"Новото правителство няма разработена икономическа програма или предварително остойностена фискална програма и че бихме разглеждали бюджета за 2026 г. като важен индикатор за фискалната му позиция", пишат от Фич

Одобреният от новото правителство на България бюджет за 2026 г. подчертава рисковете пред икономиката и публичните финанси на страната в резултат на фискалното разхлабване през последните години, се посочва в анализ на международната агенция за кредитен рейтинг "Fitch Ratings", предава БТА.

Спазването от България на коригиращия механизъм от процедурата на ЕС за свръхдефицит не е достатъчно да спре трупането на дълг, пишат от агенцията.

В позиция, озаглавена "Бюджетът на България за 2026 г., се подчертава влошаването на публичните финанси" и тя бе разпространена в началото на дебатите в пленарна зала на Народното събрание.

Бюджетът предвижда съществено свиване на дефицита през 2027 – 2028 г., но липсата на гъвкавост в разходната част и нежеланието за повишаване на данъците, на фона на общественото недоволство, довело до свалянето на предходното правителство от власт в края на 2025 г., усложняват усилията на правителството за фискална консолидация, изтъкват експертите.

В текста се отчита, че от една страна, Бюджет 2026 подчертава рисковете за икономиката и публичните финанси от фискалните облекчения през последните години и че за 2027-2028 г. се предвижда значително намаляване на дефицита. Но от друга, "липсата на гъвкавост в разходите и противопоставянето на увеличението на данъците, както се вижда от демонстрациите, довели до краха на предишното правителство, представляват предизвикателства пред фискалната консолидация".

Скоро след двете големи демонстрации през декември в София и други градове от страната някои анализатори и икономисти в България коментираха, че протестът не е толкова срещу нови данъци, а срещу лошото и корумпирано управление, заради което без политически реформи и нови политики допълнително събраните средства няма да подобрят с нищо икономиката, бизнес средата или социалното неравенство.

Сега "Фич" припомня, че след убедителната победа на "Прогресивна България" (ПБ) на предсрочните избори през април анализаторите ѝ са отбелязали, че "новото правителство няма разработена икономическа програма или предварително остойностена фискална програма и че бихме разглеждали бюджета за 2026 г. като важен индикатор за фискалната му позиция."

В проекта за тази година е предвиден бюджетен дефицит от 5.7% от БВП, значително по-голям от миналогодишния, а кабинетът има "амбициозен план да намали дефицита до 3.8% от БВП през следващата година и 3% през 2028 г. чрез рязко намаляване на разходите за заплати и нормализиране на капиталовите разходи".

Но Бюджет 2026 също така отлага някои реформи на разходите, което предполага, че бюджетната негъвкавост и натискът върху разходите, съчетани с общественото противопоставяне на повишаването на данъците, биха могли да продължат да ограничават възможностите за провеждане на фискална корекция, посочват от "Фич".

Макроикономическите дисбаланси в националната икономика вече са очевидни (особено за домакинствата) в много силния ръст на частното кредитиране и номиналните заплати, съчетан с големия дефицит по текущата сметка, а процикличното фискално облекчаване от страна на правителството и управляващата партия изостря произтичащите от това рискове, обясняват още от рейтинговата агенция.

В съобщението е обърнато внимание и на използването на държавен дълг като средство за намаляване на рисковете. Коефициентът на публичен дълг на България остава сред най-ниските в ЕС и в категорията "BBB" с 29.9% миналата година (при медиана за "BBB" от 57.1%). но постоянно високите дефицити биха могли да ускорят увеличаването на дълговото бреме, което ще изправи бъдещите компромиси във фискалната политика пред още по-сериозни предизвикателства, смятат от "Фич".

Само за периода 2023-2027 г. съотношението публичен дълг към БВП ще се увеличи с повече от 10 процентни пункта между 2023 и 2027 г. Това е сред най-големите прогнозирани увеличения в ЕС според пролетната прогноза на Европейската комисия.

В заключение от "Фич" правят следната оценка: "Смятаме, че широкото придържане към коригиращия механизъм на фискалната рамка на ЕС би могло да подпомогне подобряването на фискалната позиция на България в средносрочен план, но може да не е достатъчно за стабилизиране на съотношението на дълга."