КНСБ напомня, че на 4 февруари отбелязваме Световния ден за борба с рака и апелира за отговорност, осведоменост и превенция при експозиция на канцерогенни вещества по време на работа. Това се посочва в информация по темата на сайта на Конфедерацията.

В Европа общият брой на хората, които се разболяват от рак поради професионална експозиция на канцерогени, надвишава 120 000 случая на година, причинявайки почти 80 000 смъртни случая годишно.

Смята се, че от 2 до 8 процента от раковите заболявания са свързани с канцерогенни вещества на работното място. Произтичащите от това годишни разходи в целия ЕС за здравеопазване и загубите на производителност се оценяват между 4 и 7 милиарда евро, сочат данни, разпространени от КНСБ през 2021 година, когато от синдиката започнаха кампания "Да спрем рака на работното място".

Тогава бяха цитирани данни на Националния център по обществено здраве и анализи в България, според които у нас общо 350 000 души са болни от рак, като всяка година се регистрират нови над 30 000 случая. В България липсва национална статистика колко хора са заболели от рак, свързан с работата. Но може да се изчисли, че между поне 7 000 или 28 000 български работници заболяват годишно от рак на работното място.

Последните известни изчисленията на Международната организация по труда показват, че в България има 1445 смъртни случая от професионални ракови заболявания за 2014 г. и 1498 - за 2017 г.

Освен че причиняват рак, канцерогените имат още едно опасно свойство – не е ясен моментът, в който те ни разболяват. Работещите не могат да разберат, че са изложени на канцерогени, ако не им се каже. Дори да бъдат информирани, то липсата на видима опасност (за нараняване) намалява тяхната бдителност, предупреждават от КНСБ.

Хората, чиято работа е да се грижат за здравето и безопасността, са тези, които трябва да помогнат за осъзнаването на рисковете. Както от работодателя, така и от работещите, заявяват от КНСБ.

Като цяло наблюденията са, че липсва добро познание у работодателите за работата с канцерогени. Това затруднява предприемането на конкретни и навременни мерки. Ето защо е изключително важно да се обръща внимание на информационните листовки на опасните вещества, с които се работи, припомнят от синдикалната организация.

Има обаче канцерогени, за които няма как да се получи такава информация. Такъв пример е прахът от твърда дървесина, отработените газове на дизелови двигатели и заваръчният дим. Не трябва да забравяме и риска от рак при контакт през кожата с отработени минерални масла, използвани в двигатели с вътрешно горене, допълват от КНСБ.

Необходимо е и да с припомни, че според Наредба № 10 от 26.09.2003 г. се изисква всяка година работодателят да изготвя списък на работещите, експонирани на канцерогени и мутагени (кат. 1А и 1В) и да го предоставя на Инспекцията по труда и РЗИ.

С промените през 2020 година информацията, която трябва да бъде включена в списъка, доста се разшири.

Например граничната стойност за прах от твърда дървесина се промени от 3 mg/m3 на 2 mg/m3 преди две седмици – на 17 януари, посочват от КНСБ.

От февруари тази година предстои да влезе в сила и гранична стойност за отработени газове от дизелови двигатели.