Днес нямаме управление - то изисква реформи, консенсус, мнозинство за промени. А власт, "сглобка", която е в морален фалит от самото си начало

Още акценти от интервюто на 24 часа с вицепрезидента:

• Вътрешният министър трябва да извърви пътя докрай и да разкаже за натиска, който е бил упражняван върху него. В противен случай руши доверието в цялата система
• ДБ могат да се явят самостоятелно на евровота догодина, а могат и да направят предизборна коалиция с марката ЕНП с ГЕРБ и СДС

- Г-жо Йотова, свидетели сме на безпрецедентна ситуация около втория вот на недоверие срещу кабинета "Денков" - три опита за прегласуване и пазарлък между партньорите. В крайна сметка правителството ще оцелее, но как изглежда всичко това отстрани?

- Вотът на недоверие ще бъде отхвърлен от мнозинството. Той изигра своята роля, защото стана ясно, че не гласуват против, защото всичко е наред с националната сигурност, а защото трябва да се пази сглобката. Опозицията трябва да е доволна, защото властта сама поиска оставката на вътрешния министър, и то още преди гласуването. Очевидно мотивите са били правилни.

Без прецедент е три дни да се гласува вот в нарушение на правилници и закони. Тези, които най-много се бяха загрижили за парламентаризма, нарушават правилата по най-брутален начин. Впрочем никога парламентарната република не е била поставяна в опасност.

- Кого визирате - ПП, ГЕРБ, ДПС...

- Случилото се през последната седмица руши доверието в парламента и в държавността. Взаимно се извиваха ръце в (не)коалицията вместо сериозна дискусия по мотивите за вота на недоверие. Показаха, че те не са важни за управляващи и подкрепящи, а вотът се използва с партийни цели. Мотивите бяха съдържателни и внимателно разработени, но в пленарната зала не чухме нито един отговор. Слабо участие в защита на властта, слабо изказване на премиера. От тази дискусия остана конфликтът на интереси на министъра на отбраната и прехвърляне на отговорността от един министър на друг. Вместо да успокои българските граждани, министър Тагарев реши да замаже конфликта на интереси с интервю пред чужда медия, за да доносничи срещу президента и срещу българския народ, които били прокремълски ориентирани. Нищо учудващо. Традиция на „Промяната" е позиции и новини да научаваме от интервюта пред чужди медии. Злепоставянето обаче е с последствия за цялата държава.

Служебно ще се гласува против вота на недоверие, но въпросите, съмненията и слабостта на правителството остават.

- Не се ли превърна този вот в заложник на теми като дерогацията на "Лукойл", исканията на ГЕРБ и ДПС за бюджета?

- Всички тези проблеми са част от националната сигурност - и дерогацията, и несъстоялите се допълнителни приходи върху таксите от преноса на газ, и бюджета. Те са важни за тази дискусия, но останаха без конкретни отговори, породиха още повече въпроси.

Искаме да знаем ще имаме ли рафинерия, ще има ли работа за хората в нея, ще останат ли на работа, ще има ли редовни доставки, откъде, колко ще струват горивата.

- Вие не вярвате на твърденията, че има откъде да се зарежда рафинерията с неруско гориво, така ли?

- Важно е да припомня – още служебният кабинет, за да се гарантира независимостта от руските доставки, започна да прави тестове - доколко и как рафинерията може да се снабдява с петрол през Босфора. И се оказа, че няколко месеца са необходими, за да могат да стигнат танкерите от пристанището, откъдето тръгват, до Бургас и рафинерията.

От самото начало не стана ясно кое наложи да се съкратят така бързо сроковете за дерогацията, тъй като имаше решение на Народното събрание до октомври 2024 г. Както винаги се появиха и нови въпроси без отговори. Кой оръжеен търговец е посредничил в преговорите между правителството и "Лукойл"? Пак ли в манастир са ставали разговорите? Кой иска да я купи и каква ще бъде съдбата на рафинерията?

Рафинериите в Европа, които работиха с руски петрол, намериха варианти, за да не прекъсва работата им, да не се повишават цените и да се запазят работните места. Неслучайно давам пример с една от рафинериите в Германия (рафинерията „Швед"), която осигурява столицата Берлин. За нея с далновидни действия на германското правителство се постигнаха договори с Казахстан, с Полша и въпреки това тя и днес работи с 60% от капацитета си. Това е Германия с нейните възможности! Ще бъде ли изграден такъв модел и за България?

До този момент нито един член на правителството не ни е гарантирал, че тези доставки ще бъдат редовни, и за колко време, и най-вече на каква цена, ще пристигат в Бургас.

Още когато се зароди този проблем, президентът поиска конкретен анализ на сегашното състояние и какви са перспективите пред рафинерията. До този момент анализ нямаме – всичко е на парче, на приливи и отливи. По темата за дерогацията беше бламиран и Съветът за сигурност – още един удар по държавността. Вместо това в (не)коалицията говорят за корупция, а доклад посочва вратичка за заобикаляне на санкциите срещу Русия. Последното нещо, което ми се иска, е България да е сред страните, които заобикалят тези санкции.

- Делян Добрев обаче беше казал, че в рафинерията са имали готовност още миналата сряда, когато енергийната комисия отхвърли съкращаването на срока за дерогацията, да минат на неруски петрол.

- Ако всичко е толкова лесно и гарантирано, защо правителството се дърпаше? Поредното решение отпреди няколко дни крие опасност за спиране на рафинерията, както твърдят експерти. Как ще запазим това структуроопределящо предприятие? Какво ще стане с хората, които работят там? Това са хиляди работни места.

