави, които отказват да следват чужди политически интереси, опитите за блокиране на международни транспортни коридори и задържането или конфискуването на кораби.

Руският президент стигна и по-далеч, като заговори за „директно физическо унищожаване“ на промишлени и логистични обекти и тръбопроводи. Не назова конкретно „Северен поток“, но препратката към унищожаването на тръбопроводи очевидно постави и тази тема в контекста на речта му.

Пред Reuters Путин формулира същата теза така: западните конкуренти се опитват да си върнат старото лидерство, а икономическата конкуренция вече придобива форми, включващи физически атаки срещу инфраструктура.

Над 30 000 санкции срещу Русия

Като най-краен пример за тази политика Путин посочи Русия.

По думите му срещу страната са въведени повече от 30 000 санкции — почти два пъти повече от ограниченията, наложени срещу всички останали държави в света, взети заедно.

Според руския президент резултатът не е бил срив на руската икономика, а принудителна структурна трансформация.

За четири години, каза Путин, географията на руската външна търговия се е променила радикално. Русия е започнала да се опира много повече на собствен бизнес, научни и инженерни школи, технологии и производство, както и на партньорите си извън западния свят.

„В руската икономика бяха стартирани структурни промени“, заяви той, които според него са я направили по-силна, устойчива и мобилна.

Путин посочи, че през трите години от 2023 до 2025 г. руският БВП е нараснал общо с 10,3%, а безработицата е достигнала исторически минимум от 2,3%.

Той противопостави това на проблемите в редица страни, въвели санкциите — бюджетни дефицити, увеличаващ се държавен дълг и индустриален спад. Според него това показва ограниченията на опита икономическата политика да бъде използвана като инструмент за политическа принуда.