Приблизително трима от всеки пет работници се оплакват от мускулно-скелетни смущения (МСС) в резултат от работата. Работодателите и националните бюджети губят милиарди от дните временна неработоспособност поради заболявания, свързани с тях. Това сочат проучвания, проведени в страните членки на Европейския съюз според доклад, публикуван от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (ЕU-OSHA). Според експертите свързаните с работа МСС засягат гърба, шията, раменете, горните и долните крайници. В доклада се отбелязва, че 43% от работещите се оплакват от болки в гърба, при 41% от анкетираните се срещат мускулни болки в раменете, врата и горните крайници, а мускулните болки в долните крайници засягат 29% от работещите.

Специално за България се посочва, че 54% от работещите страдат от едно или повече МСУ. Според анализа на Държавното обществено осигуряване за 2019 г., изготвен от Националния осигурителен институт, почти 75% от осигурените лица, възползвали се от профилактика и рехабилитация по едноименната програма, са със заболявания на опорно-двигателния апарат. А според експертите свързаните с работа МСС обхващат всяко увреждане или нарушение на опорно-двигателния апарат.

По време на поредната общоевропейска кампания „Здравословните работни места“ Агенцията акцентира върху повишаване на информираността за рисковете при работа, водещи до МСС и обмен на добри практики за превенцията им. Началото на кампанията за 2020 – 2022 г. под надслов „Здравословните работни места облекчават натоварването“ традиционно се обявява със серия събития в рамките на Европейската седмица за безопасност и здраве при работа, която стартира днес, 19.10.2020 г. Главна инспекция по труда планира през 2021 г. да се включи със своя инспекционна и информационна кампания като част от общоевропейската.

Мускулно-скелетните смущения могат да бъдат в резултат не само на различни физически фактори на работната среда, но и на организационни и психосоциални. Това ги прави типични за всяко работно място – както в производството, така и в офиса, а заболяванията, свързани с тях, едни от най-често срещаните в резултат на труда. Застаряването на населението и оттам на работната сила, нарастващата заетост в сектора на услугите, новите бизнес модели и форми на заетост, на организация на труда, цифровизацията, водеща до заседнал труд и др., са само част от промените, към които мерките за превенция на МСС ще трябва да се адаптират, за да се ограничи проблемът.

Част от мерките, с които може да бъдат преодолени мускулно-скелетните смущения в резултат на неправилната работна поза, еднообразните движения, местенето на тежки товари, уморителните и болезнени положения на тялото и др., са по-голямата ротация на задачите, повече редовни почивки за хора, работещи на неудобни работни позиции, осигуряване на ергономично оборудване, използване на подходящо оборудване за извършване на дейностите по повдигане или преместване на тежки товари  и др. Подходящи мерки могат да бъдат набелязани и чрез използването на онлайн инструментите за интерактивна оценка на риска. Достъпните на български език инструменти са за над 40 икономически дейности. Помощник-инспектори, назначени по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“, могат да представят пред работодателите функционалностите на инструментите, по-голямата част от които са разработени по друг проект на Агенцията - „Превенция за безопасност и здраве при работа“. И двата проекта са по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

По икономически дейности, според доклада на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, от болки в гърба, в горните крайници и долните крайници най-често страдат работещите в строителството, земеделие, водоснабдяване, горско стопанство и риболов. Разпространението на МСС е над средното и сред работещите в сферата на здравеопазването и социалните дейности.