От сайта на Здравното ни министерство "Плюс мен" обясняват подробно какво представлява заболяването морбили, как да го открием, опасно ли е, какви са превенциите и лечението.

Какво представлява заболяването и кой го причинява?

Морбили, познато още като дребна шарка, е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен кожен обрив и често настъпващи усложнения.

Причинител на заболяването е морбилният вирус - Morbillivirus morbillorum.

Стайна температура и пряка слънчева светлина унищожават вируса бързо. При -20 и -70 ⁰ С и в лиофилизирано състояние той запазва инфекциозната си активност от няколко месеца до няколко години.

Как се предава?

Морбилният вирус се отделя във въздуха при говор, издишване, кихане, кашляне и плач. Обикновено заразяването с морбили се осъществява при близък, непосредствен контакт на възприемчивите лица с болния на разстояние 1-2 метра в закрити помещения, транспортни средства, училища. Вирусът прониква през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите.

Как се открива?

Диагнозата на морбили се поставя на база клинично протичане на заболяването, на епидемиологични данни за имунизационно състояние (напр. пропусната имунизация) и за контакт с болен от морбили.

За потвърждаване на диагнозата се използва доказване на специфични антитела, изолиране на морбилния вирус от клинична проба или доказване на вирусна РНК.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е от 11 до 21 дни, средно 12-14 дни.

Заболяването започва постепенно с повишаване на температурата, кихане, хрема, сълзотечение, светобоязън, груба, неповлияваща се от обичайното лечение кашлица и температура, достигаща до 38,5 - 39 ⁰С.

Децата стават апатични, плачливи, губят апетит. След кратко понижение или нормализиране температурата отново се повишава до 39 - 40 ⁰С и се появява характерният макуло-папулозен обрив. Той се развива етапно, като първоначално обхваща лицето (около носа и зад ушите), шията и горната част на гръдния кош. След това ангажира тялото и крайниците. Общият вид на кожата наподобява географска карта.

До какви последствия може да доведе?

Най-честите усложнения след преболедуване на морбили са:

•  ушна инфекция, която може да доведе до загуба на слуха и глухота;
• диария;
• пневмония – основна причина за смърт от морбили;
• енцефалит – водещ до гърчове и умствена изостаналост;
• подостър склерозиращ паненцефалит – много рядко усложнение, водещо до смърт.
• 30% от преболедувалите морбили развиват усложнения;
• След преболедуване е характерна продължителна обща слабост, безсилие, повишена уморяемост.

Морбили е една от най-заразните болести. При липсата на масова ваксинация около 95% от населението ще бъде заразено с морбилния вирус до 15 годишна възраст. Имунизация срещу морбили следва да се приложи на всички деца и възприемчиви възрастни.

Обхващането на всички деца с две дози ваксина срещу морбили трябва да е стандарт на всички национални имунизационни календари.

За национална елиминация на морбили е необходимо да се постигне ≥ 95% имунизационен обхват с две дози ваксина в страната.

В България задължителна имунизация и реимунизация срещу морбили се извършва съответно от 13 месечна възраст и в годината, в която се навършват 12 годиниот живота на детето с ваксина MMRVaxPro.

Периодично, поради натрупване на неимунизирано население,  в страната се регистрират епидемични взривове или епидемии с различен брой заболели.

През 2009-2011 г. в страната е регистрирана епидемия от морбили, засегнала над 24 000 лица, с 24 починали (20 от които деца).

Ако 1000 души заболеят от морбили, 1 или 2 от тях ще умрат; 50 ще развият инфекция на ухото; 40 ще развият пневмония или бронхит; 5 ще развият конвулсии; 1 ще развие енцефалит (възпаление на мозъка). 1 на 8 000 заболели деца до 2-годишна възраст ще развият подостър склерозиращ паненцефалит (мозъчна увреда), която може да се прояви години след преболедуване на морбили и е винаги смъртоносен. 1 на 6 000 заболели ще има проблеми с кръвосъсирването.

Ако 1000 души се ваксинират срещу морбили, 100 от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване и оток на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска; до 10 от тях ще развият обрив 6 до 10 дни след ваксинация (който не е заразен); 1 на 22 000 ваксинирани лица ще проявят временни проблеми с кръвосъсирването; 1 на 10 милиона ваксинирани лица ще развие енцефалит.