Ръстът на младите кадри не премахва регионалния недостиг на преподаватели по точните науки

18% от българските учители, или 17 146 души, са под 35 години. В същото време преподавателите над 65 години са 2367, а средната възраст на работещите в училищата е 46 години.

Общо педагогическите специалисти в системата са 92 379, от които 83 513 са учители в училища и детски градини. Данните са на Министерството на образованието и науката.

Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов отбелязва, че младите педагози вече не се вписват в старите стереотипи за професията. Сред тях има хора с татуировки, а облеклото им често не се различава от това на бизнесдами. Според него младите искат по-високи възнаграждения веднага, а не в неопределена перспектива. Той смята, че повишаването на заплатите трябва да продължи, за да не се обърне положителната тенденция.

В системата работят 2960 ресурсни учители, 1855 психолози, близо 1500 логопеди и 1653 образователни медиатори. Трудностите при назначаването на специалисти за допълнителна подкрепа са най-сериозни при логопедите, ресурсните учители и психолозите, особено в малките и отдалечените населени места. Медицинските специалисти в училищата и детските градини са над 3000, като броят им се увеличава всяка година.

Работещите пенсионери във всички институции на предучилищното и училищното образование са 2351. Според експертите на министър проф. Георги Вълчев подобряването на качеството и достъпа до образование е основен приоритет, а за него са нужни добре подготвени и мотивирани учители.

Лятото е периодът, в който директорите интервюират кандидати и попълват свободните места. Процесът продължава до 15 септември, като от МОН уверяват, че учебната година ще започне с необходимия брой педагози и специалисти.

В проектобюджета за 2026 г. са планирани допълнителни средства за увеличение на възнагражденията с 5% от 1 януари 2026 г. Целта е учителските заплати да достигнат 125% от средната заплата за страната.

Най-голям недостиг има при преподавателите по математика и физика. В София, Пловдив и Бургас проблемът с учителите по български език и чужди езици до голяма степен е преодолян, а най-много кандидати има за физическо възпитание и спорт. По думите на Стаматов обаче дори многократно публикувани обяви за математика и физика понякога не привличат нито един кандидат.

През учебната 2025/2026 г. учителите по математика са били 4464. От тях 1538 са над 55 години, а около 200 са работещи пенсионери.

Заради недостига е променен държавният план-прием във висшите училища. Насърчават се специалности за бъдещи учители по математика, информатика, информационни технологии, природни науки, български език и литература, история и география. Приемът в направление „Педагогика на обучението по…“ е увеличен с 98 места за преподаватели по математика, физика, химия, информационни технологии, информатика и комбинирани предмети. В Софийския университет 57 души се обучават за учители по физика.

По Националната програма „Квалификация на педагогическите специалисти“ между 2020 и 2026 г. 1068 учители са преминали обучение, за да преподават и други предмети. Мярката е особено важна за малките училища в отдалечени райони, където броят на учениците не позволява да бъде назначен отделен преподавател за всяка задължителна норма.

В Пловдивско професионалните гимназии трудно намират специалисти по инженерни направления, графичен дизайн, география, технологии и предприемачество. Само в началото на август Бюрото по труда в Пловдив е обявило над 60 свободни педагогически позиции. Търсят се и преподаватели по транспортна техника, електротехника, обучение на водачи на моторни превозни средства и техника и технологии на текстила и облеклото.

Директорът на Регионалното управление на образованието в Стара Загора Милена Йолдова посочва, че младите педагози не предпочитат математиката. Затова в училищата остават пенсионери, които преподават дефицитните предмети, а учители с друга специалност се преквалифицират към точните науки.

В Смолянска област за новата учебна година са назначени 24 учители без стаж или с опит под една година в детските градини. В училищата започват работа общо 75 учители без стаж от 55 училища, а в центровете за подкрепа на личностното развитие са назначени четирима от общо осем такива центъра. Средно между 10 и 15 кандидати се явяват за една свободна педагогическа позиция.

В областта вече се усеща недостиг и на учители по география и философия, особено в малките общини, където трудно се събира необходимият хорариум. Във Велико Търново най-трудно се намират преподаватели по математика и природни науки. Професионална гимназия в Горна Оряховица за втори път е обявила места за учители по природни науки.

Началникът на РУО-Велико Търново Здравка Минчева казва, че кандидати има, но част от тях са преквалифицирани или не отговарят на изискванията. В областта годишно постъпват около 100 млади учители без педагогически стаж. През миналата учебна година те са били 87 в училищата и 14 в детските градини. Според Минчева важна е не само числеността, но и фактът, че все повече млади хора остават в системата.

Данните от Бюрото по труда в Пазарджик и актуалните обяви на регионалното управление показват, че там най-търсени са учителите по математика и информатика. Подобна е ситуацията и в област Монтана.

Учителят по изобразително изкуство Милен Хальов описва професията като съчетание от удовлетворение и разочарование. Според него най-важно е преподавателят да намери общ език с учениците и да постави правила, без да ги „пречупи“. Класовете са различни: с едни се работи лесно, а при други учителят влиза всеки ден с предварителен „боен план“.

Хальов казва, че в часовете му не е необходимо децата да мълчат като в часовете по математика или български език, но правилата трябва да са ясни. Той е забранил шепненето и изисква учениците да вдигат ръка, ако имат нещо важно да кажат. По думите му това значително е подобрило дисциплината. С учениците общува чрез училищни платформи, а по време на лагери използват Viber. За TikTok казва, че не го използва, но знае, че платформата има както полезно, така и безсмислено съдържание.

Председателят на Сдружението на директорите в системата на средното образование Асен Александров смята, че увеличението на младите учители, броят на специалистите и по-високите заплати са важни условия, но не бива да се бъркат с резултатите. Според него 92-те хиляди педагогически специалисти поставят въпроса какво получава детето срещу тази система.

Александров посочва, че недостигът на учители по математика, физика, химия, информатика и природни науки показва, че проблемът не е решен. В малките населени места един преподавател понякога трябва да води няколко предмета. Той подчертава и че педагогическата диплома сама по себе си не гарантира добър учител: младите хора трябва не само да бъдат привлечени, но и да бъдат добре подготвени и подкрепяни.

По думите му истинският показател за качеството на образователната система не е колко учители са назначени до 15 септември, а какво могат учениците на 15 септември следващата година.