След войната с Иран производителите на петрол ускоряват изграждането на нови тръбопроводи към Червено море, Средиземно море и Оманския залив

Преди войната с Иран около 15 милиона барела петрол дневно от страните в Персийския залив преминаваха през Ормузкия проток - един от най-важните енергийни маршрути в света. Само след няколко години обаче значителна част от тези количества може да бъде пренасочена по алтернативни маршрути, заобикалящи стратегическия пролив.

Продължаващото напрежение около Ормузкия проток и рязкото поскъпване на петрола накараха държавите от региона да ускорят инвестициите в нова инфраструктура. Те планират да вложат милиарди долари в изграждането на тръбопроводи, които да насочват суровината към пристанища на Червено море, Суецкия канал и Оманския залив, пише AP.

По данни на правителствени представители, петролни компании и анализатори в момента най-малко седем големи проекта за нови тръбопроводи са в процес на строителство, планиране или активно обсъждане.

Въпреки че и алтернативните маршрути не са напълно защитени - подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен тази седмица обявиха блокада на кораби, свързани със Саудитска Арабия, в Червено море - войната се превърна в сериозен сигнал за производителите на петрол в региона. Те все по-категорично се стремят да намалят зависимостта си от транспортен коридор, който преминава непосредствено покрай иранското крайбрежие.

Някои от новите маршрути ще удължат разстоянието до крайните пазари и ще увеличат транспортните разходи. Въпреки това според Виктория Грабенвьогер, старши анализатор в компанията за енергийни анализи Kpler, зависимостта от Ормузкия проток "вече не е разумна дългосрочна стратегия".

Червено море и Оманският залив се превръщат в основни алтернативи

Ако не съществуваше петролопроводът, който Саудитска Арабия изгради още през 80-те години по време на войната между Иран и Ирак, евентуалното затваряне на Ормузкия проток би нанесло още по-силен удар върху световната икономика.

Саудитският тръбопровод "Изток-Запад" транспортира суров петрол от преработвателния комплекс в Абкайк през територията на страната до пристанището Янбу на брега на Червено море. Оттам танкерите отплават или на юг към Арабско море, или на север през Суецкия канал.

Обединените арабски емирства също увеличават доставките към пристанище Фуджейра на брега на Оманския залив, разположено на около 145 километра южно от Ормузкия проток.

По данни на американската Администрация за енергийна информация (EIA) двата маршрута са разполагали с резервен капацитет между 3,5 и 5,5 милиона барела дневно преди началото на войната. Днес те работят почти на максималния си капацитет.

Нов тръбопровод в ОАЕ ще увеличи износа още през следващата година

Държавната петролна компания на емирство Абу Даби ускорява изграждането на нов тръбопровод на стойност 3 млрд. долара и дължина 300 километра до пристанище Фуджейра. Новото съоръжение ще върви успоредно на съществуващия тръбопровод и ще увеличи капацитета на доставките към пристанището с над 1,2 милиона барела дневно.

Проектът е започнал още преди избухването на войната, но според Kpler в момента е изпълнен приблизително наполовина. Първоначално се предвиждаше да бъде завършен в началото на 2027 г., но анализаторите смятат, че по-реалистичен срок е средата на същата година заради необходимостта от разширяване на пристанищната инфраструктура.

Според Грабенвьогер ускореното изпълнение на проекта е станало възможно именно заради блокадата на Ормузкия проток.

Ирак планира нови маршрути към Турция, Сирия и Йордания

Ирак също ускорява подготовката на алтернативни експортни маршрути за петрола от южните находища около Басра. Страната е сред най-зависимите от Ормузкия проток и вече беше принудена да ограничи добива си.

Близо 90% от приходите в държавния бюджет на Ирак идват от продажбата на петрол. Затова правителството работи съвместно с американски компании по няколко проекта за нови тръбопроводи.

Един от тях предвижда суровината от терминала в Басра, откъдето преди войната ежедневно се изнасяха над 3 милиона барела, да достига до турското средиземноморско пристанище Джейхан.

Планира се и разклонение към сирийското пристанище Банияс, през което в бъдеще могат да преминават до 2 милиона барела дневно. Американският Държавен департамент определя този маршрут като "критично важен енергиен коридор".

Ирак води разговори и с Йордания за ускоряване на дълго обсъждания проект за петролопровод до пристанище Акаба, откъдето суровината ще може да достига до Азия през Червено море или Суецкия канал.

Новите маршрути ще струват по-скъпо и също крият рискове

Според анализатори на инвестиционната банка Goldman Sachs новите проекти ще могат да транспортират около 3,8 милиона барела петрол дневно още до края на следващата година, а до края на 2028 г. капацитетът им ще достигне 7,3 милиона барела дневно. Това означава, че приблизително 60% от общия предвоенен износ на страните от Персийския залив - около 23 милиона барела дневно - ще бъде защитен от евентуално блокиране на Ормузкия проток.

Въпреки това новите маршрути не са лишени от недостатъци. Петролът, който достига до Средиземно море, ще трябва да извърви значително по-дълъг път около южния край на Африка, за да достигне до азиатските пазари.

Освен това доставките към Червено море остават уязвими за нападения на хутите в района на протока Баб ел Мандеб, където те вече неведнъж са нарушавали международното корабоплаване.

Използването на Суецкия канал също има ограничения, тъй като през него не могат да преминават най-големите петролни танкери с капацитет до 2 милиона барела, които са най-икономичният вариант за превоз на суровината на големи разстояния.

Дори тръбопроводите, разположени далеч от Иран, не са напълно защитени. През май 2019 г. саудитският тръбопровод "Изток-Запад" беше временно спрян след атака с дрон на хутите.

Предизвикателството остава и за втечнения природен газ

Докато страните от Персийския залив изграждат нови маршрути за износ на петрол, остава нерешен още по-сложен проблем - транспортирането на втечнен природен газ (LNG). Преди войната приблизително една пета от световния износ на LNG, голяма част от който идва от Катар, също преминаваше през Ормузкия проток. За този енергиен поток засега липсват реалистични алтернативи, което означава, че зависимостта от стратегическия морски коридор ще остане висока още години наред.