Пътуване назад във времето сред спокойствието на Макинак

В сърцето на "автомобилната столица на света" се крие един спокоен остров без автомобили - място, където животът тече по начин, какъвто някога е бил. Там живеят около 600 души и също толкова коне, а времето сякаш е забавило ход.

Детройт, Мичиган е символ на автомобилната индустрия. Но на север, до езерото Хюрън, се намира остров Макинак - живописен, тих и почти непокътнат от съвременния свят. Още от самото начало на автомобилната епоха, на острова е забранено движението на моторни превозни средства. Дори голф количките са недопустими - така че ако чуете някакъв шум, най-вероятно е "говор" от гъски или сови.

"Тук конят е цар", казва Урвана Трейси Морс, собственик на магазин за ръчно изработени изделия на главната улица. Местните легенди разказват, че през 1898 г. автомобил изплашил конете на острова. В резултат властите забранили двигателите с вътрешно горене, а само две години по-късно мярката била разширена за целия остров. Оттогава животът на Макинак остава спокоен и непроменен.

В наши дни около 600 коня продължават да движат ежедневието на острова, особено през летния сезон, когато приблизително 1,2 милиона туристи се качват на 20-минутен ферибот. Те слизат в малкото селце на южния край на острова, където се наслаждават на прочутия фъдж, разходки по пътеките и звукa на тропота на копита - сякаш се връщат назад във времето.

"Конете се използват за всичко - от извозване на боклук до доставки", обяснява Морс. "Такъв е нашият начин на живот, такова е нашето темпо." Тук хората се придвижват пеша, с велосипеди или с конe, наслаждавайки се на традицията и спокойствието.

Снимка: iStock by Getty Images

Още преди стотици години местните индиански общности са използвали стратегическото разположение на острова на сливането на езерата Хюрън и Мичиган за риболов. Те смятали, че варовиковите скали и зелените гори наподобяват гигантска костенурка, издигаща се от водата, и затова нарекли острова Мичилимакинак - "мястото на голямата костенурка" на езика на анишинаабе.

Британците съкратят името и през 1780 г. изграждат отбранителна крепост на острова. Днес посетителите могат да се потопят в историята - да наблюдават стрелба с оръдия и да разгледат офицерските квартири. За местните членове на народа анишнабе островът остава свещено място с хилядолетни корени.

Снимка: iStock by Getty Images

В края на 19 век Макинак се превръща и в любима дестинация за богати семейства от Чикаго и Детройт, които през лятото се стичат тук, за да се отпуснат сред кристално чистите води и природата на острова. 138-годишният Grand Hotel, с индивидуално декорирани стаи и най-дългата веранда в света, е спомен от Златната ера на индустриалната Америка.

Освен историческите забележителности, островът предлага и природни красоти - 80% от територията му е Държавен парк. Там можете да се разходите из вековни гори, да видите впечатляващите варовикови скали и известната природна арка Arch Rock с ширина 15 метра. Велосипедите и конските карети са основният транспорт, а наоколо се усеща ритъмът на спокоен живот, далеч от шумните двигатели.

"Без конете това място нямаше да е същото. Те те връщат назад във времето", казва Хънтър Хоаглунд, който работи в компанията Arnold Freight. Дори през зимата, когато островът остава частично изолиран, около 20-30 коня продължават да обслужват местните - да събират боклук, да доставят пратки и да поддържат ежедневието.

Снимка: iStock by Getty Images

С идването на пролетта островът оживява - люляковите дървета по улиците започват да цъфтят, а десетки хиляди туристи се стичат за Фестивала на люляка. Любителите на звездите се изкачват на Форт Холмс или на Cupola Bar в Grand Hotel, за да се насладят на нощното небе над северен Мичиган. Но за повечето посетители най-голямото удоволствие остава - сладолед или фъдж, докато се слуша "клип-клоп" на конските копита по тихите улички.

И всичко това - без шума на автомобили, който да развали магията на едно време.

Източник: iStock by Getty Images