Наскоро получихме поредното доказателство, че неофициалната история на българския Парламент е далеч по-интересна, а вероятно и по-достоверна от явната, която, както отдавна сме се убедили, е изпълнена предимно с фалшива показност - от десетилетия наблюдаваме как слаби актьори се лигавят в несръчни постановки - а словесната им разпасаност сякаш е безпределна.

По време на заседанието на 6 март, без да съобрази, че микрофонът ù е включен, председателката на Парламента казва нещо очевидно неприлично, което обаче много точно ни отвежда към действителното състояние на българския „парламентаризъм“, а всъщност и изобщо към същността на тукашната политика.

След като за пореден път не може да овладее безсмислените разправии в залата и царящата в нея хулиганщина тя казва: „Ще ви таковам и чекиджиите“. Назарян променя една от думите в този сравнително популярен простолюден израз. И така „еба“ става „таковам“.

За нея очевидно думата „чекиджии“ не е проблем - и тя наистина не е проблем.

Да поясня за онези, които пазят слуха си така, както някоя позавехнала провинциална уруспия стръвно пази спомена за отдавна похарчената си девственост. По начало няма цинични думи - цинична може да е само злоупотребата с тях, най-вече когато се подменя смисъла или предназначението им.

Народът дълго време и вероятно със значителни усилия е откривал/създавал всяка една дума - в един мъчителен процес, който в някои случаи е бил, а и досега си остава едно тайнство. Ако тръгнем да търсим произхода, например, на „чекиджия“, това ще ни се стори отначало лесна работа - връщаме се до „чекия“ и готово. Само че, нищо няма да сме научили - ами „чекия“ как се е пръкнала, защо малкото сгъваемо ножче изобщо е наречено така.

Никак не е ясно и защо точно у нас „чекията“ е дала името на най-популярната сексуална практика, която, при това, се приема за нормална, ако не и задължителна, стига да изключим инфантилните подмятания, че ако ù отделяш прекалено време това може да те направи слабоумен.

И, все пак, как се обяснява връзката между въпросната практика и „инструментът“, който се явява неин „кръстник“? Никак, това си остава загадка. Не ни е дадено да разберем народния гений - поне в този случай.

Няма да стигнем до нищо съществено, и ако си представим физическите действия, които някой извършва, докато лениво дялка някаква пръчка. Всеки, особено от по-възрастните поколения, със сигурност е виждал поне един такъв рогач, който от скука се опитва да се самозаколи.

И сега си представете същия екземпляр, зает с другото, далеч по-приятно занимание, временно зарязал любимото си ножче. Ясно е, че няма нищо общо между двете упражнения. Както няма нищо общо между примитивната чекийка и изисканите швейцарски Victorinox, с които можеш да отвориш всичко - от консерва до някой по-евтин сейф.

С тия разсъждения обаче до никъде няма да стигнем, докато търсим истината за фамозната дума. И, в крайна сметка, трябва да се примирим, че няма да можем да открием надеждна следа, която да ни отведе до тайнствената връзка между ножчето и ръкоделието.

Тогава поне да се обединим около тезата, че става дума за нещо лековато, за действие, от което не може да се очаква сериозен резултат - още повече, че всичко започна от Парламента и вероятно пак там трябва да свърши.

Тогава естественият извод е, че Назарян е напълно права и дори трябва да бъде поздравена, понеже казва истината за депутатите ни, които са годни единствено да дялкат нещо, но нищо сериозно или полезно не се очаква от тях.

И абсолютно не са в състояние да „ебат“, тоест - да създават нещо, могат само да мелят глупотевини. За хората от простолюдието това не е никаква изненада - и вероятно тъкмо по тази причина репликата на Назарян изобщо не ги изненада или смути. По същата причина и самите „чекиджии“ останаха безмълвни, понеже са наясно, що за стока са, поне значителна част от тях - а останалите, по-свестните, нямат желание по никакъв повод да се занимават с тях.

Дали можем да окачествим и думите на Назарян само като изблик на словесна гаменщина, съвсем подходяща за средата, в която е изречена? По-скоро - не, и то заради острата критичност на посланието/обобщението, което обхваща героите на цялата зала - както и онези преди тях, а вероятно и доста особняци от идващото време. Изглежда, че няма лесно да се отървем от славните ни „чекиджии“.

В такъв случай - на кого/какво да се надяваме?

А думата „чекиджии“ залепна идеално по фасона на онези, за които бе предназначена - можете да се сетите, за когото си искате от залата. Това е единствено подходящото обръщение, абсолютно естествено. Само чуйте, колко превзето ще звучи „депутати мастурбатори“, примерно, или пък „депутати онанисти“.

Очевидно е, че не сме дорасли за тия думички.

Впрочем, Онан - вторият син на Юда, по тогавашните обичаи е трябвало да се ожени за жената на починалия си по-голям брат, за да му създаде потомство. Онан обаче пренебрегнал това свое задължение и не заплодил клетата жена, като „изпускал семето си на земята“. Затова Бог го наказал със смърт. И, макар че изобщо не си падал по самозадоволяването, името му и до днес се използва за обозначаването на встрастените в тази практика.

А сега внимавайте. Дали и на вас ви минава през ума това, което си помислих в момента: възможно ли е само при спазването на определени изисквания на депутатите да се позволява да не изпускат семето си на земята? 

Какви да бъдат обаче тези изисквания?

Първото, за което се сещам е: да мелят с устите си колкото се може по-малко. Защото тъкмо това мелене ни докара безброй злини и изпитания. Вече съм напълно сигурен, че и проклетият Преход беше развлечен/удължен и заради напълно безсмислените, направо идиотски словесни вражди, които продължават и в момента.

Имаме си работа с встрастени словесни онанисти, за които кризите, пред които сме изправени, нямат никакво значение - важното е те да си начешат крастата. Теренът на това тяхно любимо занимание най-често е Парламента.

А докато чекиджийстват те окончателно се отдалечават от „тайната страна на родния живот и народ“, както се изразяваше Ерофеев. А без познание за тази тайна един политик е напълно излишен.

Това е причината, заради която дори видимо объркания български колективен разум може би един ден ще се сети да призове: „Семето на земята“!

Тогава и репликата на Назарян като нищо може да се официализира, да стане част от парламентарния словесен обмен, ето така, например: „В днешното заседание за изказвания са записани следните чекиджии“. Просто, ясно и практично.

Накрая, още малко информация по днешната ни тема. Според „Речник на българския език“, очаквано „чекия“ е сгъваемо джобно ножче. Според друг източник е и метод за самозадоволяване - с допълнението, че се дава предпочитание на ръката, която повече обичаш. Дотук нищо ново. Прави впечатление обаче, че „чекия“ се използва доста фриволно: удряш чекии на сирачките, например. Има и очевидни идиотщини - „чекия“ наричат дори капачката на химикалка.

Думата „чекиджия“ обаче е обяснена съвсем ясно/категорично: „1. Мъж, който не става за нищо и не може нищо. Нищожество. 2. Мъж, който обича да се самозадоволява“. Сякаш става все по-ясно, че не можем да имаме сериозни претенции към Назарян.

Интересно е друго: масово покриха репликата ù, вероятно за да ù спестят одобрението на публиката.

И след всичко това, как ще звучи сега онова „Съединението прави силата“, с което толкова злоупотребявме?

Колко струва съединение от чекиджии?

И още: ще имаме ли кураж, за да се вгледаме в другото самозадоволяване - най-вече с власт, което в наши дни е достигнало опустошителни размери, превърнало се е в мания, която вече трудно може да бъде контролирана.