Държавният бюджет ще доведе до „допълнително напомпване на инфлацията“ с поне един процентен пункт. Това прогнозира Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

По думите му отрицателната месечна инфлация през май и юни е нормално сезонно явление.

„Появяват се плодовете и зеленчуците от местното производство, което рязко сваля цените“, обясни той.

Дацов обаче подчерта, че на годишна база инфлацията остава много висока – „близо три пъти по-висока, отколкото е нормално“.

Според него причината за очаквания инфлационен натиск е заложеното прекомерно и бързо харчене на публични средства, включително по европейски програми и капиталови инвестиции.

Дацов предупреди, че в кратък период в икономиката могат да се влеят „близо 3–4 милиарда“ лева допълнително, което създава риск от прегряване. Още през април той определи като основна причина за високата инфлация неиздържаната бюджетна политика.

Основният проблем според Дацов не е само в размера на разходите, а в тяхната ефективност. „Вкарани в икономиката… те всъщност не водят до устойчив дългосрочен растеж, а в голямата си степен също се преобразуват в инфлация“, коментира той.

Членът на Фискалния съвет беше категоричен, че значителна част от публичните инвестиции са с неясна обществена полза и ниска възвръщаемост и ги определи като „безполезни и неефективни“.

Той посочи и структурен проблем в бюджетната рамка – липсата на реално програмно бюджетиране, въпреки че то е записано в закона. „Как ще правиш одит на нещо, което нямаш, при положение, че няма бюджетиране“, попита риторично Дацов. В края на 2025 г. Фискалният съвет предупреди за рисковете пред публичните финанси при липсата на редовен бюджет.

Като дисциплинираща мярка Дацов предложи символично, но ясно съкращение на разходите с 10%. Подобни опасения за ефекта от високите бюджетни дефицити изрази преди дни и Мартин Димитров, който предупреди за възможен „румънски сценарий“.

Дацов също така обърна внимание на нарастващия държавен дълг, който води до по-високи лихвени плащания. Още през пролетта той определи антикризисните мерки на правителството като козметични.

В дългосрочен план, ако не се предприемат структурни реформи, икономистът прогнозира възможен икономически спад около 2028 г. Той обобщи, че настоящият бюджет е краткосрочен инструмент, който не решава фундаменталните проблеми на икономиката.