Няма прост отговор на това какво може да се появи на политическата сцена. Но каквото и да се появи, отношението на публиката към него ще бъде воайорско. И това няма да е просто фантазия, а усещане, че гражданите в много малка степен контролират това, което се случва в политиката. И основните им преживявания са свързани с омерзение, отвращение и неприязън. А това по никакъв начин не е добро за демокрацията.

Това заяви в студиото на „Офанзива с Любо Огнянов” по Нова нюз социалният антрополог Харалан Александров, коментирайки въпроса какво може да очакват бълагриет от политиката на фона на предстоящите избори.

По отношение на това какви страсти владеят в момента БСП, която провежда конгрес и избира нов лидер, след като беше близо година във властта - той изтъкна, че участието им е управлението "би трябвало да е голям успех за тях". "Това, което виждам обаче е, че тази криза, както много пъти се случва с тази партия, се разчита като повод за вътрешнополитическа саморазправа. Засега това се случва сравнително елегантно и по правилата. Зафиров си подаде оставката, за което трябва да бъде поздравен. Това е достойна позиция. Остава да видим новото лидерство, каквото и да е то", изтъкна социалният антрополог.

Според него въпросът е дали това ново лидерство на БСП ще успее да мобилизира и консолидира партията в достатъчна степен, за да влезе в парламента. "Дали ще бъдат представени, или, така да се каже, радостно ще се прелеят към новия фантастичен проект на Радев. Наричам го фантастичен не за да го обезценя, а защото към момента той обитава и пребивава в полето на фантазиите. Знаем много малко за него и в този смисъл сме поканени да фантазираме", обясни Александров.

Според него самият Румен Радев в качеството му на президент се е държал като партиен лидер и е бил многократно критикуван за това. "Но сега, в качеството му на партиен лидер - като че ли се държи по-умерено и по-балансирано. Не се наемам да влизам в групата на оракулите и да прогнозирам какво е намислил "мълчаливият Бог". Мисля, че стратегията да не се радикализира говоренето, а да се държи един малко по-умерен тон в тази тревожна и несигурна среда", изтъкна социалният антрополог.

И допълни: "Ако прекалено разтревожиш една общност във всичките ѝ проявления, рискуваш да я уплашиш и отблъснеш чрез твърде радикални отговори. В този смисъл виждам логика в по-умерените, по-успокоителни и по-сдържани послания, които се изпращат към потенциалния електорат".

Александров изрази надежда, че "след Великден ще има някаква форма на смирение и връщане към нормалността, с оглед на факта, че предсрочните парламентарни избори ще се проведат след Светлия празник. "Можем да го наречем и „възкресение на нормалността“, тъй като тя в момента е сериозно застрашена. Потребността да се наказва, да се разпъва, да се охулва и обезценява е изключително засилена. Това е една от съществените тенденции в политическия живот. Интересното е, че повечето политици не си дават сметка, че част от природата на тяхната работа е да приемат негативните проекции - тоест да бъдат мразени, и че трябва да са подготвени за това", коментира той.