- А как си обяснявате това бързане за прекратяване на дерогацията?

- Нямаме отговор. Може би във „Файненшъл таймс" знаят повече. Очевидно правителството има информация за продажбата на рафинерията. Но както в повечето случаи - ще бъдем поставени пред свършен факт. Дотогава - пълна непрозрачност и секретност.

- Правителството се държи заради членството в Шенген и еврозоната. Ще се случат ли тези цели?

- Не дочакахме коалиционно споразумение, но все пак имаме петте приоритета на управленската програма – до края на годината вътре в Шенген, 2025 г. в еврозоната, намаляване на инфлацията, както и съдебната реформа, и Плана за възстановяване и устойчивост. Първите две очевидно няма да се случат.

- Защо?

- По отношение на еврозоната - все още нямаме приет бюджет и не знаем колко ще бъде дефицитът. Нямаме никаква кампания за еврото, освен бедни новини за образите върху монетата и незабележителен клип. Не е коректно спрямо всички нас, българските граждани, защото трябва да бъдем информирани за всички плюсове и минуси и да сме убедени, че е добре България да бъде в еврозоната. А това е и категоричната ми позиция.

Що се отнася до Шенген – засега фиаско. Остава Съветът през декември и с него все още някаква тлееща надежда. Заговори се за палиативно решение - да ни приемат само по въздух. Ще бъде грешка – оттук нататък отварянето на сухопътните граници може да бъде забравено за десетилетия. А тези Шенгенски коридори са важни за транспорта, който и сега търпи големи загуби, за икономиката, за инвестициите.

От политическа гледна точка отново правителството е на грешен път – влезе в ролята на молител. Свалям шапка на румънските институции за това как се държат. Нашата отправна точка при всички преговори трябва да е: България е покрила всички критерии за Шенген. Включително и по отношение сигурността на границите. Твърдя, че има страни в ЕС, особено по външната граница - Италия, Гърция, Малта, които имат много по-големи проблеми с миграцията, отколкото България.

Не бива да хвърляме кал върху самите себе си, трябва да се държим с малко повече самочувствие. Само със снишаване и с обещание, че в България всичко е добре, а вие защо не ни приемате, само с желанието за огромно количество срещи, които в крайна сметка до нищо не водят, няма да се получи. Трябва твърдо, но принципно отношение, когато се участва на Европейския съвет и когато се отстояват националните интереси и българските позиции, както го правеше президентът Радев.

- Възможно ли е да ни разделят с Румъния?

- Не мисля. Би се нарушила цялата структура на Шенгенското пространство. Това би създало много повече проблеми в Европа, отколкото да ги реши. По-скоро се притеснявам, че в общата несигурност на европейските граници, от непрекъснатите избори в някоя държава – членка и в навечерието на европейските избори ще надделеят други съображения, отколкото изпълнените от България критерии. Затова е нужно повече гъвкавост, повече самочувствие и повече твърдост от страна на правителството.

- Ще имаме ли променена конституция до края на годината?

- Може и да стане, въпросът е какво ще пише в новите текстове. Внесеният проект получи безмилостната и съкрушителна оценка на Венецианската комисия. Според нейните констатации липсват дори мотиви, а има само обяснителни бележки. Имаше обещания, че ще бъдат съобразени тези критики и предложени нови текстове, но нищо не последва и засега са неизвестни. В тези предложения има желание за още по-голямо вкопчване във властта, но не и за реална съдебна реформа. Ще проследим дебата, но тъй като става дума за основния закон, трябва да бъдем много внимателни всички – да се опитваме да бъдем коректив, да даваме предложения, да се измислят и гласуват най-добрите текстове. Но аз не съм голям оптимист в това отношение.

- Че промените ще се случат въобще или че ще се случи нещо смислено?

- Ще се случи нещо смислено. Вече има поддатки, че ще претърпят основни изменения внесените предложения по съдебната реформа. Знаете, че беше направен опит за институционализиране на фигурата на правосъдния министър, което Венецианската комисия категорично отрече и което не зная с каква цел се прави. Заговори се и за това, че ще има промени и в текстовете за дейността на главния прокурор, защото Венецианската комисия беше абсолютно безкомпромисна, казвайки, че той се превръща само в администратор.

Така че неизвестните са много повече и по-големи, отколкото преди вкарването за първо четене на промените. Това не е Законът за движение по пътищата. Това е основният закон, който не просто ще предопределя останалите закони, а нашите обществени отношения. И затова трябва да има много сериозен дебат и много сериозна отговорност, когато се гласуват тези текстове.

Казвам всичко това с цялата си тревога, защото имах честта да познавам хора, които са писали Конституцията. Питала съм ги много пъти за един или друг текст, за едно или друго правомощие. Разказвали са ми колко колебание и дискусии е имало, колко варианти са се обсъждали за всеки текст и какво следва след него. За съжаление, в момента не виждам такъв дебат. А честно казано, не виждам от състава на сегашното Народно събрание и хора, които могат да го предложат. Но в крайна сметка те са избрани от българските граждани и трябва да са максимално отговорни. Нищо не пречи да потърсят много по-голяма експертна оценка извън парламента, да работят с общественото мнение.

- Като гледате как партньорите работят с непрекъснато извиване на ръце - колко време им давате? Ще се стигне ли до ротация през март?

- Избягвам да употребявам термина "управление" за днешното правителство. Това е власт. Това е сглобката. Управлението изисква реформи, консенсус в управляващото мнозинство за промени. От началото властта е в морален фалит, активите във всяко отношение са по-малко от пасивите. И за партиите в сглобката, но по-лошото – за българските граждани.