Не трябва да гледаме на инфлацията като на внезапна катастрофа. Това беше процес, който беше прогнозиран. Това заяви пред Нова телевизия финансистът и директор на Балканския институт за социална политика Иван Нейков. Той припомни, че в последните няколко години е имало много ниска инфлация и дори години с дефлация. Гражданите са свикнали с такава тенденция.

Няма как обаче да има едновременно и икономически ръст, и спад на цените. Това е нещо като дървено желязо. Има ли ръст на икономиката, при всички положения и цените растат. "Плюсът си върви с минуса."

До голям степен с това се обяснява покачването на цените. Има обаче и външни фактори, а инфлацията у нас в голяма степен е влияние именно отвън. Нейков посочи като пример Германия, където се отчита най-високата инфлация за последните 25 години. "Ние сме изключително тясно свързани с икономиката на Европа, особено с тази на Германия", обясни Нейков.

Според него не трябва на инфлацията да се гледа като на внезапна катастрофа, а сравненията с "Виденовата зима" не са състоятелни, въпреки че предизвикват интереса дори и на тези, които не помнят дните, в които сутрин цените са едни, а вечер са други.

Нейков разкритикува неефективното харчене на пари под формата на директни помощи. Като пример той даде добавките към пенсиите, които макар и да имат чисто финансово измерение, не подобряват качеството на живота на пенсионерите. Освен че са раздадени на калпак, без значение кой има и кой няма нужда от тези 50 до 120 лв., Нейков даде пример със социалните услуги в общините. В 150 общини изобщо не се поддържа услуга за топла храна, за което няма обяснение при положение, че населението застарява, преобладават жени вдовици с ниски пенсии, които трудно се грижат за себе си. Няма инфраструктура на социалните услуги, разкритикува Иван Нейков./NOVA