Линията на бедност влияе върху размера на социални плащанията, 730 000 души са засегнати от нивото ѝ. Това са хората с ТЕЛК, надеца и ученици от уязвими групи, деца в риск. Това заяви доц. Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК, в ефира на Нова телевизия.

Добромир Иванов от Българската предприемаческа асоциация допълни: „Не знаем колко души реално имат нужда от това. Има много хора, които укриват доходите си. Строителни работници взимат по 5-7 хиляди лева, а се осигуряват на половин ден на минимална работна заплата. Браншове като таксиметровия не искат да бъдат изсветлени – защото хората или ще избягат в чужбина, или ще се върнат в престъпността.”

По думите му един работещ чрез данъци и осигуровки плаща за около двама и половина души – пенсионери и социално слаби.

Икономистът Стоян Панчев подчерта: „Доходите растат заедно с инфлацията. Тъй като линията на бедност зависи от доходите на домакинствата, това значи, че и тя се движи заедно с общото ниво на доходите в страната.”

Според доц. Ножаров в съдебната система с години се вдигат заплатите, но виждаме ли ги да работят по-добре?

„Повишението на заплатите без обективни причини – има политически натиск, има избори. Доходите се повишиха в частния сектор, когато се повиши инфлацията, и след това публичния сектор започна да вдига доходите. Ако заплатата ви сега е с 30%  по-висока от лятото на 2021 г., значи сте на същото ниво”, изчисли Панчев.

Според него внасянето на работници от чужбина няма да вдигне заплатите, напротив.

Относно държавния бюджет, Ножаров смята, че задължително трябва да има принципа „пари срещу реформи”: „Да се постигне определен резултат, за да се дават пари в съответния сектор. Трябва обаче да се спре практиката за 100% дивиденти от държавните предприятия.”

„Ние сме държава с ниски и прости данъци – не трябва да се експериментира с тях”, каза още Димитров.

Според Панчев данък за големите международни компании е ключов: „Караме ги да плащат повече, затова може би отиват в други страни като Румъния. Ние сме единствената страна в ЕС, която не е включила две изключения – de minimis и това за съществена дейност.”