От профила във Фейсбук на Иво Дошев

Статусът на Методи Лалов за организационните проблеми и конфликта на интереси в „Да, България“ е изненада само за наивните. Причината за случващото се е, че в устава си структурата на всяка българска политическа партия (абсолютно ВСЯКА българска партия), създадена след 1990 г., е реплика /копие / менте на БКП.

Още в края на 2016, когато се пишеше устава на „Да, България“ сигнализирах, че правят поредната болшевишко-съветска партия тип „еднодневка от лидерски тип”, каквито са всички български партии - за справка НДСВ, Новото Време, ДСБ, ГЕРБ, ИТН, Атака, Движение 21, Отровното Трио, БСП, Глас Народен, ВМРО, Изправи Се.БГ, АБВ, партията на Жорж Ганчев (забравих как се казваше) и т.н.

Просто българските политически партии са обречени да са еднодневки заради устава си и може би това е направено умишлено така.

За да разберете, че има и устойчив модел ви давам като пример политическата структура на партиите в САЩ - работещи вече няколко столетия. Там обаче за разлика от тук партийното ядро не е омешано с партийни активисти и партийно ръководство, а е налице ясно разделение на структурите и участниците в процесите по начин, по който да не се допуска конфликт на интереси, както се случва в БГ.

Ще попитате каква е разликата, ами веднага ще обясня: В България партийното ръководство е заето едновременно с административното управление на партията, но също и с кадруването, а също и с провеждането на политиките на партията - участие в избори и при успех на изборите впоследствие в управлението на държавата - буламач от дейности, в които в крайна сметка се губи приоритета, а това в крайна сметка резултира в гонене на лични интереси и лични амбиции, което не е полезно нито за членове, нито за симпатизанти, нито за България!

В САЩ процеса е различен и затова за разлика от нашите партии онези там не са еднодневки:

И републиканската и демократичната партии в САЩ имат административно ръководство, но то не се меси в кадруване или не участва в избори или управление. Администрацията на партиите в САЩ си се занимава САМО и ЕДИНСТВЕНО с решаване на административните проблеми и поддръжка на действащите политици - по подобие на управлението на спортен отбор (треньор, мениджър, терапевт, лекар и т.н.). В САЩ политиците се издигат от симпатизанти и членове чрез преки номинации и преки избори, в които ръководството по никакъв начин не се меси (а не като тук да номинира, одобрява или да съветва кой да бъде избран и кой не). Впоследствие политиците в САЩ, които са номинирани от малките районни организации се включват в нови, по-големи регионални избори, после щатски избори и т.н. - т.е. има няколко цедки от избори, които отдават искащите, можещите, доблестните и кадърните от нагаждачите и кариеристите.

Истинската демокрация в САЩ се провежда от различието в изборите - има избори на Сенат, а също и на конгрес, които никога не се засичат и се провеждат през 2 години (с мандат на работа 4 години). Това са долната и Горна камери на управлението на държавата, като отделно има изпълнителна власт, която се избира на отделни избори (президент и неговата администрация), отделно има избори за съдии и прокурори. А не буламач като тук - всичко да се избира от така обяснения вече компрометиран политически елит, затънал в конфликти на интереси и имащ разнопосочни и несъвместими едно с друго направления на работа…

Има и още разлики, но вярвам основното го схванахте.

Лично ще подкрепя с цялото си желание и всичките ми сили, умения, знания и възможности първата политическа партия от нормален демократичен тип, която да се противопостави на статуквото и закостенелия модел на мислене и организация.

Дотогава независимо какво ни обясняват партийните лидери ние в България ще имаме партии от болшевишко-фашистки тип, които ще се сменят като еднодневки през няколко години, просто защото са организирани по предварително обречен начин, а хората не знаят, че има и различен, по-добър модел на управление!!!

Това е от мен, който иска да си говорим по темата съм на разположение да обясня и да помогна!