Различията в законите и политиките за "дигитален суверенитет" правят онлайн преживяването все по-зависимо от държавата, в която се намира потребителят

През 90-те години интернет беше представян като технология, която ще премахне границите между държавите. Днес се случва обратното. Все повече страни създават собствени правила за онлайн пространството и така интернет започва да изглежда различно в отделните държави, пише "Политико".

Причината вече не са само авторитарните режими и прочутата "Велика китайска защитна стена". Все по-голяма роля имат демократичните държави, които въвеждат ограничения в името на децата, обществения ред и защитата на личните данни. Правителствата се опитват също да ограничат дезинформацията и влиянието на големите технологични компании.

Резултатът е все по-сложна мрежа от национални и регионални правила. Те често трудно се съчетават едно с друго. Така интернет започва да се променя с преминаването на държавната граница.

"Има известен мит, че интернет винаги е бил еднакъв за всички нас", казва Джилиан Йорк от Electronic Frontier Foundation. "Тези от нас в по-демократичните общества сега се сблъскват с реалност, която останалата част от света вече е преживяла."

Краят на единния интернет

През 1993 г. базираният в Швейцария изследователски институт ЦЕРН създава основната технология на World Wide Web свободна за използване. Това създава основата за отворена глобална мрежа.

Само година по-късно политици и общественици от САЩ и други западни държави говорят за интернет като за технология, която може да премахне границите между хората и да позволи на семействата и приятелите да общуват независимо от разстоянието. Тогавашните очаквания са свързани с идеята, че новата мрежа ще обедини общностите по света и ще улесни свободното движение на информация и идеи. Днес тази визия изглежда все по-далечна.

В началото основната заплаха за единния интернет идва от авторитарните правителства. Китай създава сложна система за контрол на интернет трафика. Други държави също започват да блокират сайтове и да ограничават съдържание.

През 2000 г. президентът на САЩ Бил Клинтън дори сравнява опита на Китай да контролира интернет с "опит да заковеш желе за стената".

Оказва се обаче, че интернет се "загражда" не само от диктатури. Демократичните държави също започват да въвеждат все повече ограничения. Притесненията от дезинформацията, зависимостта от социалните мрежи, езика на омразата и влиянието на алгоритмите карат правителствата реагират с нови закони. Но в някои случай границата между основателни притеснения и намирането на повод за оправдание се размива. Броят на държавите със свои "интернет правила" обаче расте.

Турция например изисква от социалните мрежи да имат местни представители, да съхраняват определени данни в страната и да отговарят на сигнали за премахване на съдържание в рамките на 48 часа. Индия временно ограничава Telegram заради измами, свързани с приемните изпити за медицински университети. Танзания, Уганда и Кения въвеждат различни изисквания за лицензиране на онлайн съдържание.

В САЩ отделните щати също започват да създават свои правила. Калифорния например прие закон, който ограничава достъпа на тийнейджъри до функции на социалните мрежи, определяни като потенциално пристрастяващи.

Европейският съюз също има собствен подход. Общият регламент за защита на данните GDPR поставя строги изисквания към начина, по който компаниите обработват информацията на потребителите.

Понякога регионалните власти дори изпреварват националните правителства. Друг важен фактор е т.нар. "дигитален суверенитет". Франция например развива собствена алтернатива на Zoom, а други европейски държави насърчават използването на софтуер, различен от американските продукти.

Достъпът на децата и рисковете за възрастните

Ограничаването на достъпа на деца до социалните мрежи е един от най-бързо развиващите се примери за нови ограничения на интернет. Различните държави определят различни възрастови граници. На места се изисква родителско съгласие. На други се въвеждат директни забрани.

Проблемът е, че прилагането на тези правила засяга не само децата. Платформите трябва да разберат на колко години е всеки потребител. Това създава нова система за проверка на самоличността и възрастта.

"Все още не е особено добре разбирано какви могат да бъдат всички дългосрочни последици", казва Вики Наш от Oxford Internet Institute. Според нея при въвеждането на законите за безопасност на децата е било ясно, че компаниите трябва да знаят кои потребители са деца. Не е било обсъждано достатъчно как точно ще се установява това. Именно тази сива зона създава предпоставки за риск пред възрастните потребители. Обвързването на употребата на интернет със сканиране на личен документ плаши привържениците на онлайн поверителността.

Интернетът спира на границата

"Политико" дава интересен пример с 14-годишен португалец, който пътува с родителите си през Европа.

В Португалия той има нужда от родителско съгласие, за да използва социални мрежи между 13 и 15 години. В Испания правилата са различни. Във Франция ситуацията също се променя според последните законодателни решения.

В Италия може да се наложи проверка на възрастта за достъп до порнографско съдържание. В Швейцария правилата за поверителност са различни от тези в ЕС.

В Германия законите срещу езика на омразата са особено строги. Отричането на Холокоста например може да доведе до до пет години затвор.

В Дания пък се обсъждат ограничения за използването на социални мрежи от деца под 15 години без родителско съгласие.

Така един потребител може да премине през няколко държави в рамките на един ден и да получи различен интернет във всяка от тях.

Регулациите могат да засегнат и малките компании

Различните правила създават проблеми и за технологичния бизнес. Големите компании могат да си позволят юристи и технически екипи, които да следят законите във всяка държава. За малките стартъпи това често е много по-трудно.

Те трябва да разработват различни версии на продуктите си, за да отговарят на местните изисквания. В някои случаи просто решават да не работят в определени държави.

Това води до парадокс. Регулациите, които трябва да ограничат влиянието на големите технологични компании, могат да го засилят. Големите платформи могат да си позволят разходите, докато по-малките конкуренти напускат пазара. За потребителите това означава по-малък избор.

Интернетът вече не обединява света

Идеята за единен интернет е част от по-старата концепция за "глобалното село". Канадският медиен теоретик Маршал Маклуън използва този термин още през 1962 г., за да опише свят, който става все по-свързан благодарение на медиите.

Интернет обаче не премахна националните различия. Той вече започна да ги подсилва. Различните правила за поверителност, свободата на словото, възрастта за достъп до социални мрежи и използването на технологиите от държавните институции създават различни национални интернет среди.

Тези правила от своя страна отразяват местните културни и политически особености. Така се получава своеобразен затворен цикъл. Обществото създава определени правила за интернет, а те започват да оформят самия интернет и поведението на потребителите.

Мечтата от 90-те години беше интернет да превърне света в едно глобално село. Днес все повече изглежда, че светът е избрал да запази своите отделни села. И всяко от тях вече има собствен интернет.