КНСБ с нови изчисления за стойността на малката потребителска кошница. Тя включва 20 основни хранителни продукта, както и бензин.

При последното отчитане преди три месеца синдикатите обявиха, че близо 1/3 от доходите на едно семейство отиват за храна. За сравнение в Европа стойността на това перо е наполовина, или 16% от месечния бюджет.

Стойността на кошницата в края на юли беше 61 евро и 81 цента и можеше да бъде закупена 10 пъти с една минимална работна заплата. Основен проблем остава поскъпването по веригата до магазина, като разликата в цените достига от 60% за брашното до 150% при краставиците.

Темата коментираха в предаването  „Твоя ден“ по NOVA NEWS президентът на КНСБ Пламен Димитров и заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев.

„Продуктите в кошницата са се увеличили с 8,6% на годишна база. Основното тук е да кажем, че продължава, за съжаление, някои стоки да вървят в необясними ръстове“, обясни Димитров.

Той обърна внимание и на разликите между цените на едро и тези на дребно. Според президента на КНСБ поскъпването не може да бъде свързано единствено с въвеждането на еврото.

„Това не е непременно свързано с влизането в еврозоната. Да, има някакво влияние, но в никакъв случай не е решаващо. Много други фактори, външни особено, но и спекулативни, влияят“, каза още Димитров.

Станислав Попдончев посочи, че според анализ на Комисията за защита на конкуренцията търговията с храни у нас се осъществява при висока конкуренция. Той подчерта, че при сравнение на цените между отделните държави трябва да се вземат предвид и други показатели.

„Ако се сравняваме с конкретни държави, би трябвало да гледаме не само цените на стоките, но и много други елементи – доходи, среда за правене на бизнес, данъчна система“, обясни Попдончев.

В разговора беше обсъдена и предлаганата промяна в корпоративното подоходно облагане, свързана с т.нар. данък върху свръхпечалбата.

Попдончев заяви, че бизнесът има сериозни възражения срещу тази идея.

„Големият проблем са промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и така нареченият данък свръхпечалба. Другият проблем е промяната, която касае пренасяне на данъчни загуби вече не за 5, а за 10 години. Но не можете да я приспадате от текущата печалба повече от 70%“, допълни той.