"Задължителната матура по математика е едно от най-добрите неща, което може да се направи за развитие на техническите специалности. Само 2000 ученици полагат матура по Математика, 200 по Химия и 200 по Физика". Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на брифинг пред журналисти след среща с ректорите на технически висши училища, провела се в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Вълчев обясни, че има ползотворно сътрудничество с ректорите на техническите висшите училища.

"Общото съгласие е целта, пред която да вървим - първата цел е социално-икономическото развитие с повече кандидат-студенти в техническите направления, кандидатстващи по Математика, Физика и Химия. Трябва да се стимулира полагането на необходимите часове по Математика, Физика и Химия и ако се вземе решение, да има задължителна матура по Математика. Другата цел е да се крепи репутацията на техническото образование", отбеляза министърът.

Вълчев обобщи, че заместването на 100 инженера, които се пенсионират, е невъзможно, когато на тяхно място идват едва 45 новозавършили студенти. Междувмрененно на всеки 100 пенсиониращи се хидроинженери идват по 10-15 студенти, които завършват тази специалност в УАСГ.

Министърът на образованието е постигнал съгласие по няколко мерки с ректорите на техническите висши училища - да се обвърже за следващата кандидатстудентска кампания 2026/2027 г. там, където има желание приемът да е с матура по Математика и изпит от висшите училища. Дилемата пред просветния министър и ректорите, е да се намали приемът за инженери или да има студенти, които влизат в инженерно образование без достатъчно знания по Математика, Физика и Химия.

Другото, което е обсъдено е висшите училища да повишат тежестта на оценките по математика. Това може да стане по линия на коефициентите за едната или другата матура, както и изпитът, който се провежда от студентите.

Третото предложение, което е обсъдено с ректорите, е да се регламентират допълнителни стипендии за студентите, които са влезли с матура по Математика, Физика и Химия. Въпросът е колко ще бъде стипендията и за кои специалности и професионални направления ще бъдат стипендиите.

Четвъртото предложение е за обезпечаване на най-проблемните сектори. МОН ще проведе поредица от срещи със секторите, в които има голяма концентрация на работодатели и най-голям недостиг на кадри, като например във ВиК сектора.

"Има потребност от ядрени енергетици и повече потребности от студенти по ядрена физика. Можем с голяма доза увереност да кажем, че независимо от бюджетната рамка за следващата година, то от МОН може да отдели средства за тези стипендии и за тази специалности", уточни Красимир Вълчев. И посочи - базовият проблем е в училищното образование, недостигът на часове по Математика и природни науки и от това, че се отказахме математиката да бъде задължителен учебен предмет.

Според него, ако сега не се направят промени, се рискува страната да изпадне в криза на средните доходи. На 7 или 8 май ще се представи концепция в учебните планове и увеличаване часовете по Математика и природни науки.